Университетите в Източна и Югоизточна Азия предложиха помощта си с работещи модели в сферата на образованието в борбата с коронавируса. Според Азия, много от западните институции изостават с месеци в борбата в битката с пандемията.
Както знаем, много университети отстават затворени, а други дори фалират. Именно затова експерти от Азия се събраха на уеб семинар преди няколко дни организиран от Центъра за глобално висше образование (CGHE) и дадоха своите съвети и идеи по темата глобално образование. Според тях едно от най-важните решения е да има перфектно сътрудничество между правителството, институциите и висшето образование. Също така обществото трябва да спазва всички изисквания в борбата с болестта, а държавата – да направи необходимото, като финансова и технологична подкрепа, за да вървят нещата в правилната посока.
Както знаем, азиатските държави се справят изключително добре в борбата с пандемията. В Сигнапур например има най-ниската смъртност от коронавирус в света. Равнището на смърт от Covid-19 е 0,05 процента спрямо средно за света 3 процента според данните, събрани от Ройтерс. Те успяха да изпълнят всички условия, които CGHE дава тепърва като съвети и намалиха разпространението на вируса чрез ранното му установяване, като държавата използва интензивно проследяване и тестуване на контакти, за което получиха похвали от Световната здравна организация (сзО).
От друга страна Сингапур изключително много помага на заразените, не само в страната, но и в цяла Азия. Прилагат се инфузионна терапия, антикоагуланти, доказани лекарства и участие в изпитване на лекарствени препарати.
Друга страна отличник е Япония, която не само се справя перфектно с пандемията, но и измисли антивирусно лекарство – Авиган. Очаква се през октомври лекарството да бъде одобрено и да бъде изпратено в различни точки на света.
Всички тези факти показват едно – блестящата дисциплина на азиатците. В сферата на образованието ситуацията е същата. В почти всички азиатски университети образованието е регламентирано – знае се кога и как да се спре, как да се регулира, кога да има повторно отваряне и ясно се разграничават периодите на онлайн и офлайн обучение. Това сподели и Норзайни Азман – професор в UKM – Малайзия.
„Проблемите в Европа са по-големи, защото много университети не са разполагали с подходящи стратегии за бедствия.“, каза Азмян. Според него част от тези стратегии са да има заделени финансови средства, както и политика при спазване на онлайн обучението. Въпреки всичко, именнития преподавател изтъкна, че доста от европейските университети са реагирали адекватно, като са наложили 14 дневна карантина на чуждестранни студенти, както и са блокирали всички пътувания на персонала в учебните заведенията. Забраната за масови събирания също се оказва важна стъпка към борбата с пандемията.
Все пак азиатските университети в началото също са имали притеснения. Най-вече заради онлайн обучението и дали всички учащи ще имат равен достъп до технологиите. Но с оказаната от правителствата помощ това притеснение бързо е изчезнало.
Към момента е започнало поетапно отваряне на кампуси в университетите. Но всичко винаги е с правилна стратегия. Първоначално се отварят местата, без които студентите не могат – например лабораториите. В такива пространства няма как да има цифров достъп и със спазване на всички изискванията студентите ще могат да се върнат към занятия.
Япония от своя страна е използвала друга политика. По тази тема коментира Акиоши Йонедзава от университета в Тохоку. Според него държавата е имало месеци, в които е била фокусирана първо да запази здравето на хората, а след това да мисли за образование. При здрава нация образованието щяло да дойде от само себе си. И фактите доказват, че дори да няма баланс с образованието, нещата вървят. От 126 милионна нация само 1500 са жертвите от Covid-19.
За да не се загърбва все пак образованието, Япония е предприела друга стратегия. Използвала е експерти в тази сфера само от практици в темата. Те са давали винаги адекватни решения по темата с училища и университети.
В момента Япония предоставя възможности на почти всички новозавършили студенти под формата на работа. Всеки университет помага с каквито сили има, за да може завършил студент да стартира по-бързо работния си процес и икономиката да се съвземе. Данните, които професор Йонедзава сподели са, че 92% от всички завършили са провеждали интервюта за работа, а 80% от тях, са стартирали работа или поне стажове.
В Китай ситуацията също е за пример. Шен Уенцин от Пекинския университет казва, че страната бързо е преминала в онлайн обучение и това е довело до нормален учебен процес. Не е имало сериозен удар върху образованието е страната. Някои от университетите са успели да се колаборират дори и студенти от един университет са могли да се включват на лекции и в друг университет и така да черпят информация от два източника. Това се е оказало много добра основа за развитие на младежите.
И въпреки всички, Уенцин споделя, че всичко е на експериментално ниво все още и не претендира, че са взели най-добрите решения. Според него в момента тече една революция, която променя образованието в световен мащаб и никой няма как да знае кое е най-правилното решение. Всичко е на проба-грешка.
И макар, че китайския преподавател смята, че няма правилно решение, ситуацията показва друго. Азиатските университети вървят смело напред, а държавите намалиха драстично развитието на заразата. Европа има още какво да учи.
