Здравейте, казвам се Даниел и съм студент в Оксфорд. Може би най-гадното нещо е да напуснеш университета. Този път е и дезориентиращо. Упражненията ми се изместиха онлайн, окей, но трябваше да напусна стаята ми и да си опаковам багажа. Това всичкото върви и със сбогуване с приятелите ми. Същото важи, освен за мен, и за другите студенти последна година – за всички ни е много горчив период.
Разбира се, образованието ни не е приключило. Някои от нас извадиха все пак късмет в ситуацията и се прибраха у дома. И все пак… Мислите ни са към изпитите, които ни предстоят.
По принцип, аз съм последна година и при мен звучи като лесен изход от университета, но молбата ни за отмяна на всички изпити до края е реалност, която не е трудно осъществима и ще бъде справедлив вариант за всички студенти.
Истината е, че идеален сценарии за нашите изпити има. Той е да се преместят нашите изпити в по-малко центрове, на които да сме малко хора или пък да бъдат отложени до края на пандемията.
Ако трябва да сме реалисти, прогнозата е, че епидемията ще достигне своя пик точно през изпитния сезон. Лоша работа! Затова пред университетите стои трудна задача – ако бъдем преместени в по-малки центрове, би било нелепо, ако тогава е пикът на пандемията. Но е и нереалистично изпитите да бъдат преместени за есента, когато студентите очакват да завършат юни.
При университети като нашия е трудно дистанционното тестване на знанията ни, защото сякаш степента, която взимаме, се обезценява с оглед на изключително трудните четири години, които преминахме. Онлайн оценяването ще изкриви резултатите. Затова сякаш отмяната на изпитите е може би единствения гарант за стойността на нашите бъдещи образователни степени. До този момент сме имали традиционни изпити – добри или лоши – така са решили преподавателите, че е най-рентабилно да оценяват знанията ни. Налагането на различна система и то рязко само ще разруши статуквото на студентите.
Онлайн обучението е малко подвеждащо. То лежи в основата си, че всички имаме еднакъв достъп до техника, до интернет, до спокойна среда, до сигурен дом, до спокойствието, с което можем да решаваме изпитите си. Да, ама не. Ако беше така, нямаше толкова много хора да стоят по кафета, библиотеки и други източници на спокойствие и тишина, които нямат у дома.
По принцип онлайн обучението не е добро и в друг аспект. Например за хора, които учат право или чужди езици, както аз. Много от студентите имат роднини или приятели в тази сфера. Кой ще ни спре по време на онлайн изпитите да стоят с френския си приятел и да ми диктува правилните думи и отговори на изпита по френски или някой по право да седне с баща си, който е адвокат, и да решат заедно изпита.
Въпреки, че смятаме, че дигиталното обучение и изпити са добър подход, не можем да отречем и вредното им въздействие.
Знам, че изпитващите ще направят всичко възможно такива проблеми да не се случват и средата да бъде максимално адекватна. И все пак… Смятам, че в момента е редно да се фокусираме и не само върху изпитите, а и върху здравето на нас и нашите близки. Не ме разбирайте погрешно, имам нужда да завърша и искам да има изпити. Но има много „Но“-та, които ми пречат да бъда адекватен. Знам, че младите хора сме по-малко податливи на симптомите на този вирус, но не сме имунизиране срещу въздействието на пандемията върху живота и ученето ни.
Източник: The Guardian
