В момента Великите сили се намират в състояние на прокси война. Ставаме свидетели на едно съсредоточаване на геополитическите и военни интереси на Великите сили в един район, който не може да бъде разделен, а именно Сирия. Сблъскват се на терен, засега само дипломатически и прикрито, САЩ и Русия. Интереси в този район имат и Турция, Иран и Израел. Районът става изключително интерес с оглед на сблъсък на толкова много големи политически играчи. Всичко става обаче прикрито – никой не иска да каже, че става дума за неофициална Световна война и затова, че войната е реално на територията на Сирия.
Сирия отдавна вече не е суверенна държава. Тя не съществува като истинска държава. Сирия е една разпокъсана фракция между сирийското правителство подкрепяно от Русия; кюрдите, които са в много тежки сражения и вече тотално забравиха за ислямска държава и битките с нея и се насочват към битки в Северна Сирия; Турция, която идва редовно на територията, САЩ, които също са с присъствие; Ирански части долу в южната част на Сирия, поканени от сирийското правителство, които влизат в сражение с Израел и израелски самолети, които пък влизат редовно във въздушното пространство на Сирия.
С оглед на тези факти очевидно назрява огромно напрежение между Сирия и Израел. Дълго време се очакваше да избухне този конфликт между двете държави. Реално погледнато конфликт има още от 1948-ма година, от когато съществува Израел. Двете държави са постоянно във война, нямат дипломатически отношения. Важно е да се каже, че голанските възвишения са окупирани от Израел. По силата на международното право те принадлежат на Сирия, но от 1967-ма година са окупирани от Израел в следствие на „Шестдневната война“. Те са стратегически ресурс за Израел, защото оттам може да бъде застрашена сигурността на Сирия.
В южната част на Сирия пък от друга страна и респективно северната граница на Израел се струпват много ирански отряди – шиитски, на които Израел гледа като сериозен проблем. За тях Иран захранват Хизбула и Ливан с оръжия, което застрашава сигурността на Израел, и затова бяха атакувани многократно от израелски самолети. Ситуацията наистина в този район в момента е военна.
За съжаление, по всички критерии има практическа война между тези две страни. Много е опасно, ако конфликтът се разрасне още повече. Затова са важни и Великите сили, които да подкрепят едната или другата страна и да внесат спокойствие в региона. Уви, там са преплетени много интереси и вместо спокойствие, се наслагва още повече напрежение.
Ние виждаме от самото начало стратегията на Доналд Тръмп в региона. Конкретно за Сирия Тръмп каза в началото на мандата си, че ако победи Ислямска държава, ще излезе от Сирия. Това е едно обещание, което обаче не се случи и няма да се случи, защото Ислямска държава практически е победена, но вече приоритетът е съвсем различен. Приоритетът не е да се излезе от Сирия, а едно оставане с неопределено време, така че да не се появят нови производни на Ислямска държава. Това е официалното становище, разбира се. Неофициалната версия е геополитическия интерес на Тръмп да парира много сериозния подем на Иран в региона. На терен е хубаво САЩ да бъдат близо до зоната на конфликт т.е. ако Сирия влязат в открита война с Израел, САЩ няма да седят настрана.
Много е сложна ситуацията в момента особено за САЩ, защото САЩ трябва да избират между своя партньор в региона Турция (партньор в НАТО) и кюрдите (най-голямото етническо малцинство в Сирия), които са с основна заслуга за спечелването на войната срещу Ислямска държава.
И все пак се очаква подкрепата на САЩ за кюрдите да бъде сериозна, защото Пентагона – военното министерство на Щатите – инвестира изключително много в кюрдите – обучения, военен персонал, екипировка, оръжия. Стотици милиони са инвестирани в тях по стратегически причини, като една от основните причини беше войната срещу Ислямска държава.
Към този момент текат разговори между САЩ и Турция какво ще се случва в региона. Проблемът е, че Турците може да искат много, а САЩ не могат да им дадат много. Кюрдите са онази бойна единица на терен в Сирия, която гарантира интереса на САЩ. И очевидно тук не става за някакъв малък интерес. Турция пък показват друг ход, с който шантажират САЩ – те купуват ракетни обстановки от Русия, които не отговарят на критериите за страна от НАТО, каквато е Турция. Турция с това поставя под съмнение и платформата НАТО, където пък САЩ и Турция са партньори.
В момента и диалогът НАТО-Русия е обтегнат до исторически лоши нива. Единството на НАТО е много важно. Турция обаче контактува доста активно с Русия, показвайки, че гледа само нейния интерес. САЩ обаче като съюзници на Турция подпомагат основния враг на Ердоган в северна Сирия – отрядите за народна защита – кюрдите, които се подозира, че са в отношения с кюрдите в Турция, което много усложнява отношенията САЩ-Турция.
Патова ситуация. Много е интересно какво ще си разменят и какво ще си обещаят Турция и САЩ, защото излизането от тази ситуация изглежда малко невъзможно. Ердоган, да кажем, може да се задоволи и с малко – да се подпомогнат кюрдите, техния интерес да бъде защитен. В същото време обаче това за Русия е изключително добре в геополитически план, защото слага зъб в колелото на основни играчи в НАТО. Добре дошло за Русия и един от най-неприятните сценарии за САЩ.
Най-общо казано, цялото това напрежение се очакваше да дойде след победата на Асад, след натрупването на влияние на Иран в Либия, в Сирия и в Ирак. Накрая стана ясно, че отговор ще има. Израел е готов за война. САЩ са готови също на военни удари в Сирия, ако се наложи. Ситуацията е леко подобно на Афганистан.
Проблемът е Сирия наистина да не се превърне в новия Афганистан. Големият проблем идва от Дейр ез-Зор – област в североизточна Сирия, която в момента е контролирана от кюрдите, подкрепяни от САЩ, но областта е с голям интерес и на сирийското правителство, както и на руснаците. Богата област на петрол, в която имаше опит на сирийското правителство да влезе, но американците ги пресрещнаха и върнаха обратно. Проблемът е зоната накрая да заприлича не на Афганистан, а на Сараево – някаква изолирана област, която сблъсква интересите на Великите сили по много показен начин. За съжаление, тези държави могат не само да си разменят бомби, ами имат и атомни оръжия и всички знаем какъв е залога. Отвсякъде САЩ и Израел показват, че този конфликт не може да мине без тях, но това е и в нарушение на международното право. Сирия, ако я приемем за една суверенна държава, е поканила на терен например само Русия и Иран и то в битката за ислямска държава. В същото време очевадно, че сирийските бунтовници няма да признаят сирийското правителството на Асад и действията му с някои политически играчи. Това налага и на бунтовниците да влизат в различни алианси. САЩ от своята страна имат своя геополитически интерес в Сирия, а Израел са ясни. И накрая виждаме една абсолютна анархия в най-лошия смисъл на международните отношения съсредоточена в Сирия, където всички трябва да следят и да гледат. За съжаление страната е напълно разпокъсана от военни действия. Остава само да наблюдаваме и да се надяваме на най-добрия сценарии.
Материа на Борислав Борисов – Bobby
