Този понеделник „Радио Свободна Европа“ (РСЕ) възобнови работата си в България като мултимедийна платформа. Голяма част от българите свързват медията с годините на Желязната завеса и началото на прехода, когато беше символ на качествена независима журналистика. Българската секция на радио „Свободна Европа“ бе закрита през 2004 г., когато страната се присъедини към НАТО и имаше ясни перспективи за интеграция в ЕС. Днес, 15 години по-късно, медийната среда в България има сериозни проблеми, констатирани и от местни, от много международни организации. „Капитал“ разговаря с управляващия редактор на българската секция на „Свободна Европа“ в Прага Иван Бедров.
Защо се връща в България „Радио Свободна Европа“ – има ли мисия?
Медията се връща едновременно в България и Румъния. Преди седмица започнаха работа колегите ни там. Днес започнахме да функционираме ние. България и Румъния са две страни, които по много критерии се различават, но и по много си приличат.
Последните години в поредица доклади свободата на медиите в България е констатирана като проблемна. Ние обаче не идваме тук, за да опяваме положението, няма смисъл от това. Просто идваме да правим качествена журналистика и новини по начина, по който вярваме, че това се прави в свободните страни. За нас са важни хората, публиката. Идваме да застанем на тяхна страна, защото качествените новини, добрата информираност правят гражданите по-силни.
Решението медията да се върне в България не е внезапно. Ние сме обществена медия, с обществено финансиране. Решението за старта ни е взето от ръководството на „Радио Свободна Европа“ в Прага, то е утвърдено и подкрепено с бюджет от конгреса на Съединените щати, но конкретна задача какво точно трябва да се прави тук няма. Имаме пълна свобода.
„Свободна Европа“ е създадена преди 70 години, за да помогне на хората в страни, в които има ограничения да научават истината, с истински, проверени новини. Въпреки че днес, исторически погледнато, контекстът е много различен, на практика идеята е същата. „Радио Свободна Европа“ работи на такива пазари, където по различни причини правото на хората да получават вярна, коректна и точна информация по някакъв начин е нарушено. Факторите могат да са много – политически, икономически, културни и поради определени обществени процеси или комбинация от всичко това. В този момент макар и историческият повод да е различен, „Свободна Европа“ се опитва да компенсира тези дефицити.
Не само българската публика го забелязва, но и много международни организации отчитат, че последните 10 години правото на българите да получават точна и безпристрастна информация не е толкова силно, колкото им се иска.
Какви принципи на работа ще следвате?
Основната ни цел е да запълним дефицити на българския медиен пазар. С малкото ресурси, с които започваме, преценихме, че няма смисъл да се опитваме да повтаряме това, което правят другите наши колеги, и се насочихме към формати и теми, които преценяваме за дефицитни.
Много важно е да кажа, че екипът ни от общо седем човека има пълната свобода да преценим какъв тип новини и истории искаме да предложим на нашата аудитория. Единствената цел е българската публика да има повече качествена информация и висококачествена журналистика.
Планираме приоритетно да обръщаме внимание на три принципа на работа.
Основна тема е мястото на България в един по-широк контекст. Твърде остаряло е според мен разделението на местни и международни новини. България е част от ЕС и от НАТО. Страната е част от региона, в който живеем, и е много важно как това се отразява върху живота и възможностите на всеки българин – независимо дали живее тук, в България, или е избрал да живее някъде другаде. Искаме да акцентираме върху важните неща, защото в най-големите медии, които определят дневния ред в България, твърде често се занимават с истории, които само след една седмица никой не помни.
Второто важно нещо за нас е човекът да бъде в центъра на дадена история. Това много често се използва от голяма част от медиите. Всички казват, че човекът е в центъра обаче не всички се съобразяват с това. Наблюдаваме, особено в най-големите телевизии, че човекът обикновено се озовава в центъра, когато е жертва на някаква трагедия или нещастие и някой отива да му залепи микрофон с въпроса „Как се чувствате?“. Не говорим за подобен тип профанизация, а става дума за уважение към хората. Човекът в центъра с уважение. В една история има конкретни хора, чийто живот, чиято работа зависят по някакъв начин от развитието на тази история. Ние ще търсим и ще се стараем да показваме тези истории в различни формати – видео, аудио и текст.
С третия принцип, който мисля, че е важен, си поставяме за цел, от една страна, да отговорим на очакванията на старите фенове на марката „Свободна Европа“, защото в България има много такива, но в същото време да се опитаме да доставяме новини и истории на най-новата ни публика – младите хора, които не са били родени, когато в България слушахме радио „Свободна Европа“. И които може би изобщо не са чували за марката, но досега не са имали и шанса да им бъдат предоставени по човешки направени новини , спазвайки всички правила на журналистическата етика.
Още от втория ден започваме с публикуването на всекидневен авторски бюлетин, който на седмична база ще се разменяме да правим аз и Татяна Ваксберг – главен редактор на софийското бюро на „Свободна Европа“. Разчитаме на доверието, което сме градили дълги години като журналисти. Всяка сутрин ние лично ще изпращаме в пощенските кутии на всеки, който пожелае да се абонира, кратък преглед на най-важното според нас . Не става дума за автоматично генериране на бюлетин с линкове към публикации, а за подбор на информация за обяснение, за бекграунд, за някакъв тип прогноза.
„Радио Свободна Европа“ е една от най-мощните новинарски организации в света с над 1000 журналисти работещи в над 20 държави на над 20 езика. Те произвеждат не само голямо като количество, но и високо като качество съдържание. Част от това съдържание, което бихме преценили, че е интересно за нашата публика, ще бъде адаптирано за българска публика.
Представете екипа на медията.
Аз като управляващ редактор ще бъда базиран в Прага, където е централата на „Радио Свободна Европа“. Главен редактор на българската секция е Татяна Ваксберг. Привлякохме още утвърдени имена като Полина Паунова, Борис Митов, Ивайло Везенков. С нас ще работят и по-младите колеги Елица Симеонова и Теодора Бързакова.
Как все пак ще е подреден сайтът на „Свободна Европа“?
Ние сме онлайн медия, въпреки че фирмата все още се казва „Радио Свободна Европа“. Традиционно радио с радио честоти няма да има. Ще създаваме мултимедийно съдържание в интернет, но не като поредния новинарски сайт, който се старае да спазва журналистическите правила за подредба на информацията. Такива сайтове в България има и няма смисъл ние да сме поредният такъв и да повтаряме техния модел. Целта ни е да стигаме до хората. Затова думата сайт ще се опитваме да не я използваме много, въпреки че имаме такъв www.svobodnaevropa.bg.
Ние решихме да доставяме новини и истории в различен формат на хората там, където са те. Т.е. не искаме те да следват нас и да идват на сайта ни, а ние да следваме тях и да присъстваме на платформите, на които те искат да откриват полезно за тях съдържание. Ако имаме истории, които биха били интересни на млада публика, ние ще им ги доставяме например в instagram. Ако има истории, които са интересни на по-широка българска публика, все още facebook e най-популярната социална мрежа в България и ние ще публикуваме съдържанието си там.
Няма да водим тази обречена битка, която водят всички медии – да се опитват да да карат хората от facebook да отиват и да кликват на сайта им. Всъщност това е най-важното. Ние ако успеем да създадем една видеоистория и тя стигне до достатъчно много хора, защо трябва да измисляме всякакви хитрини, за да накараме хората да идват обратно да кликват на сайта ни. Те могат да получат дневната си доза информация и във facebook или instagram или по имейла си.
Кои са медийните дефицити тук?
Аз не искам да коментирам голямата картина, защото, както вече казах, няма смисъл. Един пример мога да дам. Липсва качествено видеосъдържание в социалните мрежи по различни причини. Ние ще се опитаме да предложим такова. Видеото е приоритет за нас. Все повече хора гледат видеосъдържание през мобилните си устройства и все по-рядко включват големия телевизор вкъщи, което ни дава шанс произвеждайки добро видеосъдържание, да влезем в конкуренция с големите телевизии за зрителите.
Ние няма да предлагаме линейна прогрма 24 часа като стандартната телевизия. Предлагаме конкретни видеоистории, които, ако ги правим добре, ще стигат до много хора. В жанровете няма да има ограничение. Ще правим репортажи, интервюта. Видеосъдържанието ще е с надписи, защото, ако сте забелязали, хората, които гледат през телефоните си, много често не си пускат звука. Затова ще даваме възможност, който иска да чете, който иска да слуша. Това, което ще е ново за българския пазар, ще са по-скоро форматите – ще правим видео само за facebook, защото това, че сме с публично финансиране, ни дава свободата да не се борим за кликове.
Кое ще е разследването за старта ви?
Тръгваме със скандални незаконни подслушвания на известни хора. Няма да бягаме от големите теми. Това, че си поставяме за приоритет човекът да бъде в центъра на една история, съвсем не означава, че ще бягаме от големите теми.
Каква е стратегията на „Свободна Европа“ за България?
От няколко месеца работя с централата на „Свободна Европа“ в Прага и първите ми впечатления са, че това е една от най-модерните и с най-голям капацитет новинарски организации в света. Измерването на успеха е на всекидневна база. Нямаме година, пет или десет. Ден за ден трябва да защитаваме работата си. Връщаме се в България, за да спечелим нови приятели, да отговорим на очакванията на старите и да създадем нови задълго.
Източник: https://www.capital.bg
