Университетите във Великобритания в повечето случаи са изключително активни и отговорни към правата на различни групи със защитени характеристики. Те включват пол, раса, увреждания, възраст, религия, сексулана ориентация, полова идентифицакия, майчинство и бременност. Разбира се, ситуацията и там не е идеална и има над какво да се работи, за да има представители на всички тези групи в елитните университети и за да се чувстват те добре, независимо къде учат. Работата, която се върши от университетите и студентските съвети в тази насока, е повод за гордост, а много студенти също вземат активно участие, за да осигурят по-добри условия за различните групи със защитени характеристики.
Една от водещите характеристики, над които се работи е раса. Два пъти е по-вероятно бял студент, кандидатстваш за Оксфорд да бъде приет, отколкото черен. Причината за това са различни социоикономически фактори – по-вероятно е черният кандидат-студент да е бил роден в по-беден район и да не е посещавал елитно училище или частни уроци например.
Този проблем най-силно изразен в Оксфорд и Кеймбридж. През 2016, 8% от приетите първокурсници на територията на Великобритания са чернокожи. В същата година в Кеймбридж те са едва 1.5% и 1.2% в университета в Оксфорд.
Нивата са по-ниски и в университети от Ръсел Груп – група от 24 университети с изследователски фокус, които често са смятани за най-елитните в страната. При тях горния процент е два пъти по-нисък от средния за страната. Някои университети в Лондон, както и този в Брадфорд компенсират за тях и имат значително по-висок процент от чернокожи студенти.
Университетите и студентските съвети насърчават различни мрежи от студенти, където студенти или хора, работещи в университета, от групи със защитени характеристики да могат да организират различни събития и срещи и да не се чувстват изолирани от останалите студенти. Почти винаги тези събития са отворени за всички студенти, за да може да се насърчи общуването и премахването на съществуващи бариери.
Част от тези мрежи са и българските общества, които дават платформа на студенти от България и всеки заинтересован от страната, да се срещат.
Много активни в някои университетите са и ЛГБТ+ (лесбийки, гейове, бисексуални, трансджендър) групите. Те също организират събития и обикновено участват в Прайд фестивали.
Либералното отношение към хора с различна сексуална ориентация е повод за гордост за университетите от много години. Въпреки че ЛГБТ+ групите са далеч по-приети във Великобритания, отколкото в България, и там нещата не са идеални. Има доказателства например за ЛГБТ+ студенти, които напускат университетите си, защото са били тормозени.
Различни организации провеждат класирания за това колко приятелски настроени към ЛГБТ+ студентите са университетите. През 2010 Stonewall провежда такова проучване и не дава пълен брой точки на нито един от 125-те университета. Четири години по-късно, шест университета са направили необходимите промени и получават 10 от 10. Университетите се оценяват на база на това дали имат ЛГБТ+ общества събития, политики за нетолерантност към тормоза, които изрично споменават сексуaлна ориентация, и дали са се допитали до ЛБГТ+ студенти при вземането на различни решения.
Университети (както и всички работодатели) трябва да осигуряват обучение по разнообразието на различните защитени характеристики на всички свои служители. То се взима поне толкова сериозно, колкото и обучението по безопасност на труда и всички служители го преминават в първите няколко дни след като бъдат наети и след това на всеки няколко години минават опреснителен онлайн трейнинг.
Някои университети (също както и някои заведения във Великобритания) осигуряват и полово-неутрални тоалетни, където всички, независимо от половата си идентификация, могат да се чувстват добре. Тези тоалетни не заместват стандартните мъжки и женски тоалетни, а са само допълнение. В повечето случаи кабинките са малко по-големи и включват и умивалник, което значи че общите пространства са сведени до минимум, ако по някаква причина не се чувствате комфортно там.
Различието е добро за всички – ако не всички групи са представени във висшите учебни заведения (или в други институции) и не се чувстват добре, мирогледът и постиженията на университета ще са далеч по-малки. Разнообразието е добра идея за всички!
Текст: Юлия Кошаревска
