Разказ от първо лице на доброволец в клинично проучване за ваксина срещу Covid-19
София Ъпшоу, 22 г., Атланта, Джорджия, студент – докторант
Мразя иглите. Студент – докторант съм и уча за научен работник. Скоро се присъединих доброволно към клинично проучване за ваксина срещу Covid-19. След тестване на кръвна проба, бях приета да участвам в проучването, заедно с 44 други доброволци. Миналата седмица, бях инжектирана с mRNA-1273, една от първите ваксини, които ще бъдат тествани в САЩ. Поставянето на ваксината почувствах като поставянето на всяка друга противогрипна ваксина. Трябва обаче да призная, че с поставянето на ваксината, почувсвах и леко съмнение. Участието в клинични проучвания винаги е съпровдено с определен риск за евентуални негативни ефекти. В дните след поставянето на ваксината, ръката ми беше чувствителна. Чувствах и лека треска, но температурата ми не надвиши 37,7. Членове на семейството ми се обаждаха да проверят как съм, а някои от тях се чудеха дали не съм си изгубила ума. Не можеха да схванат защо съм избрала да бъда човешкия вариант на опитно свинче, в момент, в който по-скоро трябва опазването на здравето да ми е приоритет. Присъединих се към това клинично проучване, защото като научен работник, усещах дълг да помогна на родината си, да разработи животоспасяваща ваксина, възможно най-бързо. След няколко седмици ще ми бъде направен още един прием на ваксината. След това ще бъда тествана за антитела и ще се установи дали съм изградила имунитет. След 16 месеца проучването ще приключи и ще се установи дали ваксината работи, по начина, по който е планирана. Надявам се дотогава светът да е успял да възвърне нормалния си ритъм. Надявам се също и най-после да преодолея страха си от игли.
Източник: Вашингтон поуст
