Една от топ темите, по време на пандемията от COVID-19, не само в България е образованието. Във всички европейски държави училищата са затворени и кога ще отворят е въпрос от ключово значение, който вълнува голяма част от обществото. В някои държави мерките остават строги, при други е ясно, че ще бъдат отслабени скоро. Решенията на правителствата зависят от това с какъв темп се разпространява заразата и дали нейното развитие върви в намаляващи темпове.
По тази тема The Guardian са направили един интересен материал. В него се коментира какво ще се случва с училищата във Великобритания. Както знаем, там има доста частни училища и проблемът, освен с провеждането на образователния процес , е и с финансирането на тези училища. Защото а ако фалират доста от тях – тогава и образованието ще се промени значително. Затова се обръща и такова внимание на учениците и училищата там.
Според Guardian над 10 милиона британски деца между 4 и 18 години прекарват дните си у дома. Проблемът, както казахме, е във финансирането на тези училища и британската медиа изказва притесненията си, че ако скоро училищата не бъдат отворени, то това може да бъде доста сериозен икономически удар, дошъл като следствие от дългата изолация.
Коментират се и социалните причини образованието да се върне скоро към нормалното. Децата не се виждат с приятели, с учители, нямат нормален живот. Стоят постоянно на компютъра. Дори нямат никакво движение – повечето деца водят иключително застоял живот в момента. От това и образованието страда. Родителите също страдат, защото трябва да работят и да учат с децата си едновременно.
Ако училищата продължат да бъдат така затворени и отворят през септември, то грубата сметка е, че за 6 месеца децата ще са далеч от класните стаи и връстниците си. Това е сценарии, които би било добре да бъде избегнат.
Въпросът, който всички си задават вече не е кога ще бъдат отворени училищата. Въпросът е защо ще бъдат отворени и как. Хората вече се чудят каква ще бъде разликата, ако бъдат отворени училищата след месец, а не сега.. Наистина ли ще е толкова драстична? Наистина ли за 1 месец картинката ще се промени из основи? А през септември какво? Тогава вече ще сме напълно подготвени за всичко ли? Децата ще спазват ли тогава дистанция? Как ще се подготвим за 2-3 месеца до септември за новата учебна година и наистина ли ще бъдем по-спокойни тогава?
Тук говорим за доверие. Доверие към правителството, към учителите, към нашите деца. Доверието ще бъде определящо. Много деца живеят с по-уязвими хора – баби, дядовци, други възрастни, с болни хора дори. Ами тогава, ако заразата все още я има, какво ще се случва? Децата ще изпускат още уроци ли? Да, говори се за намаляване на децата в клас – да бъдат по-малко, но това гаранция ли е?
Въпроси много, отговорите ще търсим тепърва – както в България, така и в цяла Европа, дори в целия свят. Засега никой не може да даде отговори на всички въпроси, които да ни успокоят. Засега само се следи да има по-малко заразени!. Но най-притеснителното е, че не се знае какво значи една зараза да бъде овладяна – не се знае кой къде е заразен и дали няма да има ново огнище. И все пак – без училища не може. Ще продължаваме да следим темата в развитие! Сигурни сме, че британското образование, което бидейки традиционно и класическо, винаги е било на най-високо ниво, и сега ще намери начин да се адаптира и приспособи към новата реалност и, че Великобритания ще продължи да бъде топ желана образователна дестинация за деца и родители от цял свят.
