Начало » Любопитно » Как да преподаваш литература на гимназисти: съветите на Стивън Кинг

Как да преподаваш литература на гимназисти: съветите на Стивън Кинг

  • Milena Uzunova
  • 21 сеп. 2017
  •  Коментарите са изключени за Как да преподаваш литература на гимназисти: съветите на Стивън Кинг

Името Стивън Кинг неизбежно предизвиква асоциации с клоуни-убийци, вампири и други разнообразни ужаси. Малко хора знаят обаче, че преди да постигне зашеметяващите си успехи, Кинг е преподавал английски език и литература на гимназисти, за да издържа семейството си. И искрено се е забавлявал да разкрива красотата на писането пред учениците си.

В интервю с „Атлантик“ писателят разказва как е правил граматиката интересна, какво е общото между добрата литература и секса и как юношите да преодолеят страха си от писането.

„Успехът означава да задържиш вниманието на учениците и после да ги накараш да разберат, че правилата са прости. Винаги им казвах да не се тревожат от странните форми на глаголите, а просто да съгласуват подлога и сказуемото. Както казваме в „Анонимните алкохолици“ – Придържай се към простото, простако. (Keep it simple, stupid.)“

„Не бива да ги отчайваш. Ето защо е ужасна идея да преподаваш „Моби Дик“ или „Дъблинчани“ на гимназисти. Дори умните ще се обезкуражат. Но е добре да ги накараш да се поизпотят малко. Те трябва да знаят, че има и по-светли литературни светове от „Здрач“. Да четеш добра литература е като да минеш от мастурбация към секс.“

„Когато назовем граматическите части, мистерията изчезва, писането се превръща в проблем, който може бъде решен. Казвах им, че щом могат да сглобят макет на кола или мебел, значи могат и да напишат изречение. Но четенето е ключът. Дете, което израства, чувайки „Аз не ми пука“, може да научи, че се казва „На мен не ми пука“, само ако го прочете много пъти.“

„Винаги питайте ученика какво иска да каже. Изречение, което отговаря на този въпрос, е част от есето или от разказа. Всички други изречения трябва да бъдат разкарани. () Давах им избор: да напишат есе от 400 думи на тема „Майка ми е ужасна“ или „Майка ми е чудесна“, и всяко изречение да е по темата. Тоест, да не пишат за баща си и за сополивото си братче.“

На въпроса кои изрази мрази, Кинг изброява: „Някои хора твърдят“, „много хора вярват“, „смята се, че…“. Тези мързеливи изрази ме вбесяват. Също и IMHO (In my humble opinion, „По мое скромно мнение), YOLO (You only live once, „Веднъж се живее“) и LOL (Laughing out loud, „Смея се на глас“).“

„Най-добре ми се получаваше, когато споделях собствения си ентусиазъм. Помня как преподавах „Дракула“ на гимназисти и крещях: „Чуйте колко различни гласове има в тази книга! Стокър е вентролог! Чудесно е!“. Няма полза от учители, които се държат все едно са на театрална сцена, но децата откликват на ентусиазма. Не можеш да ги насилиш да се забавляват, обаче можеш да направиш класната стая безопасно място, където се случват интересни неща. Исках петдесетминутните часове да се усещат все едно са половин час.“

„Опитвах се да давам задачи, които да тласкат децата към конкретика. Повтарях им „Гледайте, после разказвайте“ по десетина пъти дневно. Често ги карах да опишат ежедневни дейности. Накарайте едно момиче да разкаже как сплита косата на сестричката си. Накарайте едно момче да обясни правило от спорта. Това са много базисни отправни точки, за да могат учениците да се научат да пишат така, както биха говорили на приятел.“

 

Източник: Дневник

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top