Намаляването на броя на учениците и на училищата от 1991 насан в нашата страна буди тревога, но снижаването на качеството на образованието е още по-сложен проблем, който заслужава особено внимание. Защото именно реалните умения, придобити от учениците в класната стая, са може би най-важната полза от образованието както за отделния човек, така и за обществото като цяло.
Днес ви представяме анализ на връзките между различни фактори и качеството на образованието на Макс Росър (Max Roser) и Мохамед Наги (Mohamed Nagdy) от Университета в Оксфорд.
Как се мери качеството на образованието
За съжаление, данните за уменията и знанията на учениците са оскъдни и ограничени. Това отчасти се дължи на трудностите и разходите по създаването и прилагането на стандартизирани оценки, които могат да бъдат сравнени между отделните държави и във времеви мащаб.
Kачеството на образованието и резултатите от тестовете
Най-широко дискутираната количествена оценка на качеството на образованието е Програмата за международно оценяване на учениците (Programme for International Student Assessment – PISA) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – ОИСР. PISA оценява представянето на 15-годишните ученици в областта на четенето, математиката и природните науки. Тестовете са направени така, че да бъдат сравними в различните страни, и са предназначени да оценят знанията на учениците, както и техните умения за решаване на проблеми. Първият кръг от тестове се състоя през 2000 г. и се повтаря на всеки три години.
В класацията на ОИСР PISA се вижда силата на образованието в страните от Източна Азия. Тези резултати са подкрепени от подобно изследване, проведено от Международната асоциация за оценяване на образователните постижения (International Association for the Evaluation of Educational Achievement – IEA) и Бостън колидж. IEA произвежда оценки за математика и научни постижения (TIMSS), както и за четене и грамотност (PIRLS).
Страните, които постоянно са в топ 5 по математика и науки, са Сингапур, Южна Корея, Хонг Конг, Тайван и Япония. Силата на тази група страни може да се дължи на техните образователни системи и културните различия, които влияят върху поведението на учениците без намесата на самите училища.
Източник: http://nauka.offnews.bg
