fbpx
Начало » Интервю » Да удържиш Covid-19: Примерът на Южна Корея

Да удържиш Covid-19: Примерът на Южна Корея

  • bobi
  • 18 мар. 2020
  •  Коментарите са изключени за Да удържиш Covid-19: Примерът на Южна Корея

Южна Корея беше една от най-силно засегнатите страни от започналия в Ухан коронавирус. Агресивният отговор на властите обаче превърна тази азиатска страна в модел за ограничаването на епидемията. Масовото тестване и проследяване на инфектираните заедно с прозрачната и ясна политика на властите допринесоха за удържането на случаите на COVID-19. В момента броят на излекуваните там е по-висок, отколкото на новозаразените хора.

Как без да налага драконовски мерки като тези в Китай, Южна Корея успя да пресече заразата, кои мерки се оказаха най-ефективни и какво можем ние, в България, да научим от опита на корейците – попитахме Крис Георгиев, който живее в Сеул от три години.
Той е съосновател на българския стартъп за анализ на изображения Imagga и негов търговски представител за пазара в Азия. Дошъл в Южна Корея по програма на корейското правителство за привличане на талантливи чужденци.

Крис, как се справя Южна Корея с кризата с коронавируса?
Според мен се справя доста успешно. През последните няколко дни броят на излекуваните е по-висок, отколкото на новозаразените хора. Ако в пика на кризата имахме около 400-500 случая на ден, сега в момента са около 60-70. Мисля, че разпространението на вируса е удържано за момента.

Много експерти дават страната за пример. Наистина ли според Вас е добър пример? По последни данни Южна Корея е на пето място в света по брой заразени (8320) и със 75 смъртни случая. 1407 са се възстановили.
Мисля, че се справя изключително добре. Няколко са факторите за това. Най-показателният е, че смъртността е изключително ниска. Причините по мои наблюдения са две. Едната е, че основният клъстер от заразяване е в град Дего, който се намира около 200 километра на юг от Сеул. Там са концентрирани около 90% от заразените. Интересен факт е, че разпространението на вируса там идва от една християнска секта, чиито членове са по-млади жени, на възраст между 20 и 30 години. Те прекарват заболяването доста по-леко. Това намалява смъртността.
Друга причина за по-ниската смъртност е, че голяма част от хората са диагностицирани на много ранен стадий на развитие на болестта. Полага се и много качествена медицинска грижа за тях. Това са два фактора, които имат значение.

Каква е ролята на тестването за удържането на вируса?
Корея е на първо място в света по брой тестове на глава от населението. Поради факта, че има на разположение достатъчен брой тестове, се тестват хора, които дори може да нямат симптоми или имат много слаби такива. Това на повечето места в Европа и САЩ не се прави. Доста млади хора се заразяват с вируса, нямат симптоми, но стават преносители, т.е. те не са разкрити и продължават живота си – ходят на работа, общуват с много хора и разпространяват заразата. Това много помага да се пресече разпространението на вируса.

Как се определя тогава кои хора да се тестват, ако те нямат симптоми?
Има няколко приоритета. Първият е – ако си пътувал в Китай и имаш някакви симптоми. Вторият е – ако си имал контакт или се съмняваш, че си имал контакт с инфектирани. Третият е – ако имаш някакви симптоми, които наподобяват коронавирус. Четвъртият е – ако нямаш симптоми, но просто искаш да се изследваш. При всички случаи можеш да получиш тест, защото има достатъчно на брой. Тук има около 640 центъра за тестване. Те са обособени извън болнични заведения. Част от тях са DRIVE THRU, а останалите са мобилни.
Преди дни в един кол център около Сеул откриха коронавирус в близо 150 души, там направиха мобилен център, като пренесоха една палатка пред сградата с всички необходими съоръжения, така че да ограничат пътуването и общуването на тези хора. Много са бързи в това отношение.
Нещо много любопитно е, че тук имаше голяма кампания, за да обяснят, че няма значение дали си кореец, или чужденец, дали си легално, или нелегално в страната, имаш право на безплатен тест и няма да бъдеш докладван на имиграционните служби. Днес обявиха, че на нелегално пребиваващите в страната ще им покриват и лечението, без да ги докладват. Такива хора има много от Югоизточна Азия, предимно нископлатени работници от Филипините, Индонезия и т.н. Идеята е хората да не се страхуват да отидат да се тестват и да не пренасят заразата. За тях е по-важно да тестват абсолютно всеки и да спрат заразата, отколкото да спестят някакви пари за плащане на данъци.

Какви други ограничения има? Има ли затворени граници, или обявяване на извънредно положение?
Тук подходът им е малко по-различен. В пълен контраст с мерките в Китай. Традиционната концепция е за затваряне на граници, ограничаване на пътуването на хората, карантиниране и спиране на живота в цялата страна. Проблемът тук е, че Корея е много гъстонаселена. Корея е със същата площ като България, но с население от 55 млн. души. Сеул е един от най-гъсто населените градове. Дори и да има пълна карантина, ние живеем толкова на гъсто, че това няма да е ефективно.
Затова тук се правят три неща. Първото е – невероятна информационна кампания за това как да се предпазят хората – миене на ръце, маски, социално дистанциране. Всички обществени сгради са покрити с огромни плакати, които разясняват мерките на хората на четири различни езика – на корейски, на японски, на китайски и на английски. Ако имаш Airbnb, общината ти плаща един голям пакет с рекламни материали на четири езика, за да даваш на хората, които остават при теб.
Другото нещо е пълна прозрачност. Има по два брифинга на ден. Съобщават колко са заразените, от кой град, къде са били, с колко хора са общували. Тук това започна още в самото начало. Нямаше колебание. Тази прозрачност доведе до изключително голямо доверие на хората в мерките на правителството. Така хората сами си ограничиха излизанията и нямаше нужда от намеса от властите.
Третото много важно нещо е, че проследяват всички случаи. Ако например моят тест е позитивен, те имат един специален закон, който им дава достъп до GPS информацията от моя телефон, до кредитната ми карта, до картата ми за градски транспорт, и CCTV, така че могат да проследят всички места, на които съм бил в последните 14 дни, всички хора, с които съм комуникирал. Всички те ще бъдат сложени под карантина и изследвани. Това се случва с много бързи темпове.

Имаше обаче и критики, че се разкрива твърде много лична информация при проследяването.
Има го този проблем. Затова наложиха малко по-строги правила какво се разкрива. Имаше един случай преди няколко дни на заразен поляк, беше разкрита възрастта му, къде е бил и т.н., така всички хора, които го познават, можаха да го идентифицират кой е, което е неприятно. В крайна сметка обществото тук като че ли е по-склонно да жертва част от личната си неприкосновеност за сметка на общото благо и за да се овладее тази криза.

Ако трябва да обобщим – какво можем ние, в България, да научим от опита на корейците?
Ясна комуникация и послания, така че хората да знаят какво трябва да правят. Защото в България, доколкото следя, всичко е предпоследно. Трябва да има ясен план и визия какво искат властите да направят. Паралелно с бързите тестове и идентифициране на заразените тук се предлагат и икономически стимули за малкия и среден бизнес. На втората седмица вече имаха одобрени програми – напр. имаш ресторант, но нямаш работа, тогава можеш да изтеглиш безлихвен заем. Ако си поставен под карантина, този период ти се заплаща от държавата. Освен това доставят всяка седмица безплатно храна и медикаменти.

Вие лично как се предпазвате?
Социално дистанциране. Ограничил съм много комуникацията. Навсякъде тук е общоприето да се носи маска. Ако ходиш в общината или в банката, трябва да носиш маска. Иначе няма да те пуснат. Идеята е, че носейки маска, ти уважаваш останалите хора и ако си болен, няма да ги заразиш, а не че ти ще се предпазиш. Навсякъде се ходи с маска. Дезинфекцираме се всеки път като влизаме, пръскаме със специален препарат дрехите и обувките. Почистваме си телефоните, кредитните карти. След това ръцете. Вкъщи си мерим и температурата два пъти на ден. Това са мерките, които взимаме ежедневно.

Колко българи има в страната? Има ли притеснение сред тях?
Има около 200 българи. Няма паника тук. Няма презапасяване. Има тоалетна хартия навсякъде. Тук всичко се купува онлайн. Единственият проблем беше, че доставката на храна и хранителни продукти беше забавена с два дни първоначално, но вече всичко е нормално. Сега проблем са маските, защото тук всички хора носят, а няма чак такова голямо производство. В момента има държавна дажба за маски. Има специална схема за получаване – засега са по две на седмица, което не е много достатъчно.

Но има гарантирани за всички?
Да, отиваш в аптеката и има разпределение по дни според годината ти на раждане. На мен ми се падаше в понеделник например.

Източник: https://www.economy.bg/

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top