Казват, че Леонардо ди Каприо носи името си в чест на гения от Винчи. През 1974 г. майката на актьора се разхождала във Флоренция като туристка, отишла да разгледа и галерията “Уфици”. Точно когато се намирала пред картина на Леонардо да Винчи, почувствала в корема си за първи път ритник от бъдещия герой в “Титаник”. Затова и решила да го кръсти като великия художник.
500 г. след смъртта му именно съименникът от Холивуд, чиито корени са от южната италианска област Кампания, ще продуцира и ще изиграе главната роля в биографичен филм за тосканския артист.
Ди Каприо е купил правата върху биографията, дело на Уолтър Айзъксън, който разказа преди време и живота на Стив Джобс. Със сценария е натоварен Джон Логан, който беше сценарист на “Гладиатор” и “Скайфол”.
Ди Каприо е голям приятел и на Луиз Гузър, шеф на аукционната къща “Кристис”, която миналата година организира търг, поставяйки Леонардо да Винчи не сред старите майстори на четката, а в продажбите на следвоенни творби.
Salvator Mundi, която се приписва на Леонардо да Винчи, но чието авторство не е 100% сигурно, е като реализирана днес. На 15 ноември 2017 г. срещу 450 млн. долара с правото да я притежава и да я гледа, когато си иска, се сдоби член на саудитската кралска фамилия – Мохамед бин Салман.
Какво значи да колекционираш картини на Леонардо?
Ясно е, че в случая става въпрос за ексклузивен клуб, в който могат да членуват само хора от рода на кралица Елизабет II – тя притежава рисунки на гения, наследени от предшествениците ѝ. Пускането на пазара на творба на Леонардо е като преминаването на Халеевата комета – случва се веднъж на няколко десетки години.
През 1994 г. например Бил Гейтс купи за 30,8 млн. долара
“Кодексът на Лестър” – това са 36 листа , сгънати на две, които концентрират гениалните изследвания на Леонардо за най-различни неща – от водата до анатомията. Въпреки скъпоценността на тетрадката, писана между 1506-1510 г., Гейтс реши да я направи достояние и на други ценители в света. Сега тя може да се види в галерията “Уфици” във Флоренция до 20 януари 2019 г.
Леонардо да Винчи е като златна кокошка за мнозина, но през последните години – най-вече за Дан Браун. Известният до 2003 г. само като писател на трилъри на средно ниво Браун стана звезда, след като смеси в едно история на изкуството, криптография, Светия Граал, Ордена на Сион и Леонардо да Винчи. В резултат на това се получи експлозивно четиво, което продаде в 100 млн. копия по света.
Геният на Ренесанса никога не е имал нужда да възкръсва, защото изобщо не е умирал. След планетарния бум на “Шифърът на Леонардо” на Дан Браун обаче митът за него избухна с нова сила. Много от посетителите на трапезарията на манастира “Санта Мария деле Грацие” в Милано, където е скъпоценният стенопис “Тайната вечеря”, започнаха да спорят – този отдясно на Исус апостол Йоан ли е, или пък е Мария Магдалина?
Трилърите с мирис на Леонардо продължават да процъфтяват по света и в Италия. Жъне успех и трилогията на Моналди и Сорти, чийто главен герой е Джан Джакомо Капроти, известен като Салай – любимият ученик на гения. Нагоре в класацията на най-продавани книги на Апенините се катери и историческо криминале на Марко Малвалди с главен герой Леонардо, който обикаля с тайния си бележник.
Къде са шедьоврите на Леонардо?
Леонардо да Винчи умира в Амбоаз, Франция, на 2 май 1519 г. Казват, че когато Франсоа I разбира за смъртта му, избухва в плач. Три години преди това той го е обявил за “първи кралски художник, архитект и инженер”.
Въпреки че днес във Франция се намират някои от най-големите шедьоври на гения, включително и Джокондата, там той прекарва само последните две години от живота си
На всичкото отгоре сътворява във Франция много малко неща, като се има предвид, че едната му ръка е парализирана, а той самият е болен, уморен, недоволен от живота и от хората. В ателието си в Амбоаз обаче геният занася сам някои от картините си, нарисувани в Италия, затова и те в крайна сметка отиват в Лувъра.
На първо място – шедьовърът на всички времена “Мона Лиза”. В парижкия музей е и “Богородица с младенеца и света Ана”, която беше реставрирана наскоро. Смята се обаче, че тя е дело на Леонардо и на учениците му. Много експерти са на мнение, че тази творба не е показателна за артистичния му гений.
Въпреки че е роден в Италия и е създал там шедьоврите си, днес много малко от тях се намират на Ботуша. Това е и парадоксът на Леонардо. В Милано е останал единственият шедьовър, който не може да се премести никъде по простата причина, че е стенопис – “Тайната вечеря”. Намиращият се в манастира “Санта Мария деле Грацие” (“Света Богородица Благодатна”) стенопис на практика днес е сведен до размазана картина на стена, въпреки че беше тотално реставриран преди 20 г. От вида му в оригинал е останало много малко, затова са и възможни какви ли не интерпретации на фигурите в него, в това число и тези на писателя Дан Браун. Изглежда така, сякаш някой е хвърлил кофа с киселина по стенописа, свеждайки физиономиите до размити лица.
В Амброзианската библиотека в Милано се намира и Атлантическият кодекс на Леонардо – това е най-пълният и цялостен сбор от рисунки и писания на гения, обединени накуп в края на XVI в. от Помпео Леони.
Кодексът е бил наследен от Франческо Мелци, най-близкия ученик и сътрудник на гения. Леонардо в ролята на дизайнер – така го показва Атлантическият кодекс, тъй като чрез него се срещат в едно талантът на артиста и на учения. Всички рисунки са съпроводени от техническите описания на художника.
В Италия се съхраняват и други произведения на Да Винчи, но при всички тях има винаги някакъв процент несигурност в авторството. Такива са например прекрасният “Портрет на музикант”, който се намира в Амброзианската библиотека, и “Леда и лебед” в галерия “Боргезе” в Рим. Не е сигурно и авторството на Леонардо над намиращата се във флорентинската галерия “Уфици” картина “Поклонението на влъхвите”. Сигурна е ръката на Леонардо за рисунката, но не и при оцветяването ѝ. И друга творба на Леонардо има в “Уфици” – “Благовещение”. В нея обаче ръката на Леонардо е сътворила ангела, докато останалата част е дело на Андреа дел Верокио – така свидетелства художникът и изследовател на изкуството Джорджо Вазари.
Прочутият автопортрет на Да Винчи се намира в Кралската библиотека в Торино
Във венецианските галерии на Академията пък може да се види прочутият “Витрувиански човек”. В замъка на фамилията Сфорца в Милано също има фрески на гения – те са в Зала делле Ассе, която е и най-известното помещение в сградата. С тяхното изрисуване Леонардо е натоварен от Лудовико Моро, херцог на Милано, който се жени за 23 г. по-младата от него Беатриче д’Есте.
За да видим шедьоври на Леонардо, трябва да отидем и извън Италия. Например във Ватикана – в неговите музеи се намира картината “Сан Джироламо” (“Свети Йероним”). В Лувъра в Париж освен мистериозно усмихващата се “Мона Лиза” се намира и картината “Мадоната на скалите”. Пак тук е и “Прекрасната Ферониера”. За творение на ателието на Леонардо се смята и “Богородица с младенеца и света Ана”. В парижкия музей са още и картините “Йоан Кръстител” и “Бакхус”, смятани за дело на Леонардо, макар много експерти да оспорват силно авторството му над тях.
Лондон също може да се похвали с творби на италианеца. В Националната галерия има друга версия на “Мадоната на скалите”, но дали ръката на гения наистина я е рисувала или не, и в този случай не е сигурно.
В Националната галерия на Вашингтон пък може да се насладите на “Портрет на Джиневра де Бенчи”. Разходете се и до Ермитажа в Санкт Петербург – там ще ви очарова “Мадона Беноа”. За да видите “Дамата с хермелина”, ще трябва да пътувате до Краков.
Гонят Дамата с хермелина заради една рокля
Лудовико Сфорца, известен като Ил Моро, властва в Милано в края на XV век. Негова любовница е невръстна девойка на име Чечилия Галерани, чийто портрет херцогът поръчва на Леонардо да Винчи. Геният пристига в Милано през 1482 г. и остава за 20 г., за да работи за Ил Моро. Така между 1489 и 1490 г. сътворява портрета, станал известен като “Дамата с хермелина”. В него Леонардо рисува хермелина с поглед на Лудовико Сфорца. Лудовико е лудо влюбен в красивото, интелигентно, образовано и чаровно момиче. Още десетгодишна, Чечилия е омъжена per verba, т.е. обещана е за булка на Стефано Висконти, но 4 г. след това момичето иска разтрогване на брачното обещание. През 1489 г. се мести да живее в двореца на Лудовико Сфорца. Херцогът обаче също е женен per verba. Той има подписан брачен договор с Беатриче д’Есте, дъщеря на херцога на Ферара, още докато тя е петгодишна. Официално девойката трябва да се омъжи за Сфорца при навършване на 15 г. Лудовико обаче няма никакво желание да захвърли волния си живот и да вземе момиченцето в дома си. Причината да се дърпа е най-вече във факта, че има до себе си любовницата Чечилия, на която е предоставил няколко апартамента в двореца. Чечилия продължава да ги ползва и след пристигането в двореца на Беатриче, за която в крайна сметка Лудовико се жени. Беатриче понася всичко – въпреки обещанията Чечилия не се изнася от двореца, а на всичкото отгоре ражда и дете на Лудовико, което той признава.
Капката, от която прелива чашата на търпението на Беатриче, обаче е рокля на любовницата. Законната съпруга вижда съперницата си, облечена с рокля от същия плат, който е получила и тя като дар от мъжа си. Беатриче побеснява и поставя ултиматум на съпруга си – или аз, или тя. Така Лудовико е принуден да изгони Дамата с хермелина. След това Чечилия се омъжва за граф, от когото има 4 деца и живее до 60-годишна възраст. Лудовико умира като пленник във Франция през 1508 г.
Посвещават му десетки изложби
В момента в галерията “Уфици” във Флоренция може да се види до 20 януари 2019 г. експозиция на “Кодексът на Лестър”, собственост на Бил Гейтс от 1994 г.
В Торино в Кралските музеи може да се разгледат някои от рисунките, които се съхраняват в Кралската библиотека. На изложбата ще бъде показан и прочутият автопортрет на гения, който се връща за публика след двегодишна реставрация.
В Милано от 24 март до 18 май 2019 г. ще бъде показана в Museo del’900 творбата, реализирана от Анди Уорхол в чест на “Тайната вечеря” на Леонардо – Sixty Last Suppers. На 2 май ще бъде отворена отново за посещения Зала деле Ассе в Замъка на Сфорците с фреските на Леонардо. В Капела Дукале на замъка от 16 май до 18 август ще бъде показана и друга изложба с оригинални рисунки на гения. В Милано до 13 януари 2019 г. е изложбата “Леонардо да Винчи и първите идеи за “Тайната вечеря” – това са оригинални подготвителни рисунки на гения за прочутия стенопис. В Амброзианската библиотека още от декември 2018 г. започна цикъл от изложби, посветени на гения, а от март 2019 г. ще има изложба за Атлантическия кодекс- ще бъдат показани 23 листа от него.
Във Винчи, родното място на гения в Тоскана, ще бъде изложена за пръв път първата му творба “Пейзаж”, реализирана на 5 август 1473 г. Тя идва от Фондо Медико Лоренезе, който се съхранява в Галерията “Уфици” във Флоренция.
Във Франция, в кралския замък в Амбоаз, от 2 май до 31 август ще бъде показана изложбата “1519, смъртта на Леонардо да Винчи”. От 6 юни до 15 септември в замъка Кло Люсе може да се види паното на “Тайната вечеря”, копие на прочутия стенопис. Френският календар за Леонардо включва над 500 събития в негова чест. През есента на 2019 Лувърът в Париж ще открие изложба, събираща накуп оригинални творби на гения.
В холандския Teylers Museum (Haarlem) от октомври 2018 г. е открита изложба, посветена на изследванията на Леонардo върху физиономиите – включва рисунки и скици от най-важните музеи в Европа.
Източник: https://24chasa.bg
