През последните няколко месеца в медиите се завъртяха няколко истории на български студенти в Англия, които разказват за бюрократичните трудности при получаването на разрешително за работа. Поставен беше въпросът дали българските и румънските граждани са дискриминирани в това отношение от британските власти. Българските студенти на Острова, които са разказвали за следването си на страниците на списанието, до този момент не са споделяли за подобен проблем, като единствено са посочвали, че получаването на разрешително отнема месеци, както това направи в броя ни от септември Габриела Карамалакова, студентка в Лондон.
Условия за работа към момента
Българските студенти във Великобритания имат право на 20 часа седмично през учебната година, като разрешение за това се придобива с получаването на регистрационен документ, известен като жълт формуляр или жълта карта. Така ще е поне до началото на 2014 г., когато трудовите ограничения за българи и румънци във Великобритания би трябвало да отпаднат.
Проблемът от първо лице
„За да упражнят правото си на работа, българските граждани е необходимо да кандидатстват за така наречени регистрационни сертификати, които биват жълт, син и лилав. Това става посредством няколко вида формуляри от типа BR (BR1, BR2, BR3, BR4, BRC..), като вариантите за подаване на въпросните документи са два – лично в Public Enquiry Office в Кройдън (единствен за кандидатури от 4-те типа: BR1, BR2, BR3, BR4) или по пощата адресирано до Bulgarian and Romanian applications Sheffield caseworking team. Разликата се състои в това, че кандидатурите подадени лично се разглеждат и сертификатът се получава на същия ден, докато законовият срок за решението относно пратените по пощата документи е до 6 месеца.
За съжаление, от няколко месеца се наблюдава специфично отношение (граничещо с дискриминация) от страна на имиграционните служби в Обединеното кралство (UK Border Agency/Home Office) спрямо кандидати от България и Румъния:
1. Относно документи изпратени по пощата, не се спазва посоченият от UKBA 6-месечен срок и има изключително забавяне в разглеждането на кандидатурите.
2. При подаване на място в Кройдън, е необходимо запазването на час за интервю. Това се оказва невъзможно както по телефона, така и чрез онлайн системата им.
Тоест, на практика е блокирано издаването на регистрационни сертификати.”
Това пише в писмо до български евродепутат българска майка, чиято дъщеря е пряко засегната от тази ситуация. Ето какво споделя Анна Димитрова по същата тема:
„От всички нации по света само българите и румънците трябва да следват различна процедура (за получаване на разрешително за работа (бел.ред.)) Те трябва да си направят здравна застраховка, която понякога струва 250 паунда (сега са намерили начин, по който това се заобикаля с нотариално заверена декларация, че въпросният студент не възнамерява да остава на Острова след завършването си); да покажат средства по собствена сметка в британска банка (да не говорим, че една банка вече изисква от отварящите в нея сметка българи и румънци копие от разрешителното им за работа) и извлечение от тази на родителите им; и още една нотариално заверена декларация за 30 паунда, че не възнамеряват да се възползват от системата за държавни помощи и надбавки.
Тук имаме избор:
А. Да отидем на място в меката на жълтите карти – Кройдън, единственото бюро за прием на документи на място и да получим заветното картонче в същия ден. Не бързайте да си мислите, че това е лесно. За всяко посещение в Кройдън трябва да имате предварително запазен час. Това се прави чрез онлайн система, която нарочно не функционира през 90% от времето, но магически се отваря на неравномерни интервали през нощта. Чувала съм дори за хора, на които може да платиш, за да ти запазят час. Другият проблем е, че обикновено дните за прием са запазени поне с 3 месеца напред (в най-добрия случай).”
Обобщение
Налице е проблем с издаването на разрешителни за работа на български студенти във Великобритания. На официални запитвания от българска страна за причината за този проблем, е било отговорено, че става въпрос за недостиг на административен капацитет, а не за дискриминация. Остава ни да се надяваме, че ограниченията ще отпаднат, а с това и тези бюрократични проблеми, които поставят българите в неравнопоставено положение спрямо местните и другите чуждестранни студенти.
С получаването на разрешително за работа идва ново предизвикателство – кандидатстване за работа. Как се случва това разказва Диляна Лупанова, която вече не като студент, а като дипломиран специалист, отново пише от Обединеното кралство за списанието ни.
„По-трудно е за чужденец да намери работа”
Каква е процедурата по кандидатстване
Стандартно, по-големите компании имат фиксирана процедура на кандидатстване, включваща няколко етапа, като, разбира се, след всеки етап има пресяване на кандидатите. В повечето случаи първоначално се попълва онлайн форма с въпроси относно мотивация и познания в областта, към която се прикачва CV. Понякога този етап е заменен с мотивационно писмо, което се изпраща директно до съответния работодател, но това е срещано при по-малки фирми. След успешно преминаване на този първи етап, следва редица онлайн тестове (Numerical, Verbal and Logical reasoning tests), които имат за цел да проверят бързината на мисълта, способността да обработваш голям обем информация за кратко време и т.н. Бих казала, че определено представляват предизвикателство въпросните тестове и не са никак лесни, но пък с практика и упражнения, може да бъдат успешно издържани. При тях различните работодатели слагат на различно ниво прага на преминаване, но обикновено е нужно поне 80-90% от отговорите да са верни. Следва телефонно интервю, интервю лице в лице и Assessment centre. Интервютата основно се състоят от мотивационни въпроси и competency based въпроси, които имат за цел да идентифицират дали кандидата има нужните качества за длъжността. Нужно е да се дават конкретни примери за ситуации от личния опит на кандидатстващия, в които е демонстрирал търсените качества (например лидерство, умение за работа в екип, организираност и т.н.). Последният етап, а именно Assessment centre-а (още наричан Assessment day), представлява най-голямо предизвикателство. Той варира като формат, но най-общо се състои от индивидуална презентация, групова презентация, интервю с някой на ръководен пост в компанията/екипа, за който кандидатстваш и упражнение на компютър. Понякога се налага по време на този ден да се направят повторно и тестовете, за да се докаже обективността и истинността на показаните първоначални резултати. Обикновено до 2-3 дни след Assessment centre-a те уведомяват за крайния резултат и ти дават feedback за представянето ти, което е много важно за идентифициране на допуснати грешки и слаби места.
Има ли дискриминация за чужденци
Отговорът на този въпрос, лично за мен, не е еднозначен. Като цяло не мисля, че няма дискриминация спрямо чужденци в истинския смисъл на думата. Допускането до първоначалните етапи на кандидатстване обикновено е безпроблемно, ако отговаряш на изискванията и кандидатурата ти е на нужното ниво. Истината е обаче, че на един по-следващ етап работодателите често предпочитат да не си създават затруднения от бюрократична гледна точка и затова при кандидати на еднакво ниво, избират този с британско гражданство. Има и елемент на недостатъчно добро познаване на имиграционните закони във връзка с правото на работа, особено, когато става дума за наемането на български или румънски граждани. Случвало се е да ми се налага да обяснявам на представители на човешки ресурси, че като българка, гражданка на ЕС, аз нямам нужда от спонсорство за получаване на разрешително за работа, с което те не са били наясно. Определено е по-трудно за един чужденец да намери работа, но повечето работодатели се опитват да осигуряват условия на равенство и да създават една мултикултурна среда на работното място.
Какво очаква работодателя като качества и умения от служителите
Това зависи много от сферата и конкретната позиция, но общовалидно е изискването за умение за работа в екип, отговорен подход към работата, commercial awareness (интерес към случващото се по сфета, във въпросния сектор и т.н.) и толерантност. Много от фирмите провеждат обучение, специфично за позицията, така че от един току-що завършил студент се очаква по-скоро да демонстрира качества, отколкото конкретни технични умения за съответната длъжност. Което разбира се, не означава, че абсолютна липса на компетентност бива толерирана.
Каква е работната среда
Тук мога да споделя единствено моят личен опит, а именно, че работя в много сплотен колектив, усеща се добронамереност и няма конкуренция между колегите, а напротив – търсят се заедно решения. Въпреки че съм единствената чужденка в екипа, не съм усетила специфично отношение към мен.
Средните нива на заплащане
За току що завършил студент годишната заплата варира в порядъка на 15 000 до около 45 000 британски лири, но повечето компании не публикуват предлаганото заплащане в обявите си за работа, така че е трудно да се отговори с точност.
Успяват ли студентите да си намерят работа по специалността и да изплащат студентските си заеми.
Определено и тук се наблюдава спад в заетостта в следствие икономическата обстановка и конкуренцията за работни места е жестока. От моя курс (около 200 човека, които се дипломирахме през 2012 г.), може би около 10% са на постоянна работа към този момент. Разбира се има голям процент, които предпочитат да продължат образованието си и записват магистратура, но много мои познати изпитват истинско затруднение да намерят работа по специалността си. Това важи и за британските студенти.
Студентските заеми се изплащат, когато се достигне определен брутен годишен доход, който зависи от страната, в която се намираме след завършването. За Великобритания той е 15 795 британски лири и всеки, който годишно получава над тази сума, автоматично започва да връща сума равна на 9% от своя доход. Ако изберем да се върнем в България, задължението остава, а започва да се изплаща, когато доходът достигне годишно левовата равностойност на 6 320 британски лири. Лихва се натрупва от момента на първата вноска по кредита, докато той бъде изплатен изцяло. Има възможност да се правят доброволни вноски отделно от задължителните.
