Начало » Статии » Психология – наука за душата

Психология – наука за душата

  • Ana Avtova
  • 30 авг. 2017
  •  Коментарите са изключени за Психология – наука за душата

Първият човек, който е изругал, вместо да хвърли камък, е бащата на цивилизацията.

– Зигмунд Фройд

Голямото мнозинство от психолозите работят в три области – клиничната, консултативната и училищната психология. 

Психологията е от този род науки, който не се влияе от националните особености на университетите, в които се преподава. 

Каквото и направление в психологията да изберете, трябва да знаете, че това е професия, която изисква учене през целия живот.

Заглавието е буквалният превод на думата „психология” и идва от гръцките   ψυχή — душа, дух и λόγος — наука. В съвременността думите „дух” и „душа” са останали по-скоро в полето на теологията и философията. Психологията е научна дисциплина, изучаваща умствените процеси и поведението на хора или животни, като често прилага научния метод при лабораторни изследвания. Макар че психологическото познание обикновено се използва за оценка и третиране на проблеми с психическото здраве, то служи и за разбиране и разрешаване на проблеми от много други области – от образование до разкриване на криминални престъпления.

Ако допреди половин век психологията нямаше статут на особено популярна наука, то днес тя изживява своеобразен Ренесанс. За трета поредна година психологията е една от най-желаните специалности от  кандидат-студентите във водещите университети в България.

Обучението по психология

В научната литература съществува разделение на два големи дяла на психологията – фундаментален и приложен. Изследванията на фундаменталната психология имат общо значение за разбирането и обяснението на поведението на хора и животни, а приложният дял се занимава с изследвания на човешката дейност, най-вече в професионалните сфери. Самите те пък се делят на още много категории – социална, когнитивна, сравнителна и т.н. Каквото и направление в психологията да изберете, важно е да знаете, че това е професия, която изисква учене през целия живот и участие в извън университетски обучения, в терапевтични направления, следдипломни квалификационни програми, семинари и курсове.

Както вероятно се досещате, в бакалавърска степен се изучават по-общи понятия от психологическата наука, докато в степен магистър се очаква да се специализирате повече. Или пък да захванете с коренно различна дисциплина. Колкото и странно да ви изглежда последното изречение, практиката показва, че много студенти ползват бакалавърската си степен по психология като „трамплин” към друга магистратура, където да приложат натрупаните вече знания. Подходящи специалности за такъв тип надграждане са комуникациите от една страна – връзки с обществеността, журналистика, медийни науки и т.н. и икономически дисциплини свързани с търговия и продажби от друга.

Психоанализа vs. Психиатрия

Благодарение на филмите (най-вече американски) сме свикнали да виждаме психоаналитици. Те говорят сложно и бавно, с авторитетен тембър и накрая стигат до извода, че пациентът им е „пасивно агресивен”. Така или иначе – това е сред най-желаните възможности за професионална реализация. Работата на психоаналитиците е отговорна и включва както индивидуални, така и групови (например семейни) консултации. Засега не е твърде популярна в България, но големият брой психолози, които не могат да си намерят работа по специалността вероятно ще промени това в близките години. Единственото нещо, за което трябва да предупредим е, че най-успешните психоаналитици завършват и докторантура в тази област.

Психиатрията е колкото сродна, толкова и различна от психоанализата. Много хора погрешно смятат психиатрите за психолози, но всъщност те завършват медицина и в последствие специализират психиатрия. Тоест – те са преди всичко лекари и се занимават с много тежки клинични случаи. Но и сходствата не са малко – много от учебните дисциплини, които изучават психолозите, рано или късно попадат и в програмата на психиатрите. За разлика от аналитиците, психиатрите могат да предписват лекарства и да препращат към други лекари. Като стана дума за лекарства, най-разпространената критика към психиатрите е именно прекомерното изписване на антидепресанти, някои от които могат да предизвикат зависимости.

Пишем толкова подробно за тези две професии, просто защото се бъркат доста често от хората, които все още не са запознати с материята. Важно е да подчертаем медицинският характер на втората, който автоматично означава и много по-дълго и  трудно образование.

Какви качества са необходими

Първо – този, който не може да уреди собственият си живот, не може да дава акъл на другите. Това звучи доста просто и очевидно, но малцина всъщност го осъзнават. Желаещите да завършат психология и да бъдат полезни на своите фирми, учреждения, а и на обществото като цяло, трябва да са в състояние първо да сложат ред в собственият си живот.

Второ, в зависимост от професията, която изберат, психолозите ще трябва да се сблъскат с много неща – от двойки с проблемна връзка, през пакостливи ученици до престъпници. Ако човек не е в състоянияе да се отърси от хорските проблеми след като свърши работа, то тази професия надали е подходяща за него. В най-лошия случай просто цялото натоварване може да се пренесе в личния живот и семейството на психолога, което ни връща към първа точка.

И накрая, няма как да не отбележим едно също очевидно, но много често пропускано условие: Способността да преценявате хората и техните качества. Това е особено важно за тези, които ще се занимават с управление на човешки ресурси, но може да се каже за практически всички професии, свързани с психологията.

Къде се изучава в България

Безспорен лидер по преподаването на психология у нас, според родното образователно министерство, е Софийският университет. Най-старият вуз, който предлага обучение и в бакалавърска и в магистърска степен събира 63 точки. Това е с цели десет повече от класираният на второ място Нов български университет. Университетите в Пловдив, Варна, Велико Търново и Благоевград са с твърде близки резултати и на практика не може да си вадим изводи за качеството на обучението по психология в тях.

Класация на висшите училища в България

Класиране Висше училище Град Образователна степен Резултати
1 Софийски университет „Св. Климент Охридски“ София бакалавър, магистър 63
2 Нов български университет София бакалавър, магистър, доктор 53
3 Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ Пловдив, Кърджали, Смолян бакалавър, магистър, доктор 47
4 Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“ Варна бакалавър, магистър, доктор 46
5 Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“

 

Велико Търново бакалавър, магистър 46
6 Югозападен университет „Неофит Рилски“ Благоевград бакалавър, магистър 45
               

Източник: http://rsvu.mon.bg/

Къде се изучава в чужбина

Преди да поговорим за университетите в чужбина трябва да направим една уговорка: Няма единна световна класация за обучението конкретно по специалност Психология. Класацията, която ще ви представим е дело на QS World University Rankings и се отнася за цялостното направление „Хуманитаристика”, към което традиционно се отнася и психологията в англоезичните страни. Бърза справка с Интернет показва, че всички изброени висши училища предлагат и специалност „Психология”.

Що се отнася до самите университети – има и някои изненади. Изглежда най-добрите дестинации за изучаване са САЩ и Великобритания. На първо място обаче е поставен университетът в Ню Йорк, който по принцип няма особена международна известност, извън Америка. Като изненада може да определим и факта, че родината на всички съвременни течения в психологическата наука – Германия – не присъства в класацията. Но последното може би е слабост на проучването, което взима предвид повече специалности при формирането на оценка.

Класация на висшите училища в чужбина

Класиране Висше училище Държава Резултати*
1 New York University (NYU) САЩ 192.1
2 University of Oxford Великобритания 291.7
3 University of Pittsburgh САЩ 390.4
4 The State University of New Jersey САЩ 488.3
5 University of Cambridge Великобритания 587.9
6 Harvard University САЩ 687.7
7 Princeton University САЩ 784.4
8 University of California, Berkeley (UCB) САЩ 881.9
9 Stanford University САЩ 981.6
10 Massachusetts Institute of Technology (MIT) САЩ 1081.3

 *- в тази класация, най-високият резултат е 100.0 

Какви предмети се изучават

Психологията е от този род науки, който не се влияе от националните особености на университетите, в които се преподава. С други думи – има голямо припокриване на учебните планове у нас и в чужбина, дори и в случаите, когато подредбата на отделните дисциплини е малко по-различна. Традиционно обучението започва с исторически преглед на основните течения в психологическата наука. (Същото впрочем се прави и в други хуманитарни специалности – философия, културулогия, политология и т.н.)

След това се преминава към различните дялове на науката. При бакалавърските програми те са само очертани, без да се навлиза в твърде много детайли, докато в магистратурите обикновено се поставя акцент само върху 1-2, избрани от самите студенти. Сред конкретните предмети които се изучават са: Народопсхихология, Психолингвистика, Етика, История на психологията, Логика, Реторика и т.н. В българските университети понякога има и часове по-чужд език, което по принцип не е практика в другите страни, но пък в никакъв случай не е минус.

Възможности за кариерна реализация

Голямото мнозинство от психолозите работят в три области – клиничната, консултативната и училищната психология, но възможностите за кариерна реализация не се изчерпват с това. Например – в бъдеще ще се търсят все повече нови специалисти по индустриалната и организационна психология. Това е така, защото новите практики в мениджмънта залагат много на оптималната мотивация на служителите. Психолозите могат да се занимават и със социални дейности и интеграция на малцинствата – нещо, за което в България трябва да започне да се говори от добре образовани професионалисти.

Това са само два примера, за които рядко се замисляме, но със сигурност могат да се изброят и още. В същото време не трябва да забравяме, че популярността на специалност Психология е нож с две остриета – конкуренцията на пазара на труда също ще се засилва.

 материал на Йордан Карапенчев

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top