През вековете не един или двама мислители, философи и учени са се опитвали да вникнат в глъбините на човешкото съзнание, за да разберат и обяснят нематериалната част от нашата личност. Още от древността е факт изначалният стремеж на човека да проумее невидимите сили, които обитават и командват телата ни. Резултат от това е науката психология, която познаваме днес, с цялата й всеобхватност и всестранна приложимост.
Като понятие психологията е позната от ХV-ХVІ век. За съвременна психология обаче се говори от ХІХ век. В този период се формира и учебната дисциплина психология. Универсалното й естество е предпоставката, която обуславя нейните тесни връзки с редица други науки – педагогика, медицина, социология, философия.
Ако допреди половин век психологията нямаше статут на особено популярна наука, то днес тя изживява своеобразен Ренесанс. И това е естествено, при положение, че предмет на психологията са човешките поведенчески модели, съзнанието и подсъзнанието, душата и духа, емоциите и разума. Актуалността на тези теми е константна, важността на проблематиката – безспорна. Динамичното развитие на света в последните десетилетия и все по-голямото разкрепостяване на хората, в съчетание със свръхстреса, на който са подложени повечето от тях, изправят психологията пред предизвикателството да се търсят все повече отговори на проблеми, които очакват своето разрешаване от векове. А дали някога изобщо ще можем да си обясним всичко?
Хоризонтът пред психолозите е необятен. Те излязоха от кабинетите си, в които пациентите лежат върху диванчета и споделят най-интимните си тайни. Не разбирайте, че тази практика не е актуална – напротив. Днес не е толкова смущаващо да потърсиш професионална помощ от психолог (поне извън България), дори е далновидно, а някъде – престижно и модерно. Все пак свръхразвитото ни общество води със себе освен стреса, този толкова популярен проблем, още цял куп непознати доскоро психични разстройства, неврози и фобии. Става въпрос за това, че психологията разшири присъствието си в обществения живот, а методите на работа и механизмите й за влияние са в непрестанен процес на развитие. Психолозите пишат книги за себеопознаване, мотивировка, консултират и дебатират различни проблеми – от следродилна депресия до страха от смърта, изявяват се в медии, съветват политиците и бизнеса, за всичко което касае човека като индивид и процесите в обществото. Психолози работят при разкриването на престъпления и с лишените от свобода; работят с ученици и студенти, работещи и пенсионери; помагат на трудещите се в рискова среда, на хора пострадали от престъпления и на такива, които са били подложени на сериозни травматични преживявания – войници, полицаи, жертви на отвличания.
Психологията очевидно е предизвикателство пред млади хора с новаторско мислене и нестандартни идеи, жадни за знания. Духовните нужди на човечеството в ХХІ век не само не са намалели, а във фундаменталната си същност са непроменени от сътворението на света.В България рождената година на специалността психология е 1972. Тази дисциплина може да се изучава в университетите в повечето от големите ни градове.
КЪДЕ ДА УЧИМ ПСИХОЛОГИЯ В БЪЛГАРИЯ
• СУ „Св. Климент Охридски”
В Алма матер психологията е към Философския факултет. Предлага се само под формата на редовно обучение. Можете да получите бакалавърска и магистърска степен. Магистратурата е с двугодишен срок. Захаринка Петрова, секретариат, zahi@phls.uni-sofia.bg
•Нов Български Университет
Възможно е редовно и задочно обучение. Завършилите средно образование кандидатстват с полагане на кандидатстудентски изпит под формата на Тест за общообразователна подготовка (ТОП) и представяне на диплома за завършено средно образование; Завършилите друго висше образование – с диплома за съответната образователна степен и акредитиране на полученото обучение по регламентираната процедура на НБУ. Кандидатите не се явяват на ТОП.
• Великотърновски университет „Св.Св. Кирил и Методий”
Обучението е в редовна и задочна форма, получената степен е Бакалавър. Приемният изпит е по избор:
1. Философия
2. История на България І
3. История на България ІІ (тест)
4. Бълг. език и литература
5. Български език
6. Чужд език – английски,немски, френски, испански.
По избор:
1. Философия
2. История
3. Психология и логика
По избор:
1. Български език БЕЛ – ДЗИ 2008
2.Чужд език
Тел. за информация 062/623670
• Варненски свободен университет
Редовна и задочна форма на обучение, придобиване на Магистърска и Бакалавърска степен. Кандидатстване чрез всички държавни зрелостни изпити или есе на обществено значима тема;.Сектор студенти 052/359625
• Шуменски Университет “Епископ Константин Преславски”
Само магистърска програма – 2 семестъра, 9 изпита
• Бургаски университет „Проф. Д-р Асен Златарев”
Бакалавърска програма – 8 семестъра
• Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”
Само редовно обучение; Магистърските програми са 2,4 и 6 семестъра, платени.Радослава Христова 032/261 784; hristova@uni-plovdiv.bg
• Югозападен университет „Неофит Рилски”, Благоевград
Специалността психологията е към правно-историческия факултет; редовна форма на обучение, бакалавърски и магистърски степени. Тел. за информация: 073/8889121