С тази сложна дума обикновено свързваме процедурите, които правят хората, за да се възстановят от болести и наранявания. Ако се обърнем към специализираните медицински източници на информация, ето какво определение ще прочетем от framar.bg:
„Физиотерапия (fysis – природа, therapia – лечение) или природолечение е комплекс от мероприятия, насочени към профилактиката или лечението на различни заболявания с помощта на естествени (море, кал, вода) и физикални (ел. ток, ултразвук) фактори.
Основни подразделения на физиотерапията са:
електротерапия – тук се отнася и електрофорезата, при която в организма се въвеждат лекарствени вещества с помощта на галваничен ток;
магнитотерапия – магнитното поле влияе върху частици с ел. заряд;
светлолечение – приложение на инфрачервените, видимите, ултравиолетовите лъчи от спектъра за лечебни и профилактични цели;
лазертерапия – използва се кохерентен, монохроматичен лъч, който прониква в тъканите на определена дълбочина;
ултразвукова терапия – използва се енергията на частици с определена честота;
хидротерапия – приложение на водата в трите й агрегатни състояния с лечебна цел;
климатотерапия – включва аеротерапия, хелиотерапия и таласотерапия;
балнеотерапия – приложение на минералните води с лечебна цел и др.”
И така, става ясно, че физиотерапията е съществена част от здравните грижи, а като академично измерение очевидно е част от обширната област на медицината.
Професионална реализация
Ето какво казва по въпроса с професионалната реализация на специалисттите физиотерапевти Агенцията по заетостта:
„Място за порфесионална реализация:
В поликлинични и болнични здравни заведения; балнеосанаториални комплекси от болничен тип; медицински центрове към курортните и санаториално-курортните комплекси; спортно-медицински и козметични лечебно-профилактични центрове; университeтски клиники по физиотерапия и рехабилитация.
Какво се работи?
Трите основни вида физиотерапия (физикална, курортолечение и рехабилитация) са областите, в които физиотерапевтът осъществява своята дейност по: диагностика на заболяването; изготвяне на лечебно-рехабилитационен план на болния; изпълнение на лечебно-рехабилитационен план; текущ контрол на лечебния ефект; водене на медицинска отчетна документация на болния; физиопрофилактика.
С какво се работи?
С източници на галваничен ток и галванични вани; лекарствени и билкови препарати; хидрофилни възглавнички; генератори на ток и вълнови генератори; източници на постоянни магнитни полета; апарати за електродиагностика; лампи за инфрачервени и видими лъчи; живачно-кварцови лампи; лазерни генератори; апарати за терапия с ултразвук; метални акупунктурни игли; парафин, лечебна кал, торф и др.
С кого се работи?
С пациенти, колеги лекари, помощен медицински персонал, администрация, социални служби, трудово-лекарски и експертни комисии.
Къде се работи?
В отделения по физиотерапия и рехабилитация, лекарски кабинет и помещения за физиотерапевтични процедури.”
Образователни възможности
Наименованието на професията обикновено е „физиотерапевт”, но специалностите, които се завършват, за да може да се практикува тя, могат да бъдат формулирани като Физиотерапия и рехабилитация, Рехабилитатор, Кинезитерапия, Медицинска рехабилитация и ерготерапия и други.
Ето какво споделя на въпроса „Кои са специалистите, компетентни да прилагат физиотерапия у нас, и защо те не се наричат физиотерапевти?” доц. Николай Изов – декан на Факултет по „Кинезитерапия, туризъм и спортна анимация” в НСА, пред „Форум Медикус”:
„Най-рано е започнало обучението на кинезитерапевти в бакалавърска, магистърска и докторска степен на образование. В Националната спортна академия ”Васил Левски” в София това обучение има над 60-годишна история. По-късно към медицинските колежи се създава специалност рехабилитатор с образователно-квалификационна степен “професионален бакалавър”. Причината кинезитерапевтите, а по-късно и рехабилитаторите да не бъдат наричани физиотерапевти е неправилното използване до неотдавна на този термин за обозначаване на лекарите – специалисти по физикална и рехабилитационна медицина. Затова е подбран терминът кинезитерапия, с който се обозначават физиотерапевтите във френскоговорящите страни – Франция, Белгия. Понастоящем е правилно всички от гореизброените групи специалисти да бъдат наричани физиотерапевти, а не „физиотераписти“, както неправилно и тенденциозно се прави опит да бъде преведен международно възприетият, включително и официално от Европейския съюз термин “Physical therapist”(физикален терапевт).”
Завършването на специалност до бакалавърска степен и с по-малко от 5 години обучение, ще направи завършилият специалист физиотерапевт или кинезитерапевт, но не и лекар.
За физиотерапевт може да се учи в медицинските колежи в София, Пловдив, Варна и Стара Загора, Национална спортна академия, София, Русенски университет „Ангел Кънчев“, ЮЗУ „Неофит Рилски”, Благоевград.
Какво се изучава
Ето какви дисциплини са залегнали в учебните планове:
Кинезитерапия, Масаж, физиотерапия, Анатомия и биомеханика, Физиология и патофизиология, Общи грижи за болния, Образна диагностика, Фармакология, Вътрешни болести, Хирургия, Детски болести, Акушерство и гинекология, Ортопедия, травматология и отортика, Неврология, Психиатрия, Кожни болести, Медицинска психология, Социална медицина и социална рехабилитация, Хигиена и екология и др.
Варианти в чужбина
Във Великобритания десетки висши училища предлагат обучние в 3 или 4-годишна бакалавърска програма Physiotherapy. Кандидатстването в тези програми е през онлайн системата UCAS, на която е достъпен пълен списък с предлаганите варианти.
В Холандия за физиотерапевт може да се учи в Saxion University of Applied Sciences, Hanze University of Applied Sciences, Groningen, Fontys University of Applied Sciences, Maastricht University. Във Франция в Sorbonne Paris Cité – Université Paris 13, Université Pierre et Marie Curie (UPMC), както и в Австрия в MC University of Applied Sciences и University of Applied Sciences St.Pölten.
За САЩ http://education-portal.com/top_physical_therapy_schools.html препоръчва тези висши училища като най-добри за обучение в областта:
Arcadia University
Northwestern University
University of Iowa
University of Miami
University of North Carolina at Chapel Hill
University of Pittsburgh
University of Southern California
Washington University in St. Louis
Практикуващите в областта на физиотерапията магат да бъдат лекари или специалисти, получили образование в бакалавърски и магистърски програми, предлагани в медицински университети и университети от общообразователен тип. Приемът не е толкова високоселективен, както за специалност медицина, а оценките от дипломата за средно образование, които се взимат предвид, обикновено са по биология и химия. Ако интересите ви клонят към медицината, то физиотерапията със сигурност е във вашата посока.
