Има неща, които биха ни улеснили значително в процеса на търсене, както и други, които не можем да променим, но е по-добре да знаем, за да сме подготвени поне откъм търпение. Как протича търсенето на квартира в Германия и какви са особеностите, ни разказаха български студенти, които в момента учат там.
Намиране на собствено жилище
Първо: Най-важното, когато тръгнеш да се местиш в чужбина, е да си си осигурил настаняване отпреди заминаването – в хостел или по възможност при приятели, познати, сънародници …с две думи място, което потенциално няма да ти изпразни джоба.
Когато ти кажат, че в някой град трудно се намира жилище – приеми го буквално! Не си мисли, че ако си достатъчно амбициозен, мил, финансово обезпечен и т.н., този казус ще те подмине. Не трябва да храниш надежда, че може да си уредиш нещо по интернет, докато си още в България. Личният оглед е просто неписано правило, във всеки друг случай по интернет има голям риск от измамници – обикновено „англичани”, които не са в Германия, прибират наема и „ще ти изпратят ключовете по пощата”.
Второ: Още като пристигнеш в Германия, се регистрираш в най-близката Anmeldeamt къде живееш – дори и да си на хотел – не можеш да си повече от 2 седмици без регистрация. След като се пренесеш (подпишеш си договора) пък имаш точно седмица да се пререгистрираш на новото си място.
Трето: Търсенето започва! Потърси местният вестник с обяви – обикновено излиза веднъж седмично и се разпространява безплатно. В интернет търсенето започва от сайтове като scout24 и google, immobilien.de, hausen.de и други (отново местни). Внимавай дали обявата минава през брокер – комисионната е доста „солена” – в размер на два наема.
Четвърто: Идва периодът, в който нищо не се случва. В следващият момент се оказва, че графикът ти е препълнен с огледи. Ситуацията е следната:
– На огледите рядко си само ти. Най-често сте дружинка от 10-15 кандидата и конкуренцията се усеща!
– Собственикът на имота не присъства, така че шансът за добро лично впечатление е отрицателен. Връчват една анкета, която включа подробна информация – имена, статут, възраст, работиш или не, имаш ли животни, колко човека ще живеете.
Има една тънкост – ако имаш приятел, който работи на пълен работен ден в немска фирма, може да ти подпише един документ, с който да покаже, че гарантира за теб, ако не се държиш „по европейски” (макар че депозита ти от 2,5 месечни наема е доста добра мотивация за това).
– В Германия често апартаментите се обявяват, че се дават под наем около 2-3 месеца преди последния наемател да се е изнесъл – т.е. може да се разочароваш, ако търсиш нещо спешно.
Пето: Намираш си апартамент. Честито! Не пропускай обаче:
– Апартаментите се дават на наемателите винаги (!) прясно боядисани в бяло и професионално изчистени! Това се очаква от наемателите и при сдаването им накрая, ако не – депозитът ти ще отиде за това.
– Внимание за малкия шрифт, включен в договора – да не би хазяина да се освобождава от задължението да ти плаща за ремонти, които не са възникнали в следствие на твоята некоректност – например спукани тръби, протекъл таван заради съседа отгоре и т.н.
– Наемът се изграждат на база Kaltmiete (KM) – парите за чистият наем + Nebenkostem (NK) – също ги превеждаш на хазяина, но те са за консумативи, такси и т.н. – при подписване на договора се уговаря какво точно влиза в NK. Тъй нареченото Warmmiete (WM) e NK+KM – т.е. крайната сума.
– За да си наемеш апартамент от теб вече се очаква да разполагаш с мобилен номер и банкова сметка.
Wohngemeinschaft (WG)
Всичко до тук обясняваше най-сложната ситуация – търсенето на собствено жилище. Ако нямаш нищо против на съжителство с други студенти и деленето на общ апартамент в общежитие, с Wohngemeinschaft (WG) нещата стават по-лесни и по-евтини. Сайтовете за теб са wg-gesucht.de и studenten-wg.de. Само обяви, в които има дадени телефони за контакт, си заслужават. Звъниш, питаш, ако те устройват условията си уговаряш среща, на която пак не си само ти кандидат, но пък се запознаваш със съквартирантите. Отговарят ти до седмица дали си приет и ако да – вече си в графика за миене на чинии!
N.B.! Ако с група приятели решите да си вземете голям апартамент от 4-5 стаи и да го направиш на WG, изрично трябва да питаш хазаина си дали може, защото няма начин дълго да остане в тайна, а като се разбере ще останете всички накуп на улицата още на следващия ден. Но създаването на WG си е доста отговорно нещо, защото на практика отговорност и сметка се търси на човека, на чието име е договора (т.е на теб), а не знаеш арабина или китаеца в съседната стая какви ще ги сътворят, докато ти у дома по време на коледната си ваканция например.
