fbpx
Начало » Статии » Магистърска програма в Aarhus School of Business, Дания

Магистърска програма в Aarhus School of Business, Дания

  • Ana Avtova
  • 30 авг. 2017
  •  Коментарите са изключени за Магистърска програма в Aarhus School of Business, Дания

Здравейте. Казвам се Радослав и вече близо година и половина следвам магистърска програма в Архус. Преди да дойда тук, или по-скоро преди да започна да искам да дойда тук, не знаех нищо за този град и почти нищо за Дания, като изключим Х.К. Андерсен и Евро 92.

Може би именно заради това мястото ми се видя привлекателно и дори екзотично. Архус е втория по големина град и най-големия на континенталната част на страната. И след тази интересна, полезна и толкова симпатична информация, нека продължим не толкова сухарски.

Няколко са причините, заради които избрах Дания: приятелката, която ми сподели идеята; в Дания образованието е безплатно; пред алтернативата да плащам по ХХХ или дори ХХХХ за магистратура в България, заедно с всички други разходи за живот, Дания ми се стори по-достъпна да продължа обучението си; просто ми се стори яко.

В България учих в езикова гимназия, а след това завърших Макроикономика в УНСС. За възможността да уча в Дания научих от приятелка, която беше приета в Aarhus School of Business (www.asb.dk), което понастоящем е част от Университета Архус. Нямах представа каква е процедурата и какво точно се изисква от мен, но тя ме увери, че ако имам желание трябва да опитам, и че всичко, което се изисква, е желание. След това разбрах, че за повече информация мога да отида в консултантска агенция и там да получа отговор на въпросите си. За да запиша магистратура беше нужно да имам диплома от университет в България за бакалавър, доказателство, че владея английски език на приемливо ниво, мотивационно писмо и две препоръки. Диплома още нямах, но отношенията ми с академичната среда бяха във финална фаза. За английския избрах да положа TOEFL, като, до колкото си спомням, ми трябваха повече от 83 точки на електронния вариант (от 120 максимални), което е сравнително нисък резултат. Мотивацинното писмо почти прекопирах от едно друго за работа, грозна история, но какво да пишеш в мотивационно писмо за университет?! : ) А препоръки взех от един преподавател, за когото имам високо мнение, при когото имах добра оценка, и който естествено не знаеше нищо за мен, но ме препоръча, и от един от симпатичните ми шефове в работата, когото уважавам заради чувството му за хумор. Не знам към момента дали има промяна в тези условията, но всичко може да бъде проверено на страницата на университета.

Ако трябва да направя сравнение между УНСС и Aarhus School of Business, първото нещо, което ми идва на ум, е практичност. Сградата на бизнес училището е компактна и дори уютна, преподавателите са значително по-млади и значително по-приятелски настроени, като през повечето време комуникацията е на „ти”. Преди губех по около час в посока, за да се придвижа до Студентски град в пиков час. Сега с колело стигам до университета за около 5 минути. Лекциите са интересни, като никой никога не диктува. Всички материали са достъпни на страницата на университета около ден преди лекцията. Ако предпочиташ да си водиш записки на компютър, можеш да следваш слайдовете директно на собствения  си екран. Преподаването е на английски или датски, като това е в зависимост от програмата на обучение. Оценките са странни за нашите разбирания: -3, 0, 2, 4, 7, 10, 12. Двойка е най-ниската положителна оценка, като е допустимо да преминеш и с 0, но трябва средният ти резултат от всички останали изпити да е над 2.

Както споменах преди, разходи по такси и прочее няма. Всички студенти, които са датчани, получават стипендия за обучение, като такава може да бъде получавана и от чуждестранни студенти, стига да отговарят на определени критерии. На този адрес има подробности: (http://su.dk/English/Sider/equalstatusdanishrules.aspx )

Условията на живот в Дания са приятни : ) Хората са много спокойни, клаксони  не се чуват по светофарите, то трафик почти няма, но едва ли е заради това. Обществото е гостоприемно, но също така и резервирано. Всеки говори много добър английски, но езиковата бариера според мен спира общуването на по-приятелско и неангажиращо равнище. Обикновено петък и събота вечер центърът се пълни с млади хора, повечето доволно почерпени. Като студентско селище, в Архус има доста нощни заведения, но и като типично за скандинавска страна цените не са сред най-достъпните.

Когато дойдох през 2009 г., бях част от най-голямата вълна на български студенти тук. Заедно с румънските такива, мисля, че ние имаме най-голям дял сред чуждестранните студенти, чието следване в Дания преминава за пълния период на една програма. Защото като цяло тук има доста чуждестранни студенти, но повечето от тях идват за семестър по програма Еразъм.

Свободното време не е много по-различно от това в България, но като възможност за пътуване Дания предлага доста повече варианти, или може би така ми се струва от позицията на живял в другата част на Европа през по-голямата част от живота си. Летище Архус е на 50-ина километра от града. От там „Райън Еър” лети до Осло, Лондон, Жирона, Малага, Аликанте. Полети до Лондон има всеки ден, като в момента двупосочен билет е с най-ниска цена от 20 лв. Трансферът от и до летището е фиксиран, и в двете посоки струва около 50 лв., което е парадоксално, сравнено с цената на полета.  Билунд е град на около 100 км. от Архус. Летището там е с доста повече връзки с други европейски градове и на доста ниски цени. От Архус има директни автобусни връзки до Хамбург и Берлин, а с влак изборът е още по-голям.

Общежитието ми е в зона 2 на града, но с колело стигам за около 15 минути до центъра. Деля кухнята с други 14 студенти, като мисля, че сме добра компания. Често се забавляваме заедно и веднъж в седмицата имаме обща вечеря. Ако сте се спрели на програма в Архус, добре е своевременно да подадете документи за общежитие. Това става най-лесно на сайта на организацията, която контролира повечето общежития: http://www.kollegiekontoret.dk

Планове за бъдещето не мога да правя, но наистина от практична гледна точка Дания е доста привлекателна. Езикови курсове за чужденци има в повечето големи градове и то безплатни. Дори граматиката, която ми дадоха от библиотеката беше на български. След завършване на образованието, държавата подпомага студентите докато си намерят работа, като за определен срок се изплащат помощи, които да покриват разходите им. Мисля, че максималният срок е 2 години, а парите са достатъчни за много хора, така че те нямат мотивация да започнат нископлатена работа.

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top