Начало » Статии » Експерт-психологът: „Това, което се получава от университетите, не е достатъчно“

Експерт-психологът: „Това, което се получава от университетите, не е достатъчно“

  • Ana Avtova
  • 30 авг. 2017
  •  Коментарите са изключени за Експерт-психологът: „Това, което се получава от университетите, не е достатъчно“
Интервю с Йордан Танковски – професионален психолог

Йордан Танковски е психолог.

• Завършил е Югозападния университет – Благоевград. Има магистърска степен по психология, профили – социална, педагогическа и организационна психология; • Дипломна работа:“Психологически интервенции на кризисни състояния в телефона на доверието”

• Изпълнителен директор на „Скилс Консулт България”ООД – компания за управление на човешки ресурси

• През годините е изминал пътя от Главен специалист, до Директор на Български младежки Червен кръст

• Членува в професионалните сдружения: Асоциация “Път към другите”; Младежки Център “Инсайт”; ERNA /European Red Cross and Red Crescent Network on AIDS/, 2002 г. European Red Cross /Red Crescent Network for Psychological Support – ENPS; Национални коалиции АНТИСПИН и АНТИДРОГА; Борд на директорите на младежките червенокръстки организации в Европа

• Лицензиран консултант и експерт, автор на публикации по проблемите със СПИН, трафик на хора, наркотични зависимости

 Г-н Танковски, ще обясните ли с няколко думи разликата между психолог и психиатър?

В отговора на този въпрос е разковничето на проблема за ниската ни култура по отношение на помощта от психолог. Тази професия не се популяризира добре в България и това води до предразсъдъци. Психологът се занимава със злободневните проблеми на хората, екзистенцията, а психиатърът – с патологията. Психиатрията е медицинска дисциплина. Психиатърът трябва да е завършил медицина и да е специализирал психиатрия, също така да има известен практикум – психотерапия, медикаментозна терапия, за да може да практикува. Психологът няма право да изписва зелени рецепти (за лекарства), това е в правомощията на психиатъра. Топлата връзка между двете специалности е т. нар. клинична психология. Психологията е хуманитарна професия с много клонове.

 С какво ви привлече психологията?

В интерес на истината, когато кандидатствах психология единственото, което посочих в документите си беше психология. Имах пълната осъзнатост, че точно това искам да правя и това беше единствената наука, която ме интересуваше. Разбира се, това беше един двегодишен процес на себеосъзнаване, който протече в казармата. Там често се оказвах в ситуации да помагам на хора, не знам как се получаваше така, че се обръщаха към мен, но докато съдействах, разбира се непрофесионално, разбрах, че това е моето място, а тогава дори не разбирах точно какво е психологията. Интересът ми към психологията датира от края на 80-те години и не беше плод на суетен интерес или подражание, в онова време тази наука нямаше никаква популярност. Много си харесвам работата и се гордея, че точно това мога да правя.

Какво е вашето мнение за качеството на образованието по психология в България? Конкурентни ли са българските специалисти на европейския пазар на труда, според вас?

Нека кажем, че има какво да се желае, но като цяло качеството не е добро. Смятам, че университетите трябва да избягат от тази лекционна форма на преподаване, при която професорът говори пред аудитория, половината от която е там единствено от опасения, че иначе би имала проблем с изпита. Ще се радвам самото образование да придобие една по-голяма интерактивност по отношение на преподаването, т.е. да има повече ролеви игри, да се симулират процеси, да има истински стажове, а не фалшиви и, изобщо, една по-практична насоченост. Висшето ни образование е ориентирано повече към информацията и по-малко към уменията. Нещата се учат не само когато се четат, но и когато се прилагат. Много харесвам българската дума „познание”. Имаме „знание” и „познание”. Знанието е организираната информация, а познанието е приложеното знание, което е опит. По въпроса за конкурентността… българският специалист не е конкурентен. Тук ще се върна към проблема за теоретизирането и липсата на интерактивност в образователния процес. Рядко се провеждат упражнения в лабораторна среда, изоставаме в практиката, а преподавателите разчитат на риторика и харизма, което не е толкова лошо, но не е достатъчно, затова смятам че в качеството на нашето образование отстъпваме пред западните университети. Факт е, че не сме конкурентно способни и когато, според мен с основание, наши студенти отидат на запад, ги карат да приравняват образованието си. Мой колега в Австрия трябваше да приравнява изцяло образованието си, с мотив за слаба практическа насоченост, за сметка на теорията.

Университет, държава или тясна специалност – какъв е вашият съвет към тези, които искат да учат психология?

В България бих посочил Нов Български Университет. Не съм завършил там, не съм учил или преподавал в него, говоря на базата на впечатления от много млади хора, които са учили там и с които съм влизал в досег. Виждам, че те имат умения и ориентация за нещата, което означава, че там нещо практически се случва, там има правилна методология на преподаване. Относно други държави, добро е образованието по психология във Франция, Австрия, Германия и Канада. Холандия също е с добри традиции. САЩ препоръчвам при всяко положение за всичко в тази насока. Там е мястото, където са най-много ориентирани към уменията, там е т.нар. поведенческа школа. А ние, като нация,  имаме нужда да работим върху поведението си, относно ценности и убеждения –  всички много знаем. Най-добрата организационна психология е в САЩ, макар  че има много добри практики и в други държави. Досега не съм срещал човек, учещ или завършил в Щатите, който да не е придобил добри умения. Където и да е завършено образованието, добре е да се търси американската прагматична насоченост.

Какво бихте препоръчали като следдипломна специализация в България и чужбина?

В България бих препоръчал специализациите в Нов български университет. На мен лично университетът, който съм завършил, не ми помогна да избера с какво да се занимавам. Голяма заблуда е, че избирайки магистратура студентите избират своята тясна специализация. Те избират нещо, което им импонира вътрешно. Когато кандидатствах в един университет с намерението да стана докторант, се сблъсках с това, че моят личен ръководител по никакъв начин не стимулира в мен желанието да напиша нещо, което би имало практическо приложение. Там насоката беше в едно излишно академично теоретизиране. В България е пълно с концепционалисти и теоретизатори, в Щатите например нещата са опростени, написани ясно, а за да ти стане още по-ясно влизаш в лаборатория. Това споделят мои познати, завършили или понастоящем учещи там.
• Какви са вариантите за реализация на завършващите психология в България?• Има много варианти и аз смятам, че всеки може да се реализира. Въпреки че образованието ни не е това, което трябва да бъде, този факт може да се превърне в стимулатор за младите хора. Преди да завърши, още докато следва, човек трябва да си изясни какво иска да прави, с какво иска да се занимава. Аз самият започнах това малко късно, но все пак докато следвах стартирах своето, бих го нарекъл, „алтернативно образование” – започнах да си плащам и посещавам курсове с практическа насоченост и благодарение на тях придобих умения, които сега ми вършат работа. Младият човек има възможности, но всичко е въпрос на индивидуален подход. Важно е още в първите години на следването да се направи преоценка поне на насоката и в случая – дали ще е организационна психология, социална психология или ме вълнува психотерапия, или ще се занимавам с юридическа психология. Насоката е много важна, а щом веднъж вече е зададена, започваш да поливаш „цветето на своя избор” с образователни инвестиции, четене и прилагане. В момента в България има много възможности за психолози, има нужда от специалисти, има глад за добри експерти. Много качествени хора напуснаха страната. Нека никой не се заблуждава, че това, което получава от университетите е достатъчно, за да влезе в приложната наука подготвен. Трябват усилия и вяра, а работа има.

 Какво да очакват тези, които избират психологията за свое призвание и професия?

Едно нещо бих дал като препоръка към всички бъдещи психолози – да внимават с развитието и използването на собственото си его. Смирението е най-важното нещо и да се пазим от тщеславие. Запазете човешкото в себе си и не губете умението да общувате естествено. Психологията е мост на коректност, който се осъществява между субекти, а не между субект и обект. Голямото его е причина за отношение субект–обект, което е пагубно. Първо трябва да развием моралните си качества, а после – професионалните, или паралелно и двете, но в никакъв случай моралните не трябва да изостават от професионалните.

 Разкажете нещо от „кухнята” на вашия бранш. Лично мен ме интересува дали хипнозата е реалност или по-скоро е трик.   

Хипнозата е реална практика, макар аз да не я намирам за най-интересната част от психологията. Хипнозата стопира съзнанието, измества фокуса му, блокира го и се влиза на нивото на подсъзнанието. В момента е популярно невро-лингвистичното програмиране (НЛП) – това е интегрална еклектична методология. Целта е използвайки езика и физиологичната неврология да се моделира собственото и чуждото поведение. Използва се езика, в който са закодирани нашите неврологични модалности (кинестетичност, визуалност и аудиалност), и според които ние формираме опита си. Когато опознаем себе си по-добре, нашата модалност, ние със сигурност ще знаем как да управляваме опита и убежденията си. В НЛП се работи с убеждения и ценности, с езикови шаблони, с мислите–вируси. Мисъл-вирус е убеждение, което повторено много пъти, започва да формира в човека някаква ценност, а после и поведение. А истината е, че убежденията формират поведението. Искаш ли да промениш поведението, трябва да промениш убеждението. Нашата задача е да улавяме тези мисли-вируси и да формираме правилни убеждения. Да програмираме повече позитивно мислене и повече изграждащи послания.                 Къде да учим психология в чужбина
Психологията е дисциплина, която се преподава във водещи университети в Европа и цял свят. Добре е да знаете, че в САЩ акцентът е върху магистърските и докторските програми. Само степените Psy.D. и Ph.Ds. ви позволяват да работите във висшите сфери на психологията и да практикувате като терапевт. Образователната система в Щатите е много гъвкава по отношение на финансирането на обучението. Възможностите за стипендии и заеми са разнообразни.  Детска психология, училищна психология, клинична психология, психология и човешко поведение, консултативна психология, съдебна психология, психология на развитието – това е само част от многобройните специалности, по които можете да получите бакалавърска и магистърска степен.  САЩ е удачно място за получаване на магисттърски и докторски степени по психология, не само заради водещата позиции на местните университети. Там можете да кандидатствате за teaching/researching assistantship – това е възможност да преподавате или асистирате на някой преподавател в неговата работа, като по този начин се освобождавате от таксата за обучение.

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top