Визитка
Име: Габриела Карамалакова
Университет: Royal Holloway, University of London
Програма: Мениджмънт и маркетинг
Град: Лондон
Университетът, в който уча за бакалавърската си степен, е Royal Holloway, част е от организацията „University of London“ и се намира в непосредствена близост до Лондон. Избрах да получа висшето си образование в чужбина, и по-специално в Англия, защото смятам, че така ми се отварят прекрасни възможности за по-добро професионално развитие. Според мен образованието в чужбина е на по-високо ниво от българското, а и след дипломиране университетът винаги ще се погрижи да ти намери подходяща работа. Повечето ми приятели от по-горните курсове успяха да намерят стажове и работни места в екипите на световноизвестни компании и брандове. Имам приятелка в Англия, която започна да работи в Ralph Lauren още докато беше във втори курс и постепенно се издигна до висока и скъпоплатена длъжност. Дори да се върнеш в България след като завършиш, една английска диплома ще е по-респектираща пред фирмите, в които кандидатстваш за работа, защото, най-малкото, тя е доказателство, че владееш перфектно английския език и можеш да се оправяш „навън“. Оставяйки настрана по-доброто образование, живеейки в чужбина се научаваш как да бъдеш самостоятелен, да се справяш сам в проблемните ситуации, развиваш качества като спестовност и отговорност. Също така се запознаваш с хора от най-различни националности, докосваш се до много култури и така разширяваш своя светоглед. За мен Англия беше най-примамливият вариант, защото съм завършила английска гимназия и смея да твърдя, че доста успешно говоря този език, а исках и да го усъвършенствам.
Университетът, който си избрах – Royal Holloway, University of London – ме привлече със страхотната си репутация, невероятния кампус и мястото си в класациите за университети. Не е от първите десет, но се предвижва все по-напред. Хареса ми и близостта на това учебно заведение до най-хубавата европейска столица – Лондон. Така съм по-близо до центъра на Европа, хубавите забележителности, които предлага градът, и до шанса да намериш по-стойностна и доходоносна работа.
За кандидатстването в Англия ми трябваше само добър резултат на TOEFL (най-често ти трябва над 90 т.)и висок среден успех на дипломата ми за средно образование (над 5.50). Можеш да кандидатстваш в чужбина и с други задоволителни резултати от изпити като IELTS или CAE, но за TOEFL можеш да се подготвиш най-бързо и най-лесно. Аз ходих на уроци малко повече от 6 месеца и лятото преди 12-ти клас взех изпита. Успях да пусна документите си през септември и март месец получих условна(conditional) покана за Royal Holloway, защото трябваше да изчакам да минат матурите и средният ми успех да се оформи. Unconditional получаваш само ако резултатите ти преди матурите са безупречни или ако си изкарал foundation year – така наречената подготвителна година в Англия. Хубавото е, че през годината не трябваше да се тревожа за други изпити, освен за матурите, за разлика от съучениците ми, които бяха решили да следват медицина или право. По мое мнение кандидатстудентският процес за чужбина е по-лесен, отколкото този за български университети, но веднъж приемат ли те – трябва да докажеш, че си го заслужил.
Образователната система в Англия е много добре организирана като всичко се случва и минава през компютър. Когато трябва да предаваш есе или друг тип домашна работа, първо го качваш в специален онлайн портал на университета, а после го предаваш и писмено. Това е така, защото университетът има програма, която засича плагиатството. С една дума – няма начин да копираш или преписваш, а най-малко да взимаш теми от студенти в по-горен курс. Също така през цялата година имаш онлайн тестове по различните предмети и това може само да те улесни, защото накрая на годината те се сумират с оценката ти от изпитите. Така определено можеш да си помогнеш много през годината, защото тези тестове те мотивират да следиш материала и да не изоставаш. Това че всичко се случва през компютър, ти дава възможността да разбереш дадена информация или да се свържеш, с когото поискаш, където и да се намираш. Имаш и имейл, на който получаваш най-новите новини или съобщения от лектори и съученици.
Лекциите и упражненията са добре разпределени през седмицата като можеш да имаш най- много по две лекции и две упражнения на ден. Втората година от образованието си, можеш сам да избираш предметите, които искаш да изучаваш и онлайн да изготвяш програмата си, решавайки в кой ден какво упражнение да караш. Така ти остава време за спорт и други развлечения.
Кампусът на моя университет е наистина страхотен, защото има огромни игрища, спортни центрове, тенис кортове, фитнес, няколко кафета, столове за хранене и нощни барчета. Има си и Students Union, което всъщност е обединение на студентите. Там се организират различни инициативи, партита, а и веднъж седмично има пазар за зеленчуци, плодове, морски дарове и т.н на по-ниски цени. Можеш също така да се запишеш в различни клубове за поезия, актьорско майсторство, клуб на инвеститори и предприемачи, както и да станеш част от най-различни спортни отбори. Royal Holloway предлага и програми като Erasmus или placement в друг континент. Две приятелки ще изкарат втори курс в САЩ и Австралия като не трябва да доплащат за образованието си там. Още една доказателство колко врати за развитие ти отваря ученето в чужбина и колко лесно можеш да направиш така, че CV-то ти да изглежда доста заинтригуващо.
Има някои неща, за които човек не е подготвен и не е очаквал при заминаването си в чужбина. Например, носталгията, която те обхваща през първите седмици, е много по-голяма, отколкото си предполагал, че ще е. Новият град и различните хора са интересни, но с всеки изминал ден все повече сравняваш всички неща с тези у дома, които осезаемо ти липсват. При някои хора периодът на адаптация е по-кратък, на мен например ми отне няколко месеца. Другото, което ти се струва наистина различно, са хората – всякакви националности, от всички краища на света, като специално в моя университет преобладават азиатци и араби. А повечето англичани, с които съм се сблъсквала, се държат надменно, когато видят, че си от друга националност и особено ако си българин. Това, с което бързо свикнах, но отначало си беше доста объркващо, е големият брой превозни средства и различните маршрути, както и наистина развитата инфраструктура. Също така в Англия върху обществото се налага строга дисциплина и повечето хора са свикнали с това. Сроковете трябва да се спазват, както и уговорените часове, защото никой няма да те чака. Това което не ми харесва е че магазините затварят много рано през седмицата, а да не говорим за през уикенда. Понякога ми е твърде спокойно, особено защото моят университет се намира във вилната зона на Лондон (Egham). Градчето е наистина малко и доста често няма какво да се прави, но може би нарочно е измислено така, за да можеш да се съсредоточаваш основно върху ученето си.
Близостта до Лондон прави начина на живот в този район неимоверно скъп. Трябва да се свиква с някакъв вид ограничение, каквото в България не ти е било нужно. Много приятели ми казваха „Спри да обръщаш паундовете в левове преди всяка покупка, защото няма да искаш нищо да си купиш“. Естествено, в други по-малки студентски градчета е много по-евтино.
Образованието ми струва 3 456 паунда на година, макар че скоро за всеки университет таксата ще е индивидуална. Повечето студенти подават молби за заем, както направих и аз. Таксата за общежитията е различна, в зависимост от екстрите, които предлагат. Първата година от образованието почти всички студенти са на общежитие и така е по-добре, за да могат да се опознаят и да свикнат по-бързо. Но второкурсниците са без предимство при кандидатстването за общежития, затова обикновено живеем под наем. Както вече споменах, Egham е като вилната зона на Лондон, на 15 мин. от летище Хийтроу, и затова там можеш да наемаш само къщи. Апартаментите са прекалено скъпи. Къща могат да си наемат и 5-ма състуденти като не може да се намери по евтино от 400-450 паунда месечно + всички сметки. А парите, които отиват за храна, транспорт и други глезотийки трудно са под 300-350 паунда месечно. За средностатистическия българин идва доста скъпо и затова е хубаво да се работи в свободните дни. Лошото е, че процесът на сдобиване с жълта карта, която дава позволение на български и румънски студенти да работят в Англия, е наистина бавен ( 4-5 месеца). Един полезен съвет, който ми казаха и на мен преди да замина, е да се използват банкови карти и веднага да се отвори банкова сметка там, защото в Англия почти не се употребяват пари в кеш.
Въпреки всичкото учене, което през първата година може да не е толкова интензивно, остава свободно време и за забавления. Британският начин на купонясване е малко по-различен и на мен лично не ми е по вкуса. Затова запълвам свободното си време с разходки из Лондон, разглеждане на забележителностите в английската столица и в други английски градчета, обикаляне по големите и впечатляващи магазини и заведения. Много от тях са си истинска атракция – например Harrods, в който спокойно можеш да се изгубиш и най-големият мол в Европа – Westfield, както и заведение, цялото направено от лед. В самия кампус също можеш да се забавляваш, защото има много спортни клубове и други сбирки, които можеш да посещаваш. Има и два нощни бара, макар че аз определено успявам да се забавлявам повече в България, защото, най-малкото, всички заведения затварят не по-късно от 3. Често университетът организира и транспорт до известни дискотеки в Лондон и други градове наблизо. Харесва ми и че всичко е така чисто и красиво, че една разходка в хубаво време може да ти достави голямо удоволствие.
За да обобщя трябва да кажа, че образованието и живеенето в Англия имат много положителни страни.След няколко години пребиваване там, спокойно можеш да вземеш английско гражданство и целият свят да е отворен за теб, както например, ако искаш просто да отидеш на екскурзия в САЩ няма да имаш нужда от виза. Отначало е наистина трудно да се справиш с носталгията, културния шок и адаптирането, но си заслужава.
