„Сега за мене ти си участ./Сега за мене си съдба”, пише българският поет Никола Вапцаров в стихотворението си „Испания” преди повече от 70 години, в един специфичен исторически и смислов контекст.
През второто десетилетие на 21-ви век петата по големина икономика в Европейския съюз привлича все повече български студенти, в допълнение разбира се към една от най-големите български имигрантски общности в света.
Въпреки трудностите, които испанската икономика изпитва след световната финансова криза от 2008-2009 г., включително високите нива на обща и на младежка безработица, Испания тепърва ще се явява обект на мечтите на все повече студенти от Европа и света – заради уникалната комбинация от висококачествено западноевропейско образование във водещите й университети, южния климат и приветливото отношение на хората. (Неслучайно Испания е посетена от цели 58 милиона чуждестранни туристи през 2012 г.)
Според официални данни на Държавната агенция за българите в чужбина от ноември 2012 г., в испанските университети се обучават около 600 български студенти, макар че броят им по-всяка вероятност би се увеличил значително, ако се включат и студентите от българската имигрантска общност, наброяваща над 160 000 души по официални данни, а според неофициални изчисления – около 300 000.
Независимо дали ще се насочите към университет в някои от мегаполисите в Испания като Мадрид или столицата на автономната област Каталония – Барселона, или някои от по-малките градове, известни с университетската си традиция като Саламанка и Гранада, ще можете да се чувствате удобно и сигурно.
Най-старият действащ университет на Испания е основаният през 1218 г. Университет в Саламанка. По данни на испанското Министерство на образованието, културата и спорта, към 2012 г. в Испания функционират 79 университета, от които 50 държавни и 29 частни (включително няколко, създадени или свързани с Католическата църква).
През учебната 2011-2012 г. в тях се обучават почти 1.5 милиона студенти, от които близо 88% в държавните висши училища.
Осемнадесет испански университета присъстват в елитната световна класация QS World University Rankings за 2012/2013г., като 14 от тях са сред първите 500. От тях Universitat Autònoma de Barcelona е поставен най-високо – на 176-то място, следван от Universitat de Barcelona, който е 187-и.
Ето и класацията на най-добрите испански университети според QS World University Rankings:
позиция | Университет |
1 | Universitat Autònoma de Barcelona |
2 | Universitat de Barcelona |
3 | Universidad Autónoma de Madrid |
4 | Universidad Complutense de Madrid |
5 | Universitat Pompeu Fabra |
6 | Universidad de Navarra |
7 | Universitat Politècnica de Catalunya |
8 | Universidad Carlos III de Madrid |
9 | Universidade de Santiago de Compostela |
Тези университети присъстват, макар и с леко разменени позиции, и в ежегодната класация на в-к „Ел Мундо” (данни за 2011 г.):
позиция | Университет |
1 | Universidad Complutense de Madrid |
2 | Universitat Autònoma de Barcelona |
3 | Universitat de Barcelona |
4 | Universidad Autónoma de Madrid |
5 | Universidad Politécnica de Madrid |
6 | Universitat Politècnica de Catalunya |
7 | Universidad de Navarra |
8 | Universidad Carlos III |
9 | Universitat Pompeu Fabra |
През 2009 г. е публикувана еднократната класация – която се смята за най-доброто изследване на испанските университети – на Института за индустриален и финансов анализ (Instituto de Análisis Industrial y Financiero) на Universidad Complutense de Madrid:
Nº | Университет | Преподаване | Изследвания | Обща оценка |
1 | Universidad de Navarra | 71,65 | 69,21 | 67,11 |
2 | Universidad de Córdoba | 60,90 | 63,96 | 62,46 |
3 | Universidad Rovira i Virgili – Tarragona | 53,24 | 70,66 | 62,12 |
4 | Universidad de Oviedo | 57,32 | 66,36 | 61,93 |
5 | Universidad de Santiago de Compostela | 58,34 | 64,75 | 61,61 |
6 | Universidad de Salamanca | 78,82 | 40,98 | 59,53 |
7 | Universidad de Granada | 64,40 | 54,76 | 59,48 |
8 | Universitat Autònoma de Barcelona | 57,76 | 57,68 | 57,72 |
9 | Universitat de Barcelona | 55,60 | 58,90 | 57,28 |
10 | Universitat Pompeu Fabra | 51,43 | 62,71 | 57,18 |
Още едно свидетелство за качеството на висшето образование в Испания е фактът, че тя се оказва най-популярната дестинация за европейски студенти, участващи в обменната програма на ЕС „Еразъм”, побеждавайки страни като Франция, Германия, Холандия и Великобритания.
Разбира се, Испания е и единствената испаноезична страна в света, която е адаптирала университетското си образование към изискванията на Европейското пространство за висше образование.
Както сме разяснявали и в минали броеве, след влизането на Испания в Европейското пространство за висше образование, новата структура на университетското обучение се разделя на 3 цикъла: бакалавър, магистър и докторантура.
Бакалавърската програма трае 4 години и съдържа 240 кредита. Състои се от основни, задължителни и избирателни лекции; стаж; дипломна работа и културни изяви.
Магистърската програма съдържа между 60 и 120 кредита и има продължителност от 1 до 2 години.
Докторантурата, състояща се от 2 части – научна и изследователста – има продължителност до 3 години, в някои случаи и до 5, ако се учи задочно.
Испанският е официалният език в Испания, (и е вторият най-говорим език в света след китайския (по брой хора според майчиния език), но не е единственият език, който се говори в страната. Другите официални езици са каталонския (в Каталония и Балеарските острови), валенсианския (в автономната област Валенсия), галисийския (в Галисия) и баския (в Баската автономна област).
В автономните области със собствен език преподаването е както на испански, така и на съответния ко-официален език. На практика обаче болшинството университети в тези области имат широка гама курсове на тези езици, насочени към международните студенти, които желаят да научат втория местен език и да се доближат до културното, историческо и социално богатство на мястото, на което живеят, както и да улеснят социалния им живот. Повечето такива курсове се предлагат безплатно от университетите и общините.
Испанските зрелостници кандидатстват във висшите учебни заведения,
чрез полагане на кандидатстудентски изпит. Изпитът се състои от две части – задължителна, при която могат да получат максимум 10 точки, и специализирана, която е свободно избираема и при която максималният брой точки е 4, добавени към резултата от първата част. Втората част от изпита улеснява кандидатстването за определени специалности и университети.
Българските зрелостници, които отговарят на академичните изисквания за кандидатстване в българските университети, не трябва да полагат испанския изпит за кандидатстване, тъй като разполагат с директен достъп до испанските университети.
След присъединяването на България към Европейския съюз през 2007г., българските абитуренти кандидатстват за бакалавърските програми в Испания по документи, без да им е необходима виза, чрез следната процедура:
1) Заявка чрез Националния университет за дистанционно обучение (UNED) за Креденсиали за достъп на www.uned.es.
2) Процесът за оценка на данните за прием се извършва в университета, за който се кандидатства.
3) След като документацията веднъж е проверена и одобрена, университетът издава креденсиал, с който позволява предварителното записване.
4) След потвържение на мястото, се издава документът за прием.
Зрелостниците трябва да притежават подходящо ниво на владеене на испански език. Някои университети подлагат на изпит, с които да се докаже необходимото ниво на езика, а други приемат дипломата DELE.
Съкращението DELE означава “диплома по испански като чужд език”. Тази диплома е официален документ и е валидна в цял свят, удостоверяваща владеенето на испански език. Издава ги Министерството на образованиетo на Испания. В България изпитите за придобиване на DELE се организират от Институт Сервантес-София.
Дипломите са признати на международно ниво от частни, търговски фирми, търговски палати, частни и държавни учебни заведения. В Испания са признати за прием в университети, езикови учебни заведения и работни места в държавната администрация. При кандидатстване в даден университет обаче задължително проверете конкретните изисквания за владеене на испански и/или притежаването на съответен документ.
По данни на испанското Министерство на образованието, културата и спорта, средната цена на една година от бакалавърска програма в държавните университети е между 500 и 1 300 евро и се определя от всяка автономна област. В частните университети таксата варира между 5 300 и 12 900 евро, като те си запазват правото да я определят по собствен критерий.
Важно е да се отбележи, че както в държавните, така и в частните университети, стойността зависи от броя кредити, с които студентът завършва, специалността, това дали повтаря даден предмет и година, и т.н. Традиционно, сред най-скъпите са програмите по медицина и инженерство.
Повечето университети имат различни програми за стипендии: на база успех от дипломата за средно образование; стипендии за успех по време на следването; социални стипендии; стипендии, отпускани от партньорски организации; стипендии за обмен, и др.
Най-популярните опции за настаняване,
са общежитие към унивеситета, частно общежитие и квартира, като цените варират много в зависимост от района, типа, размера, режима на настаняване, включените допълнителни разходи, измежду други.
Според скорошно проучване, проведено в 86 общежития в 17-те столици на автономните области в Испания, става ясно, че средната цена за самостоятелна стая в частно общежитие на пълен пансион, и с включени битови сметки и почистване, възлиза средно на 900 евро, като най-скъпи са в Мадрид, следван от Барселона. Общежитията, разгледани в проучването, са частни, държавни, с църковно участие, както и разделени на мъжки, женски и от смесен тип.
Повечето големи университети разполагат със собствени общежития, в които освен настаняване, някои предлагат и допълнителни академични, културни, спортни и религиозни дейности.
Според Организацията за международно сътрудничество и развитие, през 2010 г. в Испания са учили над 98 000 чуждестранни студенти, или около 4% от студентите в страната, като между 2005 г. и 2010 г., броят им почти се е удвоил.
Целта на испанските образователни власти е към 2015г. този брой да нарастне на 10% от общия брой студенти и да продължава да расте и след тази дата, привличайки студенти от цял свят, включително от бъдещите световни икономически гиганти като Китай и Индия.
Така че испанските висши училища тепърва ще стават все по-отворени спрямо чуждестранните студенти, готови да приветстват и все по-голям брой български студенти в една колкото далечна, толкова и близка част на Европа, която предлага висококачествено образование в една истински интернационална среда.