Началото
В края на 12 клас, за мен и всеки един от моите съученици престояха куп предизвикателства и проблеми, свързани с кандидатстването ни в България или в чужбина. Аз бях решил, че ще си пробвам късмета в Германия. Имайки предвид, че завършвах немска езикова гимназия, това беше най-логичното, което можеше да се направи. Но естествено само желанието не беше достатъчно. Очакваха ме страшно много дни в проучване, в кои градове да се кандидатства (съобразено с безбройните класации в интернет), условията на всеки един град и всичко това последвано от самият процес на кандидатстване.
N.B.: Документите!
При кандидатстване в чужбина, първото и най-важно нещо, с което трябва да се заеме човек, си остава легализирането на дипломата за средно образование. За това бяха нужни около 2-3 седмици, като това при мен стана с наемането на фирма, занимаваща се с този вид дейност. Срокът за легализация може да се удължи, или да възникнат допълнителни проблеми в процеса, затова е от решаващо значение да се действа максимално бързо след получаването на дипломата. Бях поръчал 3 копия на легализацията, които в последствие се оказаха малко, защото се бях спрял на 5 града в Германия (Аахен, Брауншвайг, Дармщат, Щутгарт, Мюнхен). Допълнителните две копия си направих в немското посолство във Варна.
Градът е също толкова важен, колкото и университетът
Тъй като от години се занимавам с рисуване и имах изявен интерес към тази област, за мен нямаше колебания в избора на професионален път – исках да бъда архитект.
Кандидатстването ми в специалност Архитектура в гореспоменатите 5 града, беше резултат от много четене на информация и класации в интернет, също така консултации и разговори с приятели и познати, които учат или работят в тази сфера. Огромно значение има къде се учи тази специалност – мястото е също толкова важно, колкото и учебното заведение. Тъй като архитектурата не е специалност, която представлява суха теория, за избора на градове бяха важни фактори като ресурсите на университетите, връзките на университета с фирми и предприятия, възможността за намиране на практика и работа след приключване на следването. Дали градът беше малък или голям, не беше от толкова голямо значение. Таксите на университетите на които се бях спрял бяха едни и същи, така че и това не изигра роля в избора им.
Кандидатстването
След като взех решение да кандидатствам във всеки един от тях, следваше изпълняването на условията на избраните университети преди изтичането на срока 15 юли. За да не се пропусне някоя важна подробност или изискване за комплекта документи, както и при всякакви въпроси, е хубаво да се осъществи лична комуникация с тях. Студентските отдели на университетите, в които кандидатствах, бяха отзивчиви и бързи, което е голям плюс при кандидатстването. Естествено в основата на комплекта документи винаги бяха дипломата,както и всички възможни сертификати за чужди езици и за курсове, изкарани през годините. Документите трябваше да бъдат само преведени, с изключение на дипломата, която трябва да бъде преведена и легализирана.
Разликата беше в това, че някои университети искаха предварителна практика в тази област. Останалото, което е по-различно конкретно за специалността Архитектура, са портфолио от рисунки, сертификати или грамоти от участия в конкурси и т.н. Те се прибавяха доброволно, но бях посъветван да го направя при всички случаи, защото това е нещо, което може да спести излишни пътувания до Германия за предварителни разговори и интервюта.
Самото подготвяне на документите и изпращането може да се поеме от фирми, но аз бях решил, че ще го свърша сам, защото исках всичко да протича пред очите ми, за да не стават обърквания и грешки, които да е твърде късно да се поправят. Имаше и такива ситуации, но с навременна намеса крайната цел беше постигната. След пращането на документите, оставаше само да чакам резултатите, които не се забавиха и започнах да получавам писма от университетите още в началото на август. И така до към края на август бях получил отговор от всичките 5 университета, за радост положителни. Но отново предстоеше избор, който трябваше да бъде направен сравнително бързо, поради изтичането на сроковете за записване.
Университетът
В крайна сметка се спрях на Техническия университет в град Мюнхен.
След като семестърът започна, навлязох в един изцяло нов свят, които ми допадна много. Отношенията на колегите ми към мен, учебната програма, социалният живот – бях доволен във всеки един аспект, а също и много впечатлен. . Очакванията ми бяха оправдани. Не мога да кажа, че беше лесно, защото е нужно много време за навлизане в нормалния ритъм на студентския живот, особено в моята специалност. Архитектурата е от малкото специалности, които не позволяват да се започне работа в началото, а дори и до средата на следването, тъй като университетът сам по себе си отнемаше всичкото ми време. Всеизвестно е, че подготовката на проекти и практически задачи продължава буквално ден и нощ до предаването на заданието, след него идва друго и така нататък. Но всичко беше въпрос на практика и желание да се усвоят материала и знанията – с колегите свикнахме с този режим и продължихме напред с.
В момента съм 9 семестър и работя от една година като практикант в архитектурно бюро, което ми помага доста в учебния процес и професионалното ми развитие. Когато завърша, което се очаква след 2 семестъра, от бюрото ще ми се даде възможността да започна работа като нормален служител, а не практикант, и с това да поставя началото на кариерата си като архитект.
Животът ми в Мюнхен
Заминах за Мюнхен в средата на месец септември 2007 (когато бях приет), за да се запиша и да си намеря квартира. След многобройни опити да си намеря жилище или общежитие от България стана ясно че това е почти на 100 процента невъзможно. Освен ако нямаш познати които да движат нещата от там. Наемането на жилище е свързано с огледи, срещи с потенциални наемодатели, не става от първия път и определено изискваше физическото ми присъствие.
Както се случва с много българи, в началото на пребиваването ми в Германия не беше важно къде точно ще живея, а само да имам покрив над главата си. По нататък си намерих и квартира, която да отговаря на моите изисквания (разстояние до университета, цена, големина). Преди всичко това, за старта на живота в немски град, важно беше и да си открия банкова сметка в немска банка. Това става сравнително лесно – записваш си час в избраната от теб банка и за 20-30 минути всичко е готово.
Сега в края на следването свободното време става повече, затова и имам възможност да работя във архитектурното бюро, както и да излизам по често с приятелите си. А Мюнхен предлага много възможности за развлечения, от които, разбира се, възползваме с пълна сила с колегите и познатите ми – партита в университета, навън в парка, барбекю през лятото, басейни, всякакви видове спорт, екскурзии и т.н.
За тези удоволствия, плюс разходите на месец към университета, средно животът ми излиза около 700-800 евро на месец, от които 350-400 са за квартира, за храна – около 200, транспорт около 50 и 30-40 за телефон.
