Начало » България » В италианския лицей 7 деца се борят за едно място

В италианския лицей 7 деца се борят за едно място

  • Milena Uzunova
  • 01 сеп. 2017
  •  Коментарите са изключени за В италианския лицей 7 деца се борят за едно място

Национален учебен комплекс по културата с Лицей за изучаване на италиански език и култура, познат повече като Италианския лицей, е легендарно училище, около което винаги е имало обществена  полемика. Предлагаме на вашето внимание интервю с човека, който управлява институцията вече повече от две десетилетия – г-жа Велянова.

Г-жо Велянова, разкажете накратко, за онези от читателите ни, които не са запознати, историята на Италианския лицей, и за онова, с което той се различава от другите училища. Промени ли се нещо в основната концепция, залегнала в създаването на лицея, през годините?

Естествено, че се промени. Училището е създадено преди 35 години, през 1976 г., от Людмила Живкова като експериментално училище, в което са особено застъпени обучението по изкуства и чужди езици. През 1991 г. заедно с Италианското посолство решихме да преобразуваме горната степен на училището като лицей с изучаване на италиански език и култура. Защо с италиански език? Защото ние и преди това имахме професионални контакти с тази държава и тук често гостуваха културни дейци от Италия. През 1992 г. излезе постановлението на Министерски съвет за създаването на лицея и започнахме работа под тази нова структура. Оказа се доста трудно, тъй като покриваме и българските, и италианските държавни стандарти в образованието. Доста беше трудно да се създадат учебните програми и планове, но се справихме. Въпреки обременеността, която носи от създаването си, училището се справи и се защити. Миналата година, знаете, показахме най-добри резултати на проведените матури.

Как подбирате преподавателите в комплекса, имате ли проблем с набирането на качествени педагози? Мотивирате ли ги по различни, нестандартни начини?

Преподавателският ни състав е много силен. Ние нямаме текучество, въпреки че нашите учители получават същите заплати като колегите им навсякъде в страната. Дали сме им възможност да работят допълнително чрез различни извънкласни форми за нашите ученици. Имаме ученици, които завършват и се връщат като преподаватели. Истина е обаче, че трудно се намират добри учители. Естествено, основен проблем затова е заплащането. Стараем се да не ангажираме преподавателите си със странични дейности, което ни отличава от другите училища, в които преподавателите непрекъснато имат допълнителни ангажименти, които не им позволяват да почиват повече, а учителският труд е много тежък. Като пример ще посоча, че всички олимпиади се насрочват за почивните дни, когато учителите разчитат да отдъхнат. Имаме, разбира се, и италиански преподаватели, пращат ни и стажанти, завършили в Италия и идващи да стажуват тук.

Като обобщение ще кажа, че в нашето училище духът е различен и той идва от ръководството и учителите, които са разкрепостени, имат повече свобода и думата им се чува.

Защо е толкова труден приемът в лицея? Напливът е голям, а какъв е принципът на селектиране? 

При нас идват силно мотивирани деца. Приемът не е труден, но желаещите са много. Миналата година за едно място в първи клас кандидатстват по 7 деца. Това е така, защото даваме много солидно образование и всички, които завършват при нас, нямат проблем с приема навсякъде у нас и в чужбина. Друг фактор е голямата дисциплина в училището. При нас има ред и дисциплина на всяко ниво.

Как го постигате? Едва ли има училище, което не иска ред, дисциплина, чистота, но не навсякъде се получава. 

Всичко започва още от детската ни градина, с възпитанието там, което продължава по същия начин и в първите класове. Естествено имаме и наказания, и изключване. Спазваме правилника в средното образование и при серия провинения, маркирани от забележка и последвало предупреждение, предприемаме и изключване. Всичко обаче започва от възпитанието в най-ранна детска възраст.

Споделете някои от постиженията на възпитаниците в извънкласни дейности – международни конкурси и други прояви.

Учениците участват активно в такива дейности и постиженията също са много, но ето малка част от тях: 1-во място от конкурса „Рождество Христово” в Триест, Италия; 3 златни медала от конкурса „Моята Родина” в Корея. Няколко първи места в турнири по футбол, сноуборд, тенис на маса.

(Учениците от Национален учебен комплекс по култура с Лицей за изучаване на италиански език и култура се изявяват в конкурси, фестивали, олимпиади и състезания от много области в науката, изкуствата и спорта у нас и в чужбина и изброяването на всички би представлявало трудност. Бел. ред.)

Акцентът в лицея е към италианския език и изкуствата. Какво е нивото на английския език и математиката?

Много добро. Имаме хуманитарен и природоматематически профили след 7-ми клас и учениците ни се справят отлично и с чуждите езици, и с математиката. Английският език се изучава засилено още от началните класове. В Лицея вече всеки избира, воден от интересите си. Поддържаме висок стандарт на обучение. За преминаване в Лицея след средния курс, трябва успех над 5:00.

Къде отиват да учат възпитаниците ви след завършване?

Навсякъде. Буквално навсякъде, но основно в Италия и конкретно в Университета Бокони, Милано. Учениците ни си създадоха там своя общност. Имаме много възпитаници, завършили в САЩ, Великобритания, Германия и Франция. Някои се връщат и разказват как са се реализирали.

Как се отразява кризата на бюджета на училището? 

Ние имаме определена, с постановление на Министерски съвет, издръжка която за  училищата по културата е 2 180 лв. на ученик. Имаме много деца, почти хиляда, всъщност точно 998 и сумата става сериозна. Не ни се дава нищо повече от другите училища, но е истина, че Министерство на културата все пак заделя малко повече отколкото Министерството на образованието за своите училища за поддържане на материалната база. Много ни помага и училищното настоятелство. То организира и плаща чрез такси транспорта, охраната, медицинското обслужване – имаме лекар и стоматолог, което е голямо удобство за децата и родителите.

Избройте някои известни в обществото лица, които са ваши възпитаници.

Може би не са чак толкова известни, но пък са добри специалисти навсякъде. Гена Трайкова е наш възпитаник, Даниела Тренчева, Кристина Милева, една от най-красивите манекенки у нас, също е учила тук, Жени Живкова е наш възпитаник, Борис Ангелов, журналистът – също; синът на Иван Яхнаджиев – Александър Яхнаджиев, който също е художник, Георги Михайлов, който пее в Ла Скала… Много са. Наши ученици станаха и отлични лекари.

За финал ще споделите ли нещо по-лично за амбициите и целите, с които започнахте и продължавате работата си тук?

 Какво да ви кажа? Вече 24 години съм директор. Есента на 1987 г. ме изпратиха тук буквално два дни преди началото на учебната година, от Министерство на културата, където работих. Назначението ми уж трябваше да бъде временно… дойдоха обаче промените. Знаете на какви атаки беше подложено училището. Беше много тежко. Опознах училището и не исках да го изоставя, а атаките бяха отвсякъде. Искаха сградите, нямахме документи за собственост; събирах ги лист по лист. Никой не го защити на политическо ниво. Ние се защитавахме – учители, родители. Първата журналистка, която ни защити, беше Божана Димитрова. В началото на промените бях уволнена заедно с 25 преподаватели. Всички заведохме дела, възстановиха ни на работа, но не всички се върнаха. Това са далечни неща, но те сложиха отпечатък върху развитието на училището. Оттогава е и амбицията ни да докажем, че в това училище има заложени прекрасни идеи, които трябва да се развиват. И го направихме!

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top