Владимир Михайлов е актьор, рок, поп, и оперетен певец, китарист и текстописец. Той е възпитаник на Софийския университет, където завършва Английска филология. Снимал се е в повече от 70 чужди филма, както и в българския филм „Възвишение“.
Влади е и Фантомът на операта в едноименния мюзикъл на Андрю Лойд Уебър, който се играе при невероятен успех в Музикалния театър. Той е и Сам в „Мамма Миа“, и Жан Валжан в „Клетниците“. Играе и Юда в „Исус Христос суперзвезда“, както и Зоро в едноименната музикална постановка.
Многобройните музикални фенове на Влади Михайлов го свързват и с групите „Сафо“, „Сленг“, Rewind, както и с Equinox, която представи България на „Евровизия“ през 2018 г. в Лисабон.
В момента играе всяка делнична вечер в крими сериала „Братя“ по Нова телевизия.
Здравей, Влади. Тъй като сме списание за образование, нека започнем с тази тема. Какво си завършил. Май е доста далеч от актьорството?
Здравейте! Завършил съм Английска филология в СУ ‚Св. Климент Охридски‘, а и преди това наблягах на езиците – имам диплома от гимназията с руски и английски, вземах и частни уроци по френски дванайсетина години. Баща ми беше добър в езиците, но от малки с брат ми слушахме и много хубава музика и гледахме много филми вкъщи. Моите родители са зъболекари, но възпитаха у нас вкуса към изкуството. Затова и от малък мечтая да стана музикант и актьор. Китарата, с която не се разделям от 13-годишен, е китарата на баща ми.
Разкажи ни за твоя творчески път. Как така от студент в Софийския университет стигна до актьорство и музика?
Всичко започна много преди това. След първото ми неуспешно кандидатстване (пак в Софийския), реших да следвам сърцето си и кандидатствах отново, този път Английска филология, защото вече знаех, че англоезичната култура е наистина важна за мен. А никога не съм спирал да мечтая за сцената и екрана. Впоследствие всичко, с което съм се занимавал през годините се оказа от полза – снимал съм роли на четирите езика, които владея, пиша текстове за песни на английски и френски език, лекциите в университета по литература, литературознание, културология, стилистика са незаменими в работата ми. Не бях от най-прилежните и сега съжалявам, че не се посветих на 100 процента през времето ми там. Имах невероятни преподаватели.
Хората знаят, че си изключителен певец. Но ти работиш и в Музикалния театър, където участваш и във „Фантома на операта“, а за там се изисква огромен диапазон на пеене. От къде можеш да пееш така, тренираш ли си гласа?
Тази роля е много, много трудна, певчески и актьорски, написана е на предела, физически и емоционално… Не спирам да откривам нови и нови предизвикателства в нея, в тази роля сякаш никога не можеш да стигнеш тавана… За ‚Фантома‘ и по-късно за Жан Валжан в ‚Клетниците‘ работих много над диапазона, фразата, вибратото… А иначе колкото и добър певец да си, в мюзикъла винаги има баланс между ‚белканто‘ и багрите – конкретните краски на настроението в даден момент – през всяка една човешка емоция… така че, не е само до пеенето. За щастие има такива роли и такива истории. А в мюзикъла се използват всички възможни сценични средства.
И като говорим за музика… Беше на Евровизия с група Equinox. Какви са ти спомените от конкурса и какво стана с групата?
Беше емоционално, различно, цветно, дръзко. Бяха събрани на едно място чудесни артисти и хора. Имахме какво да кажем на публиката, а това за мен беше най-ценното. Представлявахме България, и то в интернационална селекция, и това за мен беше ценно послание. Все още поддържаме контакт помежду си, всички. Имаме много специална връзка.
Знам, че подготовката за роли винаги е много отговорна задача. Но ролята ти в „Клетниците“ си я подготвял месеци наред. Защо? И как се подготвяш – четеш само репликите ли или?
Винаги, когато играеш литературен персонаж, трябва да си една идея по-внимателен. Просто е ясна и епохата, и биографията на героя, и ти трябва да се подготвиш с всички сили за това. А когато става дума за един от най-сложните образи в литературата – Жан Валжан, в една от вечните класики, каквато е ‚Клетниците‘, просто поемаш дълбоко дъх и се гмурваш. И не спираш да плуваш, докато все още имаш досег с героя си. Нямам търпение отново да излезем на сцена с моите колеги! Това е една вечна история!
Участвал си и в много чужди продукции. Каква е разликата межди българската и чуждата? Имаше навремето едно шоу на великия Тодор Колев – „Как ще ги стигнем американците?“ Май все още си задаваме този въпрос?
След повече от 15 години в киното, съм се убедил, че у нас има невероятни професионалисти във всички департаменти в киното и театъра. Не случайно толкова Х‘американци 😉 идват да снимат у нас. Българското кино също жъне големи и заслужени успехи. Надявам се все повече български филми и сериали да се гледат навън.
„Братя“ – един от любимите сериали в България. Имаш главна роля. Как я „взе“?
Никога нямам очаквания, когато се явявам на кастинг. Просто се опитвам да вникна в психологията на героя, с информацията, която имам, а тя обикновено е оскъдна. Но с годините започваш да разбираш жанровете, функцията на героя в историята, как ти самият би могъл да го интерпретираш с твоите изразни средства… В случая с Драго, или Денис, все пак продуцентите и режисьорът ми бяха дали доста информация и аз я използвах, както и опита ми в жанра и в киното въобще.
Лесно ли се работи с „твоят брат“ Калин Врачански?
С всички колеги от каста на ‚Братя‘ се сработихме наистина много бързо, прекрасни са! С Калин ‚кликнахме‘ от самото начало. Смятам, че имаме сходен подход и разбиране за процеса на работа, но той се оказа още по-педантичен от мен, казано в най-хубавия смисъл. Много научавам от работата ни заедно. Благодарен съм му и му се възхищавам. Когато се чуем, си говорим на ‚братле‘. Наистина го чувствам като брат.
Имаш ли роля, която ти е неудобно сега като я гледаш, че си я приел?
Почти никога не се харесвам на екран. Виждам неща, които съм можел да направя по-добре. Не съжалявам за нито една работа, която съм приел. Само за моментите, когато съм можел да бъда и по-подготвен. Но отдавна не приемам всичко, което ми се предлага.
Моля те, завърши интервю с цитат на някоя твоя роля, която си изиграл и ти е направило силно впечатление именно тези думи.
Ценните цитати са много, но този ми се струва много подходящ за нашата ситуация в момента – ‚… И утре ний ще разберем какво е Господ отредил… в този ден, само ден… Само ден!‘ – ‚Клетниците‘
