85 на сто от българските учители работят под силен стрес, а половината страдат от хронични болести, причинени от него. Това показват данни на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“.
Оттам смятат, че са необходими мерки на национално ниво във връзка с посочения от тях проблем, намаляване на седмичния брой часове при учители над определена възраст, както и работа на психолози с преподаватели, които са заявили желание за подобна подкрепа.
От своя страна училищни директори определят за най-стресогенна работата с родителите.
И призовават да бъде направено задълбочено изследване за нивата на стрес сред българските учители, за да може на базата на получените от него емпирични данни да се мисли за последващи мерки и политики за разрешаване на проблема.
Нивата на стрес в българската образователна система достигат тревожни стойности както сред учениците, така и сред учителите. За това предупреждават експерти и представители на образователните организации, цитирани в репортаж на Българско национално радио.
„Нивото на нездравословния стрес сред българските учители е по-високо от средното за Европа. Ако не се погрижим за тяхното физическо и психическо здраве, няма как да мислим за качествено образование“, заяви Юлиан Петров, председател на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“.
По думите му проблемът засяга не само преподавателите, но и учениците.
„85% от българските учители работят под силен стрес, а половината страдат от хронични заболявания вследствие на това напрежение“, посочи той.
Агресия, администрация и липса на мотивация – основните причини
Сред най-сериозните фактори за стрес при учителите се открояват поведението на учениците и административната тежест.
„86% от учителите посочват като основен стресогенен фактор агресията и неспазването на правилата от учениците. Следват неучителските дейности и административните формалности“, обясни Петров.
Допълнително напрежение създават:
– конфликтите с родители (74,3%);
– честите промени в образователната система (67,7%);
– липсата на мотивация сред учениците.
Според него около 5% от учителите „прегарят“ всяка година, което поставя под риск устойчивостта на системата в дългосрочен план.
Бърнаутът – реален, но недооценен проблем
Синдромът на професионалното прегаряне се превръща в ключов проблем, който обаче все още не е достатъчно разпознат.
„Това е заболяване, което в Европа се признава, но в България все още няма официална диагноза. Въпреки това учителите и лекарите отдавна са в рисковите групи“, подчерта Юлиан Петров.
Той призова за въвеждане на национална политика за грижа към педагогическите специалисти, подобно на практиките в други европейски държави.
Предложения: по-малко часове и повече подкрепа
Сред мерките, които се обсъждат, са:
– намаляване на седмичната натовареност за учители в по-напреднала възраст;
– въвеждане на периоди за възстановяване и квалификация;
– по-широко участие на психолози в подкрепа на преподавателите.
„Трябва да мислим за компенсаторни механизми – както е в Европа, без това да води до намаляване на заплатите“, допълни Петров.
Стресът като част от професията
От друга страна, според Величка Таседжикова – директор на 38-о основно училище „Васил Априлов“ в София и секретар на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета – стресът е неизбежна част от учителската професия.
„Всеки, който иска да си върши добре работата, неминуемо е подложен на стрес. Работата на учителя е преди всичко комуникация – с деца, родители, институции“, отбеляза тя.
По думите ѝ най-сериозното напрежение идва от високите очаквания към учителите.
„От учителя се очаква да компенсира всичко, което не е направило семейството или обществото – и то на най-високо ниво“, каза Таседжикова.
Нужда от реални данни и превенция
Според нея преди да се говори за мащабни политики, е необходимо задълбочено изследване на проблема.
„Трябват надеждни емпирични данни – какви са нивата на стрес, какви са причините и какви мерки биха били ефективни“, подчерта тя.
И двамата експерти са единодушни, че превенцията е ключова – както за здравето на учителите, така и за качеството на образованието.
„Трябва да работим за намаляване на емоционалното натоварване, преди да стигнем до прегаряне“, заключи Таседжикова.
