Все по-малко време остава за почивка. Все по-малко време остава да се фокусираме и над други неща, освен работа и задачките през деня. Обаче най-странното е, че на нашите деца също не им остава време. Те са засмукани между училище, тренировки по даден спорт, танци, частни уроци и какво ли още не. Накрая на деня трябва да напишат и своите домашни. Трябва да се подготвят за другия ден в училище.
Образователната ни система не е добра, няма спор. На децата им се преподава много материал, но рядко учителите успяват да насочат децата как точно да се подготвят, как да редуцират информацията, че да вземат само важното. Затова родителите са тези, които след дългия натоварен ден е хубаво да помогнат на детето си. Забравете умората и се фокусирайте над учебниците… Научете детето си как да учи пълноценно. По тази тема сайтът https://childdevelopmentinfo.com/ успява да проследи „учебния процес у дома“ върху избрани от тях родители и да обобщи съветите на родителите. Днес ние ви ги представяме:
- Нека учим заедно уроците
Не е нужно да учим всеки един урок с детето ни. Нужно е да му отделяме по малко време – 15-20 минути – за да проверим до къде е стигнало с домашните и къде има затруднения. Нашата задача е да решим тези затруднения, като му измислим пряк път към отговорите. Ние не сме учители, ние сме родители. Като такива, хубаво е да облекчаваме детето ни със съвети как може да се справи по-добре и какво пропуска. Нека ролята на родителя да бъде като приятел, а не като възпитател.
- Да показваме интерес към учебния процес
Нека показваме интерес към това, което се случва в училище. Да, днешните тинейджъри не говорят много – дори напротив, все едно родителите им са досадни. Но според https://childdevelopmentinfo.com/ както си научиш детето. Има деца, които са изключително близки със своите родители и имат нужда да им споделят всичко. Връзката им е много силна, затова е хубаво от малки да ги караме да споделят. Нека ги разпитваме как да изкарали в училище, как е бил учебния процес – нека ги окуражаваме и предразполагаме. Когато в един момент те свикнат да споделят, в тийнейджърките години няма да ни бъде толкова сложно да разговаряме.
- Да има време за почивка
Не бива да ангажираме детето през целия ден от сутринта до вечерта с активности. То има нужда да прави и неща, които само е решило. Дори това да е най-неприятното за един родител – да не прави нищо и да седи пред компютъра. Тези „кратки паузи“, както ги наричат, са добре за настроението и свежестта на нашето дете. И
Има много амбициозни родители, които не оставят и 1 минута спокойствие на детето си. Не бива така – децата са деца. Те имат нужда от игри и от време за себе си и своите забавления. Опитайте и ще видите, че ще се чувства по-добре
- Вредната храна
Нека детето ни да се храни здравословно. В изследването, което ни предоставят, не се търси здравословния аспект от храната, а психологическия. Казват ни, че ако се храним здравословно и имаме един добър режим, детето ни ще взима такъв пример. Ако похапваме вредна храна, то детето ни осъзнава, че това не е човек за подражание. Такава е философията на изследването. При всички случай, полезната храна винаги е добре за всеки човек без значение от годините му. Така че опитайте и този метод и проверете сами дали вдъхвате повече респект.
- Техниката – големия проблем
За финал оставих най-болезнената тема – компютри, таблети и всякакви техники, които отдалечават детето ни от човешкото общуване и го вкарват във виртуалния свят.
Не е нужно да му забранявяме телефон или интернет. Нужно е да му покажем, че в свободното си време може да прави и друго, освен да стои в интернет. Нека излезем с него на кънки, на филм. Ако е по-малко ни съветвам да му измислим активности, дори у дома, които да бъдат по-весели от интернет. Всеки родители може да измисли такива дейности. Важното е детето да не прекарва цялото си време в интернет пространството. Но определено – не забранявайте. Забраните единствено могат да провокират детето да иска повече „забранения плод“. Това би бил „автогол“ за нас, затова е хубаво да говорим с него и да се опитваме да го насърчаваме в правилната посока, но не и за му забраняваме.
Извод:
Изводът е елементарен – всичко е психология, възпитание и както си научим детето. Ако му даваме добър пример – ще възприема добрите похвати. Дори, ако се замислите, всеки един от нас е взел несъзнателно някакви черти от родителите си, защото сме изкарали с тях много дълги години, преди да се отделим. Затова много внимателно подбирайте действията си, защото каквито сме ние – такива ще бъдат и нашите деца. Успех!
Материал на Борислав Борисов – Bobby
