В края на миналата година Народното събрание прие стратегия за развитието на висшето образование в периода 2021 – 2030. В нея е заложено въвеждането на опция за вземане на образователно-квалификационната степен „бакалавър“ в рамките на три години вместо четири. Докато някои учебни заведения откликнаха на предложението с интерес, други напълно го отхвърлиха с аргумента, че няма как да предложат същото качествено обучение, когато разполагат с една година по-малко за провеждането му. Въпрос, който възниква покрай настаналата дискусия, е защо в България диплома се взима след четири години поначало, а не след три както в Западна Европа. В тази статия отговаряме на това питане през темата за Болонския процес и начините, по които променя облика на европейското висше образование. Разглеждаме също така дали въобще е възможно да бъде въведена тригодишна бакалавърска програма през мненията на ректорите на най-престижните български ВУЗ-ове.
Какво точно е Болонският процес?
Болонският процес е инициатива сред европейските държави от края на 90-те години на миналия век. Нейната цел е да постигне сравнимост между висшето образование във всички държави на континента, което предполага въвеждането на универсални образователни степени и всеобща мерна единица на студентската заетост (учебните кредити ECTS). Така съществуващите препятствия пред мобилността на студентите и преподавателите в Европейската икономическа зона напълно се отстраняват.
Един от резултатите на Болонския процес е определянето на трите цикъла на висшето образование – бакалавърски, магистърски и докторски. Първият трае между три и четири години и носи от 180 до 240 кредита (минимум 60 на година), а вторият е с продължителност между два и четири семестъра и съответно се равнява на 60 до 120 кредита. Организацията на третия цикъл не е толкова фиксирана и варира от държава на държава.
С подписването на Болонското споразумение през 1999 г. повечето от страните членки правят промени в образователните си системи, за да покрият изискванията на новосъздаденото Европейско пространство за висше образование. Например Германия разделя дотогавашната си петгодишна университетска програма (носеща квалификация, еквивалентна на магистър) на тригодишен бакалавър и двугодишен магистър. България, която се намира в аналогична ситуация, от своя страна решава бакалавърът да се изкарва за четири години, а магистърът – за една.
Какви промени предлага стратегията за развитие на висшето образование в България?
Целта на стратегията е да направи системата за придобиване на ОКС „бакалавър“ и „магистър“ по-гъвкава, като въведе възможността за изкарване на първата степен и в рамките на три академични години – както в редовна, така и в задочна форма на обучение. Макар и планът за развитие да е приет, тази промяна за момента е чисто теоретична, защото тепърва предстои да се дискутира и официално да се впише в Закона на висшето образование.
Други планове в стратегията включват държавното субсидиране на редовното и задочното обучение в степен „магистър“ в случай, че продължителността ѝ бъде увеличена на две години, защото надгражда три- вместо четиригодишен бакалавър.
Не на последно място, стратегията изисква съгласието на всички висши учебни заведения, обучаващи по дадена специалност. Което означава, че дори предложението за тригодишен бакалавър да бъде официално прието, то в никакъв случай няма да се отнася за всички програми.
Какво мнение изразяват ректорите на някои от най-големите български университети?
Ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков споделя пред „Сега“, че до консенсус между всички висши училища би се стигнало много трудно. Малки специалности като изкуствата биха успели да се споразумеят, но големи такива като икономиката и бизнес администрацията най-вероятно ще имат различни желания. Дискусии по темата още не са се състояли – дори само сред ректорите на ВУЗ-овете в България.
Проф. Димитър Димитров, ректорът на УНСС, също няма високи очаквания. Според него не е редно чуждият опит да се пренася в българското образование особено когато изискванията на бизнеса и институциите у нас са различни от тези в чужбина. По лични наблюдения на проф. Димитров пазарът на труда тук търси високо квалифицирани кадри, получили всички знания и умения в сферата си в университета. Следователно намаляването на продължителността на бакалавърската програма в България би усложнило намирането на работа след завършването.
Ректорът на Велокотърновския университет, проф. Христо Бонджолов, е малко по-оптимистичен – макар и да признава, че такава образователна реформа би била въведена много трудно, той смята, че е възможна. Според него важна стъпка в тази посока обаче би била увеличаването на магистъра с една година, така че да покрива всичкия онзи учебен материал, който би следвало да се премахне от учебния план с намаляването на продължителността на бакалавърската степен.
Заключение
Въвеждането на тригодишен бакалавър е сериозна реформа, която подлежи на дълги дискусии. Освен това в никакъв случай не би могло да бъде приложено за всички специалности, защото понякога изисква драстични промени на учебните планове и следователно – отпадането на много ценни дисциплини и знания. В крайна сметка общата продължителност на бакалавъра и магистъра в България – пет години – е равна на тази във всички останали европейски държави. А ако броят на учебните кредити след взимането на магистратура отговаря на европейския, има ли значение дали човек е прекарал шест или осем семестъра, обучаващ се за бакалавърска степен?
Източници: European Higher Education Area and Bologna Process, Higher Education Strategy Associates, SegaBG.com
