20 млн. лв. дава МОН за STEM обучение, което съчетава преподаване на различни предмети по забавен начин
След като почти приключи с дигитализацията, МОН ще изгражда нов тип среда в училищата. Освен че те ще са иновативни, ще прилагат и STEM обучението, чиято абревиатура означава съчетаване на наука, технология, инженерство, математика и арт. По тази система вместо предметите да се преподават отделно, се интегрират и така се демонстрира на учениците как научният метод може да бъде приложен в ежедневието.
Целта е все повече деца да избират да учат природни науки и математика, да мислят критично, да оценяват информацията и да могат да комуникират и работят в екип. „Този тип обучение се извършва в забавна среда и е базирано на проектното начало, което предвижда заедно да се правят проекти и да се преподава една тема от различни гледни точки“, каза пред „Икономист“ Наталия Михалевска, директор на Дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“. Според нея този тип образование би направило учебния час по-смислен. „Другата решаваща крачка са интегрираните уроци по различни предмети, което вече се прилага. Даже и там, където не очакваме, че то може да стане, учители вече го приложиха успешно, като преподават например математика и музика“, допълни Михалевска.
От есента МОН ще финансира с 20 млн. лв. изграждане на STEM средата, като в началния курс ще има програма за създаване на центрове за млади изследователи, в прогимназиалния и гимназиалния курс ще се финансират центрове за технологии в креативни индустрии, за дигитални съзидатели и природни науки и иновации. Ще има средства и за изграждане на кътове, работилници и изследователски лаборатории.
Парите ще стигнат за 150 иновативни училища. Малките проекти, за които ще кандидатстват училищата, са за до 50 хил. лв., а големите – до 100 хил. В проектите трябва да са включени квалификацията на учителите и организирането на публични събития, за да може общността да знае какво се случва в училищата. „Предвидили сме 100 големи и 50 по-малки училища да станат модели за такава среда, за да видят всички останали как се прави интегрирано знание в интегрирана среда“, коментира Михалевска. Тя подчерта, че модернизирането на класната стая е свързано не само с дигитализация, а и с цялостната концепция образованието да стане достъпно, уютно и мотивиращо. С помощта на идеите и труда на учениците и сега се създават приятни пространства извън класната стая – фоайетата, зелени класни стаи в дворните училища.
Според изследване на Пловдивския университет иновативните училища у нас вече са 395 и тенденцията е да растат. Те включват не просто обновяване на класните стаи и закупуване на техника, а и инициативност от страна на преподавателите. В тези училища са въведени над 20 нови предмета с помагала, писани от училищни колективи, като този вид училища са създали и мрежа, чрез която общуват едно с друго по различните програми. Сред интересните нови учебни предмети, които са въведени у нас, са: изкуствен интелект; интернет на нещата; оператор на дрон; иновативни технологии в съвременните автомобили; дигитална креативност; роботика; изкуство; културология; дигитални природни науки; етика и ценности; емоционална интелигентност. Въведено е обучение по облачни технологии, като само в Пловдив мрежата по този предмет е обхванала над 50 училища.
Учениците в тези училища изучават новите предмети, защото това се позволява от образователна наредба, която ги освобождава от законовата учебна програма на останалите училища. Те имат право да учат в друг сменен режим, с увеличен хорариум и да разместват програмите си.
Източник: http://iconomist.bg/
