fbpx
Начало » България » 13 признака на токсичния родител, които повечето хора не осъзнават

13 признака на токсичния родител, които повечето хора не осъзнават

  • bobi
  • 02 мар. 2020
  •  Коментарите са изключени за 13 признака на токсичния родител, които повечето хора не осъзнават

Повечето родители наистина правят всичко възможно, за да осигурят на децата си щастие и добро възпитание, но дори и тези индивиди може случайно да правят грешки, които могат да доведат до бъдещи личностни проблеми в живота на това дете.

За съжаление, някои родители излизат извън рамките на случайната грешка и навлизат в токсична категория. Независимо от това дали майката е целенасочено токсична, има няколко поведения, които могат да предизвикат толкова много емоционално и психическо увреждане на детето, че това да рефлектира на живота му като възрастен.

Ако сте имали някоя от следните ситуации като дете, шансовете са високи единият или и двамата от родителите ви да са били поне малко токсични.

1. Те не успяват да предоставят утвърждение и сигурност

Някои хора вярват, че да демонстрират трудна любов е важен начин да се гарантира, че децата им са в състояние да се грижат за себе си и в бъдеще. Ако сте получавали този подход на регулярна основа, може дори да се вярва, че това е оказало положително въздействие върху живота ви.

Все пак, ако на практика се разпадате при всеки провал или отказ, това най-вероятно се дължи на токсичния отказ на родителя да ви осигури нужното количество сигурност и утвърждаване, докато сте били малки. Трудната любов може да работи понякога , но това не може да бъде единственият подход на родителя, ако иска детето му да се превърне в успешен възрастен.

2. Те са прекалено критични

Всички родители критикуват от време на време. Без този компонент, ние никога не можем да се научим как нещата се правят правилно – такива като най-обикновени ежедневни задачи. Токсичният родител отвежда това до крайности, като е прекалено критичен за всичко, което детето му прави. Родителите могат да правят това (вярвайки, че е правилно), за да се уверят, че децата им ще избягват скъпоструващи грешки. За съжаление, това, което това поведение наистина причинява на детето е, че то развива тежка вътрешна критика , която може да бъде граница и осакатяване в зряла възраст.

3. Те изискват внимание

Токсични родители често превръщат децата си в собствените си родителски заместители, като изискват вниманието им по всяко време. Това може да се разглежда като свързване между родителя и детето, но то е наистина една паразитна връзка, която изисква твърде много от времето на детето и енергия, когато то трябва фокусира върху изучаването на други умения.

Въпреки, че може да бъде трудно на моменти, добрата майка ще даде на децата си достатъчно пространство, за да растат и да са деца, без да иска постоянно взаимодействие, за да отговарят на собствените си нужди.

4. Те правят токсични „майтапи“ за вас

Всички родители понякога се заяждат с децата си, но когато така наречените майтапи станат нещо обичайно, това може да бъде огромен проблем. Не е нужно да приемате този тип поведение само защото идва от вашата майка, която винаги се пошегува за нещо като вашата височина и тегло. В крайна сметка, това е подкопаваща тактика, която може да ви накара да се чувствате много зле със себе си. Ако една майка има основателна загриженост за успеха на своето дете, тя трябва да бъде честна, а не критична, което е различно от злобните шеги.

5. Те ви карат да оправдавате лошото държание

Израснали ли сте, вярвайки, че родителите ви физически или емоционално злоупотребяват с вас, защото го заслужавате? Ако е така, то вие все още може би обосновавате ужасното поведение на другите за ваша сметка. Токсичните родители могат да извъртат всяка ситуация, за да отговарят на собствените си нужди и това оставя децата с две възможности за избор: да приемат, че тяхната майка грешни или да приемат цялата вина. В повечето случаи, децата, дори и тези, които са вече възрастни, избират последната опция.

6. Те не позволяват да изразявате негативни емоции

Родителите, които отказват да се грижат за емоционалните нужди на детето си и да направят оглед на техните отрицателни емоции, му начертават бъдеще, в което детето няма да се чувства в състояние да изразява това, от което те се нуждае. Няма нищо лошо в това да помагате на децата да видят положителната страна на всяка ситуация. Въпреки това, пълното пренебрежение на отрицателните чувства на детето и емоционалните му нужди могат да доведат до депресия и да направи по-трудно за тях да предприемат подходящи действия срещу негативизма като възрастни

7. Те плашат дори порасналите си деца

Уважението и страха не трябва да вървят ръка за ръка. В действителност, децата, които се чувстват обичани, подкрепяни и емоционално свързани, е много по-вероятно да бъдат щастливи като възрастни. Въпреки че дисциплина от някакъв вид неизбежно ще бъде необходима от време на време, нетоксичните родители не използват много действия и думи, всяващи страх, които са увреждащи за човешката психика. Децата не е нужно да се страхуват, за да се отнасят с уважение, и не е нужно като възрастни да чувстват тревожност всеки път, когато техните родители звънят по телефона.

8. Токсичните родители поставят своите чувства и разбирания на първо място

Да смяташ, че като родител твоите чувства и гледната ти точка са по-важни за семейството, е старо схващане, което не формира позитивно отношение. Независимо от факта, че носиш отговорност за всичко – от вечерята до плановете за семейната почивка, не можеш да не се съобразяваш с желанията на другите, дори това да са най-малките. Такива жертви, само за да задоволят егото ти, са ненужни и вредни.

9. Токсичните родители провалят целите на детето си

Случвало ли ви се е някой от родителите ви да е заинтригуван от вашата дейност дотолкова, че да се опитва да я копира или дори да се конкурира с вас? Ето един съвсем безобиден пример – детето строи кула с блокчета, идва баща му, сяда до него и започва да гради внушителен небостъргач. Може първоначално да ви се струва, че това са нормални действия на човек, на когото не му е все едно с какво се занимава детето му. Но често това пречи на малкия човек да постига поставените си цели. Подобно поведение подронва увереността на детето в собствените му възможности и усложнява по-нататъшния му живот.

10. Токсичните родители манипулират детето си със силата на парите и чувството за дълг

Всяко дете в някакъв момент е изпитвало чувство за вина към родителите си. Но токсичните родители подхранват това чувство, колкото може по-често. Вие пораствате, а те продължават да опитват да ви контролират: правят ви скъпи подаръци, очаквайки да им се реванширате. Ако не сте в състояние да го направите, се опитват да ви вменят чувство за вина: „Ние правим толкова много за теб, а ти… “. Адекватните родители разбират, че децата не са длъжни да се реваншират, защото подаръците са единствено тяхна инициатива.

11. Токсичните родители демонстративно отказват да говорят с децата си

Трудно е да се поддържа разговор, когато не си в настроение. Но да се изолираш от детето със стена от мълчание е разрушително за психиката му. Такова пасивно-агресивно поведение може да подрони отношенията помежду ви. Защото човекът, с когото не разговарят, често е принуден да се извинява или да се опита да „поправи“ ситуацията, дори да няма никаква вина за нея. „Ако сме твърде ядосани, за да разговаряме спокойно, можем да предупредим детето, че имаме нужда от малко време, за да се успокоим и да продължим разговора.“, казва Чавес.

12. Токсичните родители игнорират правото на лично пространство

В определени ситуации, когато става дума за безопасността на детето, тези граници могат да бъдат нарушени. Но не бива твърде често да отваряме „вратата“ към зоната на личен комфорт на другите. Иначе казано – нужно е да „почукаме“ в прекия и преносен смисъл на думата. В противен случай ще отгледаме човек, който няма да уважава чуждите граници.

13. Токсичните родители държат децата си отговорни за личното им щастие

„Ако някой от родителите ви губи много време, за да ви разказва от какво се е лишил заради вас и колко е нещастен от изборите, които е трябвало да прави, значи на ролята ви в живота му са били възлагани нереалистични надежди.“, твърди Холи Чавес. Децата не носят отговорност за родителското щастие. Те са само един от източниците му. Освен това не бива никога на бъдат принуждавани да се отказват от нещо, което ги радва. В противен случай, дори достигнали зрелост, няма да знаят, че щастието е в собствените им ръце.

Невъзможно е да изчистим живота си от токсичните хора, особено, ако са ни родители“, пише Чавес. – „Но можем да не допускаме същите грешки, когато възпитаваме собствените си деца.“

Framar.bg

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top