Здравей, представи се, откъде си, каква гимназия завърши, къде те намираме в момента? Ако трябва ти да се представиш пред света, какво би казала за себе си?
Здравейте, казвам се Юлияна Герчева от гр. София, студентка по Поведенчески и социални науки в IE University, Мадрид. Завърших Американо-Английската академия с двойна диплома – българска и американска, специализирайки в история, AP Psychology и AP Comparative Government.
В момента ме намирате у дома – в моя любим град Мадрид, където се чувствам по-добре отвсякога.
Интересувам се от психология, философия и човешко поведение – от начина, по който мислите, емоциите и опитът ни оформят собствената ни реалност.
Ако трябва да се представя пред света, бих казала, че съм позитивен и енергичен човек, който мисли дълбоко и чувства истински.
Знанието за мен има смисъл, когато вдъхновява, и затова се старая да превръщам наученото в идеи, които докосват хората – било чрез академични проекти или чрез социалните ми платформи, където споделям повече за осъзнатост, мотивация и човешки потенциал.
Вярвам, че в свят, който често се страхува от автентичност, да останеш себе си е най-смелото нещо, което можеш да направиш.
Каква специалност учиш и как се спря на нея? Кое избра първо – специалността, университета или държавата?
Учa Bachelor in Behavior and Social Sciences – интердисциплинарна програма, която обединява психология, социология, бизнес и аналитични методи.
Изследваме човешкото поведение в цялата му сложност – как емоциите влияят на решенията, как данните разкриват модели в мисленето и как разбирането на хората може да създава по-добри организации, продукти и общества.
Първоначално се бях насочила към университети в Париж, Рим и Монако, където бях приета със стипендии в специалност Communications and Social Media.
Когато кариерният ми консултант ми препоръча IE University, веднага бях привлечена от по-различната програма – тя обединяваше всичко, което обичам: науката за човека, психологията зад избора и философията зад поведението.
Още при първото ми посещение усетих, че всъщност Мадрид е моето място – енергията, културата и начинът на живот просто ми паснаха.
Как кандидатства в IE? Разкажи ни повече за процедурата по прием, как се подготви?
Процесът на кандидатстване в IE University беше много структуриран.
Първо подадох онлайн кандидатура с академични документи, мотивационно есе, CV и извънкласни дейности, след което преминах през Admissions Test и индивидуално интервю.
Кандидатствах с българската и американската си диплома, защото всяка показва различна страна от образованието ми – българската се цени високо в Европа, а американската, с AP курсовете по психология и политика, подчертава аналитичния и интердисциплинарния ми профил.
Включих и своите извънкласни дейности – постижения от участия в дебати, конкурси по писане с отличия и др., Представих и моя личен дългогодишен проект LifeEthic – платформа в социалните мрежи, посветена на психологията, съзнанието и човешкото развитие. Точно това, което изучавам в специалността си, прилагам и там – анализирам човешко поведение, изследвам мотивацията и използвам реални данни, за да разбера как идеите влияят на хората.
На интервюто се постарах да бъда себе си – споделих откровено какво ме вдъхновява и как мисля. Разговорът остави у мен усещането, че IE University търси автентични личности и искрен интерес, а не просто резултати.
И вярвам, че именно това съвпадение на ценности ни свърза – моето желание да разбирам хората и тяхното убеждение, че образованието има смисъл само когато води до промяна.
Какви са финансовите условия на университета?
Финансовите условия в IE University са съобразени с индивидуалните възможности и потенциала на всеки студент.
Годишната такса за бакалавърска степен е 25 000 евро (до 30 000а за програми с двойна специалност (Dual Degree) ).
Университетът предлага различни форми на финансова подкрепа за кандидати с високи академични резултати и активен профил.
Още с приема бях избрана за IE Foundation Fellows Program – престижна инициатива, която обединява около 12% от най-изявените студенти. Като част от нея бях отличена с 30% Excellence Award, която се приспада директно от годишната такса. Тази награда се присъжда автоматично при приема, без отделна кандидатура – университетът сам избира студентите с изключителен профил. Тя се подновява ежегодно, при висок академичен успех.
Програмата е не просто стипендия, а общност от млади хора с лидерски потенциал, академични постижения и социална ангажираност.
Като Foundation Fellow, имам достъп до специални събития и инициативи, организирани само за нас – срещи с изявени лидери и предприемачи, лекции от гост-лектори, семинари по иновации и устойчиво развитие.
След приема студентите могат да кандидатстват и за допълнителна финансова помощ, която може да увеличи общата подкрепа до 60% от таксата за обучение – това е и моят случай. Тази помощ се отпуска след индивидуална оценка на обстоятелствата и мотивацията на студента.
IE University не просто предоставя финансова подкрепа, а инвестира в хора с визия и желание да създават смисъл чрез образованието си.
Какъв е студентския живот в Мадрид, как минава един твой ден в университета?
Животът в IE University е динамичен и вдъхновяващ – всеки ден има събития, изложби, уъркшопи и срещи с хора от цял свят.
Кампусът е в 35-етажен небостъргач с впечатляващи гледки, фитнес, басейн, креативни пространства и зони за работа и почивка. Около него – в зоната на Cuatro Torres – кипи живот: уютни кафенета, ресторанти и магазини. Почти всички студенти се събират за обяд заедно – част от испанската култура и духа на университета.
Средата е много международна и приятелска. Хората са позитивни и подкрепящи, а университетът редовно организира инициативи за mental health и well-being, насърчавайки баланса между академичния и личния живот.
Преподавателите ни са изключителни специалисти – психолози, терапевти, учени, криминолози, собственици на бизнес, експерти по преговори, бивши политици, които споделят реални казуси и опит. Често не просто преподават теория, а ни въвличат в дискусии, симулации, и реални проекти.
Често имаме съвместни събития с международни компании като например Red Bull, Meta (Facebook), Mercedes, Walt Disney и др., които показват как нашите специалности се прилагат в реалния бизнес и маркетинг контекст.
Освен основните курсове, имаме и модула IE Impact, който обединява Хуманитарни науки, Технологии и Предприемачество, и насърчава критичното мислене извън рамките на основната специалност.
Как учиш? Как се подготвяше за изпитите и проектите в университета?
Обучението в IE University и изисква систематичен подход и постоянство. Подготовката не се случва само преди изпитите, защото материалът е силно практичен и се натрупва бързо.
Често работим по групови проекти, които съчетават анализ, творчество и реални данни. Миналата година, например, участвах в проект за поведенчески интервенции, насочени към увеличаване на политическата ангажираност сред младите хора във Великобритания, като с екипа ми разработихме приложение (Politok App).
В курса Quantitative Tools for Studying People (Количествени методи за изучаване на хората) проведохме реално социологическо изследване сред студентите на IE University, за да проучим как стиловете на привързаност, формирани в детството, влияят върху стратегиите за разрешаване на конфликти в зряла възраст. Използвахме анкети с психологически скали и статистически анализ в SPSS, за да идентифицираме връзки между емоционалната подкрепа и поведенческите реакции в конфликтни ситуации.
Годината завършихме със статистически проект, посветен на военните разходи по държави между 1960 и 2005 г., в който анализирахме глобални тенденции, континентални различия и политически зависимости. Работихме с реални данни от международни бази, прилагайки описателна статистика, корелационен анализ и визуализация на данни, за да проследим как военните бюджети се развиват във времето и как икономическите и социалните фактори се преплитат с политическите процеси.
В курса Behavioral Science имахме проект, насочен към промяна на навици и разбиране на човешкото поведение в реален контекст. Всеки студент трябваше да промени собствен навик, използвайки техники от когнитивно-поведенческата наука и приложение за проследяване на напредъка. Този опит ни показа, че ако искаме да променяме поведението на другите като бъдещи поведенчески специалисти, първо трябва да разберем как се променя нашето собствено.
Освен личните експерименти, работихме и по колективни проекти, в които анализирахме как определени луксозни марки стимулират клиентите на емоционално и психологическо ниво. Разглеждахме науката зад рекламите, визуалната психология и ефекта на възнаграждението – как цветовете, езикът, символите и цялостното преживяване създават чувство за принадлежност и статус.
Програмата е интердисциплинарна – включва психология, социология, икономика, право, и психология. Изучаваме и демография, антропология и социална теория, за да свързваме емпиричните данни с културните и историческите контексти на човешкото поведение.
Смятам, че подобно образование ми предоставя начин да осмисля света и да превръщам знанието в реална промяна.
Защо избра да учиш в чужбина, а не в България?
Избрах да уча в чужбина, защото вярвам, че това ми дава повече възможности за развитие, международен опит и достъп до компании и проекти, които отварят реални професионални врати в сферата, в която искам да се развивам.
Мадрид е изключително космополитен град – в него всеки ден се случва нещо ново и различно. В IE University ежедневно общувам с хора от различни държави и култури, които ми дават свежи гледни точки и нови идеи, а тези срещи често прерастват в приятелства или бъдещи партньорства.
Как се живее в Мадрид? Каква е социалната ти средата в университета?
Освен академичните възможности, испанската култура и начинът на живот изключително ми допадат.
Мадрид съчетава култура, бизнес, изкуство и живот в едно – град с невероятна енергия, който те вдъхновява и ти дава усещане за свобода. Обожавам да се разхождам из мадридските улици – градът предлага по нещо за абсолютно всеки.
Хората тук са топли, общителни и умеят да намират баланс. В Испания получавам възможност едновременно да уча, да се развивам и да се наслаждавам истински на живота. За мен това е място, където наистина се чувствам у дома.
Адаптацията ми беше изключително лесна и приятна, въпреки динамиката на ежедневието. Испанската култура е близка до мен по дух – позитивна, социална и отворена.
В университета средата е също толкова космополитна. Има много студенти от Испания, Франция, Германия, Южна Америка, САЩ – в IE University се обучават около 160 националности.
Повечето ми приятели говорят поне четири-пет езика. Почти всички са живяли в различни краища на света и им се е наложило да сменят поне няколко държави още преди да навършат 20-годишна възраст. Много от студентите идват от смесени семейства и различни националности, израснали са в мултикултурна среда…
Забелязвам една огромна мрежа от познанства, която се създава лесно и естествено – въпреки че университетът има хиляди студенти, често се случва да откриеш общ познат с почти всеки. Това прави общността жива, вдъхновяваща и изключително сплотена.
Как си представяш твоето бъдеще? Ще се върнеш ли в България или ще търсиш реализация в чужбина?
Откровено вярвам, че тук, в Испания, получавам точно това, към което винаги съм се стремяла за себе си. Предстоят ми още много проекти и продължение на обучението, но следващата стъпка, върху която с нетърпение искам да се фокусирам, е натрупването на реален професионален опит чрез стажове.
За момента определено виждам бъдещето си в Испания. Чувствам се на място, напредвам все повече с езика и вярвам, че именно тук ще мога да изградя основите на своето кариерно развитие. Испанската култура, динамиката и топлотата на хората ми пасват напълно.
Разбира се, България винаги ще бъде важна част от мен, и не изключвам някой ден да се върна. Но сега моят път е тук – може би дори не в Мадрид, а в някой испански град с море, защото единственото, което ми липсва тук, е плажът. Всичко останало Испания вече ми е дала – вдъхновение, посока, мотивация и усещане за дом.
Какви книги обичаш да четеш?
Обожавам историческа художествена литература. Най-любимата ми книга, която според мен трябва да се изучава в училище, е „Земя за прицел“ на Свобода Бъчварова– петтомнат пенталогия, разкриваща патологията на времето и силата на човешкия дух.
Обичам класическата българска, френска и испанска литература. Сред любимите ми автори са Александър Дюма, Жозе Родригеш душ Сантуш и Карлос Руис Сафон – заради начина, по който преплитат история, страст и морални дилеми.
Понякога пиша и поезия. За мен езикът е не просто средство за общуване, а форма на изкуство и самопознание.
Разбира се, чета и психологическа литература – както трудове, изучавани в университета, така и книги, свързани с личностното развитие и човешкото съзнание. Особено вдъхновяващи за мен са теориите на Джо Диспенза, които изследват връзката междучовешкото съзнание , тялото и реалността.
Как разпускаш? Имаш ли време за това? Хоби?
Разпускам най-често с много музика и хубава компания. В Мадрид животът е навън – хората винаги се събират, улиците са пълни и много неща за правене. Обичам да излизам с приятели, да откриваме нови места – това е най-испанският и най-истинският начин да се презаредиш.
Обичам също да пиша – това е моето лично хоби и пространство за спокойствие. Писането ми помага да осмисля преживяванията си и да намирам смисъл в детайлите. Освен това работя върху развиването на социални профили на известни личности в България, както и върху собствения се проект в социалните мрежи – Lifethic, свързан с психология и личностно развитие и мотвиация. Обичам да създавам съдържание и да обработвам дизайни – за мен това е не просто работа, а форма на творчество, която ми доставя огромно удоволствие и ме вдъхновява ежедневно.
Когато имам повече време, обичам да пътувам – особено до летни дестинации.
Дори кратките пътувания ме зареждат и ми напомнят колко е красиво да бъдеш част от нещо по-голямо от себе си.
Всяко ново място ми носи усещане за свобода, вдъхновение и ново начало.
Какво ще пожелаеш на читателите на списанието?
Бих пожелала на всички да вярват безусловно в себе си – дори когато е трудно, дори когато пътят изглежда неясен.
Да не се предават пред препятствията, а да ги приемат като част от своето развитие и израстване.
Да следват онова, което ги кара да горят отвътре.
Пожелавам им да изберат път, който обичат истински, да се развиват, да рискуват, да мечтаят смело и да живеят с отворено сърце.
И най-вече – да се забавляват по пътя. Нека не забравят, че щастието не е цел, а вътрешно състояние на духа.
