На 9 юли преди 170 години е роден един от най-почитаните български писатели – Иван Вазов. Творчеството му оставя ярка следа в родната литература, заради което още приживе получава прозвището Патриарх на българската литература. И до днес Вазов продължава да бъде един от най-големите и успешни български писатели.
Поетът е роден 9 юли 1850 г. в Сопот и умира на 22 септември 1921 г. в София, като през целия си живот винаги е носил България в сърцето си. Тя му отвръща със същото, а той и неговото творчество са неделима част от българщината и самосъзнанието на българите.
Иван Вазов е роден в семейството на заможния сопотски търговец Минчо Вазов. „Борът” е първото му публикувано стихотворение отпечатано през 1870 година в „Периодическо списание”. Макар Събка Вазова – майка му, да подкрепя писателската кариера на сина си, баща му е решен да го направи търговец. Затова и през 1870 година е изпратен при чичо си в Румъния. Недоволен от решението на баща си, една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее сред хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров. Именно в Браила се запознава и с Христо Ботев и създава повестта „Немили-недраги“.
През 1871 година се завръща в България и се отдава на образователното дело – учител е в Свиленград, за кратко работи и като преводач. През 1876 година Вазов се установява в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там подготвя първите си стихосбирки – „Пряпорец и гусла“ и „Тъгите на България“. Следват още значими творби, увековечени в стихосбирките „Избавление“ (1878), „Гусла“ (1881), „Италия“ (1884), „Поля и гори“ (1884), „Сливница“ (1885).
За кратко (от 7 март 1879 до септември 1880 година) е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица. От октомври 1880 година Вазов живее в столицата на Източна Румелия – град Пловдив, където развива широка обществена дейност, проявява се като радетел за подобряване положението на българите в Османската империя, активно изразява своята силна гражданска позиция. В Пловдив става главен редактор на списание „Наука“, а заедно с Константин Величков основават списание „Зора“.
Периодът от 1886 до 1889 година Вазов е заточен в Одеса, Русия, където създава шедьовъра на българската класика – „Под игото“. През 1889 година, завърнал се в родината, Патриархът се установява в София, където живее до края на дните си.
Тържествата по случай празника ще започнат с шествие от Народния театър, чийто патрон е авторът на „Под игото“. Актьори от трупата, служители и интелектуалци ще стигнат до къщата на Вазов, а от там до неговия паметник.
Днес ще станат известни и имената на номинираните и носителя на новата награда за духовен принос на името на Иван Вазов.
Годишнината от рождението на писателя стана вдъхновение и за новата постановка на Народния театър – „О, ти, която и да си…“, дело на драматурга Мирела Иванова, режисьора Бойка Велкова, хореографа Мила Искренова. Пиесата представя разказ за интимния живот на Вазов, белязан от жените, които е обичал, в чиито роли влизат актрисите Параскева Джукелова, Биляна Петринска, Радина Боршош и Ева Тепавичарова.
Юбилеят ще бъде отбелязан от първата ни трупа още с откриването на изложба, посветена на писателя и прожектирането на документалния филм „Театър по време на пандемия“ на режисьора Борис Радев. Лентата е продуцирана именно от Народен театър „Иван Вазов“.
