Не само в България една от топ темите е образованието. Във всички европейски държави училищата са затворени и кога ще отворят е въпрос от ключово значение. В някои държави мерките остават строги, при други е ясно, че ще бъдат отслабени в един момент. Всичко зависи с какъв темп заразата се разпростира и дали нейното развитие върви към края.
По тази тема The Guardian са направили един страхотен материал. В него се коментира какво ще се случва с училищата във Великобритания. Както знаем, там има доста частни училища и проблемът, освен с образованието, е и с финансирането на тези училища, а ако фалират доста от тях – тогава и образованието ще се промени значително. Затова се обръща и такова внимание на учениците и училищата там.
Според Guardian над 10 милиона британски деца между 4 и 18 години прекарват дните си у дома. Проблемът, както казахме, е във финансирането на тези училища и британският сайт изказва притесненията си, че ако скоро училищата не бъдат отворени то това може да бъде доста сериозен икономически удар, че ползата от изолацията да не бъда толкова добра.
Коментират се и социалните причини образованието да се върне скоро към нормалното. Децата не се виждат с приятели, с учители, нямат нормален живот. Стоят постоянно на компютъра. Дори няма движение – повечето деца са застоели. От това и образованието страда. Родителите също страдат, защото трябва да работят и да учат с децата едновременно.
Ако училищата продължат да бъдат така затворени и отворят септември, то грубата сметка е, че 6 месеца децата ще са далеч от класните стаи и връстниците си. Това е сценарии, които би било добре да бъде избегнат.
Въпросът, който всички си задават вече не е кога ще бъдат отворени училищата. Въпросът е защо ще бъдат отворени и как. Хората вече се чудят, ако бъдат отворени след месец, а не сега каква ще бъде разликата. Наистина ли ще е толкова драстична? Наистина ли за 1 месец картинката ще се промени из основи? А септември какво? Тогава вече ще сме напълно подготвени за всичко ли? Децата ще спазват ли тогава дистанция? Как ще се подготвим за 2-3 месеца до септември за новата учебна година и наистина ли ще бъдем по-спокойни тогава?
Тук говорим за доверие. Доверие към правителството, към учителите, към нашите деца. Доверието ще бъде определящо. Много деца живеят с по-уязвими хора – баби, дядовци, други възрастни, с болни хора дори. Ами тогава, ако заразата все още я има, какво ще се случва? Децата ще изпускат още уроци ли? Да, говори се за намаляване на децата в клас – да бъдат по-малко, но това гаранция ли е?
Въпроси много, на които ще търсим отговорите – както в България, така и в цяла Европа, дори в целия свят. Засега никой не може да даде адекватни отговори, които да ни успокоят. Засега само се следи да има по-малко заразени и до там. Но най-притеснителното е, че не се знае какво значи една зараза да бъде овладяна – не се знае кой къде е заразен и дали няма да има ново огнище. И все пак – без училища не може. Ще следим случая!
