Второкласникът Иво Чобански от Иновативно основно училище „Васил Левски“ във Враца стана Ученик на годината в общината. Момчето беше отличено от местната управа, след като през април спечели първо място в Националната олимпиада по гражданско образование с проект за намаляващия брой на врабчетата.
Подобава в Деня на книжовността да разказваме историите си през литературните образци, а книгата „Ние, врабчетата“ на Йордан Радичков, е особено подходяща на случая:
„Щом удари училищното звънче и децата тръгнаха на училище, ние се преместихме на едно дърво в училищния двор, за да може да гледаме оттам в класната стая и покрай децата да научим малко история, малко аритметика, а така също и буквите. Чир много се въодушеви и слушаше захласнат учителя, после от таблицата за умножение научи, че две по две прави четири и по-нататък се отказа да учи повече. Ние му обясняваме, че не може да се живее само с една таблица за умножение, но Чир никак не възприема, та с бой по главата трябваше да го накараме да запамети и откъде извира реката Дунав. Друго си е да знаеш откъде извира река Дунав. Може в момента да не ти трябва, но някой ден ще се случи да ти потрябва и тогава, ако не знаеш, какво ще правиш? Ще се свиваш, ще се червиш и нищо не можеш да направиш“.
„Училището ни дава умения. Ако човек не е грамотен, няма да знае неща„, споделя Иво.
Той е сигурен, че съдбата на врабчето е свързана пряко с тази на човечеството:
„Ако птичката изчезне, това ще е знак, че краят на света е близо… През зимата намерих замръзнало врабче. Взех го вкъщи и го отгледахме, сложихме го в клетка, давахме му храна и вода. На втория ден го пуснахме… Всеки ден наблюдавам врабчетата, имам време и за тях, и за телефона. За врабчетата си мисля, че са много сладки“.
„Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата и са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, деца, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте!“.
