Уникална академия по хирургия – студенти влизат със светила в операционната

По света такъв шанс имат само завършилите. Обучението се провежда ежегодно в болница “Лозенец”, то е пряк път за въвеждане на нови методи

От шиене до поставяне на байпас, лапароскопска хирургия, съдови и чернодробни операции – това са само част от основните хирургични знания и умения, които студентите по медицина от цялата страна придобиват по време на Националната студентска академия по хирургия.

Тя е една от малкото специализирани извънучебни форми у нас не само заради мащаба си, но и защото е предназначена за студенти от 4-и до 6-и курс.

Подобни курсове има, но дори и в чужбина обикновено те са на ниво следдипломна квалификация.

“Във Великобритания например има такива курсове, в същия обем и почти на същото ниво, но са за специализанти. За хора, които са завършили вече медицина”, разказва доц. Радосвет Горнев, завеждащ Клиниката по обща хирургия в университетската болница “Лозенец”, където се провежда академията. Тя е учебно-клинична база на Медицинския факултет към Софийския университет.

Освен доказан специалист-хирург, той е и сред инициаторите за създаване на академията. Тя е проект на Асоциацията на студентите по медицина в България – СУ. Това е и другото, което я отличава, защото организацията на обучението е в ръцете на самите студенти. Те са тези, които отговарят дори за набавянето на органи, без които практическата част на академията няма как да се състои. Тя е традиция, която се поема ентусиазирано от всеки следващ випуск

Студентите се упражняват върху свински органи, наподобяващи почти напълно човешките по структура.

Има приемственост и непрекъснато предаване на знания от по-големите и опитните на следващите. Освен това участниците създават и безценни контакти както помежду си, така и с лекторите и демонстраторите. Академията е отворена не само за студентите в Медицинския факултет на СУ, но и за всички университети по медицина в София, Плевен, Варна, Стара Загора и Пловдив. Сред основните лектори, предаващи знанията и опита си, са ген. проф. Венцислав Мутафчийски, шеф на ВМА и водещ специалист-хирург, доц. Радосвет Горнев, проф. Любомир Спасов, директор на “Лозенец” и национален консултант по трансплантология, проф. Тома Пожарлиев, пионер на лапароскопската хирургия у нас. Предават се знания и от хора на почти еднаква възраст, защото демонстраторите са или тъкмо завършили лекари, или са 6-и курс, но са сред най-блестящите и опитни студенти.

Само преди месец приключи осмата академия, а младите медици вече подготвят първото ѝ пролетно издание, заради големия интерес към нея. Очаква се да се състои в края на март.

“Сега имахме 140 кандидати при лимит от 64 души. Приоретизирахме горните курсове, тъй като те имат по-малко време да се включат, т.е. отказахме на повече от половината хора да присъстват, затова се съгласихме, че трябва да направим и пролетна академия”, разказва Борислава Динева. Тя е трети курс в Медицинския факултет на СУ и от 3 години е в екипа, организиращ академията.

Над 800 студенти са преминали през академията досега.

“Сега тече и обратната връзка с участниците. Много от тях искат да участват пак – дори и напролет, въпреки че ще бъде на същото ниво”, допълва я състудентката ѝ Сияна Йотова.

Базисната програма обикновено е една и съща, но всяка година демонстратори и лектори се стремят да надграждат материята според нововъведенията.

“Тази година включихме и симулатори за лапароскопска хирургия, което е иновативно. В съвременния свят тези знания могат да се намерят в интернет чрез видеа, филмчета и какво ли още не, но живият контакт и начинът на предаване на този опит е много важен и студентите го оценяват. 

Естествено, който е решил да става хирург, след това трябва да надгражда. Това е само първата стъпка, а понякога е дори и чист опит за проверка дали това е моята работа”, казва доц. Горнев.

Около 800 студенти са преминали през академията от създаването ѝ през 2010 г. С всяка година интересът расте. Тя продължава 3 дни – от петък сутрин до неделя вечер, и се провежда в края на ноември – началото на декември.

В това време участниците са в операционните, наблюдават живи операции, имат пълен достъп до всички звена на болницата, запознават се с организацията на работа. До обяд имат теоретични части с водещи лектори, които преподават отделни модули, а следобед – практически упражнения. В първия ден това е хирургично шиене и връзване, във втория ден е операции и манипулации върху животинско дебело черво и черен дроб. Извършват се и резекции и aнастомози на черва. В третия ден са съдови операции и байпасна хирургия на сърце. 

 “Студентите правят истински байпаси на свинско сърце, което е почти като човешкото Те хващат не само “елементарните” неща, необходими за хирургичното действие, но по малко и от високия пилотаж в хирургията, каквато без съмнение е чернодробната”, разказва доц. Горнев.Важно е да има такава академия, защото дава основа в хирургията, която е фундаментална наука в медицината. Тя дава и връзки. А и имаме база, която е вдъхновяваща да искаш да учиш”, разказва Сияна.

“Имаме нужда от разширяване на академията не само поради големия наплив, но и защото това, което получаваме, са знания, информация за иновациите, много връзки и приятелства с колегите, които после ни посрещат, когато отидем в друг град, за да посетим друга академия или конференция”, допълва и третокурсничката Симона Цонева, също част от екипа. И трите момичета ще се включат в академията догодина, тъй като дисциплината “Хирургия” започва да се изучава в 3-и курс. Организацията пък ще предадат на тези след тях.

Иновациите в съвременната медицина и в частност в хирургията са всеки ден. Безспорно този вид академии съкращават пътя за въвеждането им у нас. “Поддържането на добро ниво на информация, а и на въвеждане на тези нови методи в практиката не може да стане без следващата генерация. Моят учител казваше: “Аз съм хирург на XX век, ти трябва да си на следващия век, така че те трябва да бъдат следващата генерация хирурзи и в това е връзката. Хирургията е не само занаят, изкуство и наука, а всичко заедно. Това се учи най-добре от човек на човек и се предава в следващите генерации, въвеждат се нови и нови неща”, казва доц. Горнев.

Наред с това лекарите в “Лозенец” се стремят да показват на студентите си възможно целия спектър на съвременната хирургия. Те имат пълен достъп до операционните по всяко време, дори ако се извършва трансплантация на черен дроб. “Винаги са добре дошли. Много съм горд, че, когато имам пътувания в провинцията, свързани с трансплантационни програми или за лечение на пациенти, ме посрещат колеги, които са били част от първите академии. Вече са хирурзи или специализанти, които се явяват на изпит за специалност”, разказва доц. Горнев. “От дистанцията на тези 8 години си давам сметка, че това е едно добро начинание. Когато скоро имаше центробежни сили за закриване на болница “Лозенец” и несигурност за пациентите ни, за студентите ни и за нас като лекари, огромният ми страх беше, че ще загубим тази академия в бъдеще”, допълва той.

Източник: www.24chasa.bg/