Висшето училище по мениджмънт в Добрич дава подслон в общежитието си на украински студенти и преподаватели. Засега се справят изцяло със собствени средства по отношение на настаняване и изхранване, а вече втора седмица осигуряват и безплатни уроци по български език за желаещите да останат в страната ни. От училището могат спокойно да предложат и обучение за студенти, тъй като лекциите се водят предимно на английски език, но за целта е необходима помощ и от държавата.
„Десетки са обажданията всеки ден на студенти, преподаватели и техните семейства от Украйнa. Желанието на всички е да намерят сигурен подслон и спасение от войната. Връзките ни с над 20 университета в Украйна са много силни и по тази причина техни студенти и преподаватели ни търсят за подкрепа“, споделя ректорът на Висшето училище в Добрич доц. Тодор Радев.
В учебното заведение са организирани вече и безплатни занятия по български език, като интересът към тях от страна на украинските граждани е много голям.
Двама украински студенти, които войната заварва на обучение в Испания, са сред обучаващите се по езика ни.
Дейвид се надява войната скоро да приключи, но ако конфликтът не приключи скоро, обмисля да остане в България и да си намери работа.
„На първо място ми се иска Украйна да бъде свободна, но ако ситуацията, която е в момента, продължи, ще се опитам да си намеря работа в България, например в магазин за вино или пък не, това не е важно, защото имаме нужда да печелим пари, за да можем да живеем. Моето семейство продължава да живее в Харков, може би ще се опитат да се преместят в друг град, а може би не, не зная точно“, разказва Дейвид.
„Казвам се Никита, от Харков, Украйна съм. Дойдохме тук на втори март. Тук се чувстваме в безопасност и добре посрещнати. Хората тук са много гостоприемни и топли, много ни подкрепят и ни помагат. Наистина усещаме, че имаме ново място, нов дом, защото в момента нямаме път обратно към страната си. Лично аз имам две причини да уча български език. Първата е, че просто обичам да уча езици. Говоря руски, украински, английски, испански, учила съм шведски и немски. И втората причина е, че докато сме тук, ни трябват поне основни познания, за да водим някаква комуникация в магазина, на улицата. Семейството ми все още в Харков и както знаете, градът е силно бомбардиран и унищожен и това е наистина ужасно. Надявам се, че ако положението се влоши, семейството ми ще напусне града.“
Техен преподавател по Български език е Елена Юрченко, занятията са по един час и три пъти в седмицата.
По думите на ректора доц. Тодор Радев интересът към заниманията е голям, защото почти всички и студенти и преподаватели искат да си намерят работа.