Дали ако обществото в Китай беше информирано за коронавирус по-рано, нямаше жертвите да са по-малко?
Една трагична история на млад и смел китайски доктор и размисли за свободата на словото….
През последната седмица всички в Китай, а и по целия свят говорят за д-р Ли Уенлианг. Това е 34 годишният доктор, който първи алармира обществото за коронавирус и беше обвинен от властите, за разпространяване на невярна информация и всяване на паника, почина на 7-ми февруари, след заразяване от негови пациенти, от същия този коварен вирус.
През м. декември 2019 г. д-р Уенлианг беше арестуван, заради разпространение на информация за опастността от корона вирус и неговото бързо разпространение. Факт, с който очевидно властите са разполагали, но не са искали да полпуляризират. Въпреки че е знаел за риска, който поема д-р Уенлианг не се е поколебал да информира обществеността, от позицията си на лекар за опастностите. Както и не се е поколебал да продължи да помага на нуждаещите се болни, въпеки риска за собственото му здраве.
На 30ти декември, 2019 г. д-р Ли видял доклад за пациенти с позитивни резултати на тестове за корона вирус. В 17:43 той написал в личен чат със състуденти по медицина: 7 потвърдени случая на корона вируса на хора от рибния пазар на Хуанан.“ Постнал е също така и сканиран доклад от прегледи и скенери на пациентите. Др. Ли помолил приятелите си да бъдат внимателни за себе си и своите семейства. Неговият пост обаче придобива огромна публичност. Шефовете на доктора в болницата първо му правят забележка, че е изнесал информация.
На 3ти януари докторът бива привикан от службата по Обществена сигурност, бива разпитван и разследван и бива принуден да подпише документ, в който заявява, че повече няма да разпространява информация от болницата. Д-р Ли се връща на работа и на 7ми януари прихваща коронавирус. На 31ви януари решава да сподели публично информацията за привикването му в полицията и обществеността бива неприятно изненадана, че всъщност властите предпочитат да крият фактите по разпространението на вируса.
По-късно на 4ти февруари Върховният народен съд на Китай се произнася, че д-р Ли не трябва да бъде наказан, защото информацията разпространена от него не е невярна.
Др. Ли е офталмолог, той се заразява от вируса от негов пациент с глаукома, който развива висока температура и е установен носител на коронавирус. Др. Ли се включва активно в неговото лечение.
На 5ти февруари състоянието на д-р Ли става критично и той е приет в спешното отделение. На 6-ти февруари излиза съобщение в интернет медиа, че сърцето на доктора е спряло в 21:30 часа. Съобщението обаче е изтрито. На 7-ми февруари в 02:58 официално е обявено, че д-р Ли е починал. През тези няколко часа на неяснота около 17 милиона души следят онлайн новините за състоянието на доктора. Властите поднасят публично съболезнования на семейството му.
Смъртта на д-р Ли предизвиква голямо публично недоволство и дискусии за цензурата и свободата на словото в Китай.
Д-р Ли има едно дете и съпруга бременна в 8-ми месец. Въпреки взетите предпазни мерки (когато остановявам че е носител на вируса той се премества да живее на хотел), съпругата му също е заразена с вируса!
„The Hero Who Told The Truth“ – Героят, който каза истината
Това е поема, написана в памет на Др. Ли Уенлианг, ктиайският доктор обвинен, че първи е разпространил информацият за смъртоносния коронавирус.
„I don’t want to be a hero.
I still have my parents,
And my children,
And my pregnant wife who’s about to give birth, And many of my patients in the ward.
Though my integrity cannot be exchanged for the goodness of others, Despite my loss and confusion, I should proceed anyway.
Who let me choose this country and this family?
How many grievances do I have?
When this battle is over,
I will look up to the sky,
With tears like rain.“
„I don’t want to be a hero.
But as a doctor,
I cannot just see this unknown virus
Hurting my peers
And so many innocent people.
Though they are dying,
They are always looking at me in their eyes, With their hope of life.“
“Who would have ever realised that I was going to die?
My soul is in heaven,
Looking at the white bed,
On which lies my own body,
With the same familiar face.
Where are my parents?
And my dear wife,
The lady I once had a hard time chasing?“
„There is a light in the sky!
At the end of that light is the heaven that people often talk about.
But I’d rather not go there.
I’d rather go back to my hometown in Wuhan.
I have my new house there,
For which I still have to pay off the loan every month.
How can I give up?
How can I give up?
For my parents without their son,
How sad must it be?
For my sweetheart without her husband,
How can she face the vicissitudes in her future?“
„I am already gone.
I see them taking my body,
Putting it into a bag,
With which lie many compatriots
Gone like me,
Being pushed into the fire in the hearth At dawn.“
„Goodbye, my dear ones.
Farewell, Wuhan, my hometown.
Hopefully, after the disaster,
You’ll remember someone once
Tried to let you know the truth as soon as possible.
Hopefully, after the disaster,
You’ll learn what it means to be righteous.
No more good people
Should suffer from endless fear,
And helpless sadness.“
„I have fought the good fight.
I have finished the race.
I have kept the faith.
Now there is in store for me the crown of righteousness.“
