Над 100 000 деца и възрастни у нас имат затруднения в говора и комуникацията. Това са хора с ДЦП, аутизъм, афазии, деменция, интелектуални затруднения и други състояния.
Допълваща и алтернативна комуникация (ДАК) помага на хиляди невербални хора по света да общуват и да се развиват.
„Темата е много важна. Тя касае много хора, които не могат да говорят или говорят недостатъчно. Допълваща и алтернативна комуникация са технологии, софтуер, синтезиран глас, които позволяват да се замества говорът. За хората, които имат и двигателни ограничения, има средства за достъп като контрол с поглед и някои други средства“, обясни пред БНР проф. Морис Гринберг, председател на организационния комитет и на Фондация „АСИСТ – Помагащи технологии“.
По думите му, спектърът на приложимост е широк. Например за децата има стандартизирани речници с картинки, а при по-възрастните са предвидени възможности за разговорник с предсказване.
„Средствата за контрол с поглед са много развити към настоящия момент. Реално погледът на човек се превръща в мишка – все едно курсурът на мишката е насочен на това място. Ако задържи погледа, се осъществява клик или двоен клик, всички възможности, които мишката дава.“
В Конвенцията за правата на хората с увреждания, ратифицирана от страната ни, е засегнат достъпът до информация, комуникация, образование, където са споменати и средства за допълваща и алтернативна комуникация, тоест това са права, изтъкна проф. Гринберг.
„Това са специализирани технологии. Цените не ниски, но не са и безкрайно големи.“
В развитите страни тези средства се финансират от държавата и се предоставят възможно най-рано, коментира Морис Гринберг в предаването „Хоризонт до обед“.
„Това е „гласът“ на човека. Той не може да не говори. Човек, който говори чрез такова средство, не може да го няма във всеки момент, когато иска да комуникира. Това е правото на комуникация на всеки. В България тези средства не се финансират, не са в списъка на помощните средства. Надяваме се това да се промени, защото става дума за хиляди. В момента в България се използват през системата на образованието.“
Проф. Гринберг уточни, че средствата за допълваща и алтернативна комуникация се използват в центровете за специална образователна подкрепа и в регионални центрове за подкрепа на приобщаващото образование. В новия вариант на Наредбата за приобщаващото образование се регламентира използването на ДАК, а МОН се ангажира да осигури всяко нуждаещо се училище с такава система.
„Това е много сериозна стъпка. Но остава въпросът с личната система, която да се предоставя на семейството.“
У нас няма много специалисти, които да са подготвени за работа със системите за допълваща и алтернативна комуникация, отбеляза още проф. Морис Гринберг.
