Достъпни ли са сградите, аудиториите и общежитията на Софийския университет за младежи с увреждания? Оказва се, че не са. Какви са възможностите за обучение на студенти с физически увреждания в специалностите на Софийския университет и достъпен ли е той изобщо за тях – въпросите поставят новоприетата студентка Христина Иларионова и майка ѝ Преслава Неделчева от Русе два месеца преди началото на академичната учебна година.
Христина Иларионова тази година се дипломира с общ успех 5.94 в Средно училище „Васил Левски“ в Русе. Позната е от телевизионни, вестникарски и радио репортажи като едно от децата на кампанията „Българската Коледа“. Тя премина през всички трудности на образователната ни система и успешно приключи с поредния етап. На прага на следващия обаче – университета, я чакат нови.
Христина била приета да учи по второ желание Португалска филология, но „там, където се провеждат лекциите, не е достъпно„. Искала да учи Испанска филология, но малко не ѝ достигнало, за да влезе – там лекциите по специалността се провеждат в Ректората, където на документи има достъпна за нея среда.
„Испанският ми е желание и мечта, обаче като няма, и португалският става. Обаче там не е достъпно. Сградата, има стълби, има „рампи“, които въобще не са рамки – много стръмни и неудобни. Отделно вътре асансьорът в едната сграда не работи, а в другата е много тесен и количката не влиза.“
Майката на Христина – Преслава Неделчева, решила да отиде да види на място дали уверенията на академичната администрация за достъпна среда отговарят на действителността, включително за сградата на Ректората:
„Човек в количка не може да го ползва. Отстрани погледнато, е достъпно. Има инвалидна тоалетна, но тя се намира в мъжката тоалетна, вратата не се затваря. За да отиде човек с увреждания до тоалетна, трябват още двама човека с него – да преместят количката“, разказва Преслава Неделчева.
Базите на филологиите разполагат с рампи, „но това са две метални шини на едни стръмни стълби, въобще не можем да се изкачим“, свидетелства още майката Преслава.
„До един асансьор са пак стъпала и пак рампи. В момента асансьорът не работи и се надяват да е поправен. Тези надежди от 2 години се споменават и се мисли по въпроса. Съответно е за един човек – здрав, прав. Един тесен, дълъг – количката не влиза.“
„Доскоро имало един студент – с голяма гордост го съобщиха, че той се е справил, въпреки че нямало асансьор в корпуса. Сложили са му парапет, „и той така много добре се дърпаше“. Той се е дърпал на това нещо е с гордост го казаха – че са направили достъпна среда„, продължава разказа си майката.
По настояване на омбудсмана е в ход проверка кой живее в по-широките стаи за инвалиди в общежитията, уточнява още майката на студентката с увреждания.
„В момента са заети и няма други налични такива стаи. Два месеца минаха, нямаме отговор. Казаха – ние не можем да изгоним хората, вас да настаним. Викам, една стая ли имате за цяла България? „Две са стаите и двете са заети. Търсете си квартира. Започнах да търся квартира, не мога да намеря да е достъпна – вход без никакви стъпала…“
Така семейството вече е готово и на този ход – да плаща наем в София, но за апартамент в достъпна сграда.
