Като психолог все по-често ми се случва да консултирам самотни родители. И някак обществото вече възприема за нормално самотното майчинство, но напоследък доста зачестяват и случаите на самотните бащи.
Да си самотен родител не е лека задача и пътят е труден. Нарастващият процент на самотните родители се дължи и на това, че много от тях решават да имат деца сами без наличието на семеен партньор.
Природно естествено е това да са най-често жени, имайки предвид и напредъка на медицината. Факт е, че обществената нагласа към самотните майки през последните години драстично се промени. Въпреки всичките финансови, чисто организационни и социални трудности все повече жени се нагърбват с трудното решение за самотно родителство. Може би, защото в природата на жената е дълбоко вкоренена мисията да остави потомство. Причините за пътя на самотната майка може да са най-различни – разочарования от другия пол, несполучливи връзки, страх от обвързване, смърт на другия родител, изоставяне… Не е и без причина как се стига до самотното родителство. Когато този етап настъпи принудително, поради смърт на партньора или изоставяне, често настъпва и един тежък етап на тревожност и депресия. Ако се поогледаме и поослушаме, ще забележим, че самотното родителство се е превърнало в истинска епидемия, особено сред съвременните майки.
Да станеш самотен родител може да бъде много завладяващ и много стресиращ момент в живота ти, докато не се сблъскваш с това да отглеждаш децата си сам без подкрепата на партньор. Повечето от нас не планираме сами да отглеждаме децата си, но, за съжаление, обстоятелствата могат да се променят в семейния живот и неизбежното може да се случи. Вече живеем в общество, в което едно дете не е задължително да е родено в традиционно нуклеарно семейство. Някои избират да създадат семейството си, знаейки предварително, че домакинството ще се състои само от един възрастен, избирайки изкуствено осеменяване или осиновяване… Или ще продължи с непланирана бременност, при която бащата вече няма да бъде част от живота на майката и детето.
Самотата на новото родителство е напълно реална и много от нас го преживяват дълбоко и неочаквано. Иронията е в това, че майките се чувстват най-самотни, именно когато най-малко успяват да останат сами. Най-изолираният период от живота на една майка съвпада с времето, което прекарва с най-обичаното човече на света – нейното дете. Те са буквално като скачени съдове, сякаш бебето е част от нейното тяло.
Парадоксално, нали?! За мнозина майчинството може да бъде невероятно изолиращо, а когато нямаш и партньор до себе си, може да има трайни негативни последици върху психиката на жената. Тук не говорим за следродилната депресия като явление, а за сериозна дезориентация и загуба на идентичността. Определен като лиминален стадий, в който жените преживяват промяна в идентичността към майчинството, зрелостта има силата да ги събори. Животът не се ръководи от Аз-идентичността, започва един нов период – „водени от бебето“. В момента, в който бебето се роди, целият живот на майката вече подлежи на предоговаряне – кариера, партньорски взаимоотношения, социални контакти. Щастието на майчинството е съпровождано с дълбока конфликтност на Аз-а, особено, когато е избран пътят на самотното майчинство. При самотните майки, чувството за изолация се засилва, тъй като липсва и споделеността с партньор.
Животът на самотния родител е изпълнен с уникални предизвикателства, които не присъстват или поне не в такава степен при нуклеарните семейства, където грижата и отговорностите се поемат и от двамата родители. И колкото и самотният родител да се наслаждава на това въобще, че е родител, в един момент има опасност да се прокрадне нотката на самотата. Да бъдеш самотен родител поражда много предизвикателства по отношение на чувството за самота и същевременно идентификация с много от проблемите със самотата, без да са свързани с родителството. Първото и основно препятствие, с което се сблъсква самотният родител е това, че трябва да се справи с отглеждането на детето без подкрепата на партньор. Наред с всичко друго финансовата част на родителството също в много от случаите се поема от единствен родител.
Финансовите притеснения могат да имат голям отрицателен принос за емоционалното благополучие на личността. Самотното родителство ни дава един съвсем нов социален статус, което често прави самотния родител невидим за обществото. Самотната майка сама трябва да взима решения, свързани с благополучието на децата. Често се насажда и съмнението за качеството на родителската роля. Важно е да се разбере, че никой не е перфектен и всеки може да има не толкова хубави моменти, свързани с родителството.
Наред с ежедневните предизвикателства на родителството и семейната рутина, самотният родител трябва да се справи и с чувството за провалена връзка или загубата на партньор. Необходимостта за балансиране между работата и домашните задължения, грижата за децата и непрекъснатата динамика карат майките да се чувстват изтощени и поражда у тях желанието да могат да се клонират, за да могат да вземат малко глътка въздух и да се отдадат на малка заслужена почивка. Защото да си родител, особено единствен, е работа на 24 часа, седем дни в седмицата. Взимането на топла и продължителна вана, без някой да отвори вратата на банята поне 2 пъти, спокойна вечеря навън с приятели, излежаването в леглото през почивните дни… Всичко това е само блян за една самотна майка. Много майки изпитват необоснована вина за това, че изпитват необходимост да останат за малко сами.
Много самотни родители поставят децата си в „центъра на вселената“ и оставят своите нужди на дъното. От значение е самотните родители да разберат и осъзнаят, че ако пресират твърде много себе си, това неизменно в един момент може да доведе до голям емоционален срив. Трудно е да си перфектен родител.
Чувството за социална изолация настъпва, когато хора със сходни проблеми не са свързани по смислен начин. Обществото, както и ние самите, неволно допринасяме да се засили чувството за самота. Чувството за самота на самотния родител може да се засили при болест, поражда се чувство за безпомощност и в тези състояния най-много изпъква липсата на семейство или партньор, който да бъде отмяна в ежедневните задачи, свързани с децата, училището, домакинството. Въпреки честотата на това едно дете да се отглежда от един родител, самотните майки все още често са заклеймявани и стават свидетели на некрасиви коментари по свой адрес.
Обществото има очакването към самотните майки да са супер жени, докато самотните татковци винаги са оплаквани и издигани на пиадестал. Проучванията, обаче, показват, че самотните бащи се справят по-трудно в емоционален план в сравнение със самотните майки. Те са по-податливи на депресивни състояния и проблеми от поведенчески характер. Мъжете обикновено стават родители на по-късна възраст, особено през последните години, което, наред със самотата и емоционалните сътресения, които изпитват поради самотното родителство, също е фактор за повишен риск за здравето. Особено впечатляваща е социалната изолация на бащите, отглеждащи по една или друга причина сами децата си.
Вероятността самотните бащи да създават трайни контакти и връзки с други жени е по-малка, в сравнение на това една самотна майка да намери постоянен партньор.
Самотата е най-голямото предизвикателство, с което самотният родител се сблъсква. Докато разведените мъжете лесно запълват свободното си време със срещи с приятели, самотните майки много често признават, че се чувстват крайно самотни, когато детето прекарва уикенди или празниците с другия родител. Вместо да организират времето си с неща, които много искат, но не правят в присъствието на децата, те изпадат в безтегловност и времето им често минава в страдание по децата.
Тъй като самотните родители са по-често жени, самотните мъже могат да се сблъскат с реални или възприети бариери при търсенето и получаването на подкрепа, като например финансова помощ и групи за подкрепа. Проучванията сочат, че смърт на съпругата е по-често срещано влизане в самотно родителство за мъжете, отколкото жените, което би могло да добави мъка и допълнителен стрес за техния опит.
Самотното родителство може да бъде много изтощаващо, но не следва да е причина за социална изолация. В днешно време има много алтернативи за справяне с проблема като групи за взаимопомощ или организирани забавления за родители и деца.
Източник: https://www.puls.bg/
