Начало » България » Разговор за Доброто – да го покажем ли?

Разговор за Доброто – да го покажем ли?

  • bobi
  • 10 юли 2019
  •  Коментарите са изключени за Разговор за Доброто – да го покажем ли?

Директно на въпроса – когато направите добро, вие хвалите ли се с него? Повечето от вас ще кажат не. Ще кажат не, защото не съм задал правилно въпроса. А ако го задам – Когато направите добро, бихте ли искали хората да последват вашия пример? Тогава по-скоро ще кажете да. Много е важна призмата, през която виждате своите добрини.

Говорим си от доста време с приятели дали трябва да показваме добрите дела т.е. ако направите нещо добро – какво следва? Запазвате го за себе си? Споделяте го със света? Споделяте го с вашето семейство? Защо?

Доста от хората се притесняват да споделят какви добрини са направили. Сякаш има магическа сила, която ще ги накаже, че се хвалят. Или пък хората ще сметнат, че щом се хвалят не го правят толкова безкористно. Може и да са прави.

Да се върнем в начален етап – в каква среда живеем и какво ни заобикаля? Пускам новините – заливат ме с негативни новини, отварям сайтовете – то там пак същите новини. Окей. Ще кажете, че мога да не пускам новини, мога да не чета сайтове – да се насоча към позитивните неща. Позитивните примери. И сте прави – но къде да ги търся? Ако пожарникар е спасил котенце от дърво или някой полицай е помогнал на баба – как да разбера, че има толкова прекрасни хора? Някой трябва да каже за тях, нали така? Ако разчитаме на хора, които случайно ад висят това, пък случайно да го споделят, пък случайно да достигне до много хора – то тогава може би случайно мога и да срещна такава информация. А през останалото време?

Всяка една новина достига до някъде, защото е казана. Ако не кажеш събитието – няма събитие. Не се е случило. Така работят нещата.

Аз искам да чета за хубави събития, за хубави действия, за хубаво отношение на хората към света. Искам да отворя фейсбука и да чета, че хората правят добрини, че светът е красив и ние всички сме част от тази реалност. Обаче не го чета, защото хората пазят информацията за себе си. Искат да не се знае.

Нека се знае – споделете на света, че днес сте помогнали на някоя баба! Хората се вдъхновяват – колкото повече добри примери – толкова повече вдъхновени хора ще има.

Забелязал съм, че някои хора се притесняват дори да помагат. Сякаш имаме някакви насадени комплекси да не би хората да си кажат нещо, че излизаме от установената среда. Виждам ги в автобуса. Някоя баба се опитва да се качи в него – всички се поглеждат, искат да помогнат, защото имат прекрасни сърца, но чакат друг да започне първи. Не искат да са първи, защото всички погледи ще се втренчат в този човек, а той се притеснява. Не иска да е обект на внимание – може да направи нещо грешно и тогава ще съжалява, че е помогнат. Затова чака – чака да започне някой първи с помощта и тогава се включва. Замислете се – виждали ли сте такива случаи.

Такива са доста от хората – не толкова активни. Имат нужда от допълнителем импулс. Направете този импулс – покажете вашата добрина. Да не ви пука, че могат хората да си помислят, че се хвалите. И какво от това? Защо да не се похваля, че съм направил нещо добро? Да не съм престъпник? Или да крия с притеснение, че съм направил нещо човечно… Сякаш е срамно да бъдеш добър.

Не, не става така. Бъдете импулса, от който хората се нуждаят! Бъдете искрата! И ще видите, че няма нищо страшно… Обещавам ви!

Материал на Борислав Борисов – Bobby

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top