За немския открай време съществуват най-различни заблуди, които отблъскват много ученици от изучаването му. Често тези митове са извадени от контекст наблюдения на хора, говорещи езика, затова и звучат истинни в ушите на тези, които досега са нямали досег до него. В тази статия ще разгледаме някои от стереотипите за немския, като обясним откъде произлизат и защо не дават реална представа за овладяването на езика.
Хората, които говорят немски, звучат агресивно.
Това е сигурно най-разпространената заблуда за немския. Смята се, че произлиза от полски писател, който преди много време сравнил звученето на езика със „скрин, падащ по стълбите“. В съвремието този мит се поддържа от редица популярни видеа като това.
Истината е, че репортажи по телевизията или записани разговори към учебник по немски могат да звучат грубо. Но това до голяма степен се дължи на липсата на т. нар. „омекотяващи“ изрази във формалната реч. За сметка на това в ежедневието си германците използват думи като „denn“, „doch“ и „ja“, за да придадат емоционалност на изказванията си. В новата си употреба тази лексика губи речниковото си значение, но прави езика много по-експресивен. Затова и ако слушате разговор на немски в неформална среда, участниците в него надали ще ви се сторят агресивни.
Немският има сложна граматика.
Когато хората чуят за четирите падежа в немския или за строго определения словоред, няма как да не стигнат до заключението, че езикът има сложна граматика. Това обаче не е вярно – немският всъщност е доста логически структуриран. Научавайки едно граматическо правило, човек може лесно да си направи заключение за друго. Изключенията от нормата, които са толкова характерни за френския и английския например, в немския са рядкост. Това ги прави и наистина лесни за запомняне.
Да не говорим, че от само шестте времена в езика си, германците практически използват четири. От двете си условни наклонения – само едно. Затова и веднъж щом граматиката стане интуитивна за човек, надграждането на знанията по езика включва най-вече овладяване на нова лексика.
И като говорим за нова лексика, няма как да не споменем третата заблуда…
Немският изисква много учене наизуст.
Лесно е човек да повярва на този мит, като знае, че всяка дума е предшествана от „der“, „die“ или „das“, а че дългите съществителни са отличителна черта на езика.
Повечето определителни членове обаче могат да се разпознаят по окончанията на думите. Например „-ung“, „-tion“ и „-tät“ винаги обозначават женския род („die“). Различаването на определителните членове на думите става все по-лесно с времето. Даже и интуитивно, когато човек има достатъчно богат речник. А относно дългите думи – те са просто сложни съществителни. Нищо, което нямаме и в българския. Ако човек знае всички съставни думи в сложната, лесно научава и нея.
Немският има собствена дума за всеки интернационален термин (и германците искат да я ползваш).
Преди Френската революция във високите прослойки на немското общество се използват много френски думи. С оформянето на германската идентичност обаче започва да се разпространява и идеята за пуризма на немския език. Затова в периода от 17. до 19. век много френски думи биват естествено или изкуствено заменени с немски еквиваленти. Практиката се среща и до ден днешен, затова голяма част от интернационалната лексика си има немски еквивалент. Най-често и точно той се преподава в училище.
Но това не означава, че употребата на тези думи е често срещана в немскоговорящите страни. Особено сред младежта. В последно време сред нея даже е възникнал т. нар. „Denglisch“ (от Deutsch + Englisch). За него е характерно комбинирането на английски думи с немски граматически структури.
Немски може да се говори само в Германия.
Много хора живеят с тази заблуда. Езикът обаче е официален (или сред официалните) на много места извън Германия – Австрия, Швейцария, Лихтенщайн, Белгия, Люксембург и дори италианската провинция Южен Тирол. Това го прави най-разпространения първи език в Европа, посочван за майчин от цели 95 милиона души.
Немският е обаче и изключително популярен като втори език. Това означава, че би ви било полезно да го научите дори да нямате планове за бъдещето, включващи немскоговорящи страни. Владеенето на езика може да ви помогне да си намерите работа или общност от хора, накъдето и да сте се запътили из Европа.
На изображението по-долу можете да видите какъв процент от населението в различни европейски държави владее немски: