Начало » България » Посрещайте децата, завърнали сме в България, с радост, а не с въпроса „Защо“

Посрещайте децата, завърнали сме в България, с радост, а не с въпроса „Защо“

  • bobi
  • 01 юли 2019
  •  Коментарите са изключени за Посрещайте децата, завърнали сме в България, с радост, а не с въпроса „Защо“

Животът не е в полюсите Изток-Запад и нашата непрежалима жалба по лесното от други направено

В последните две години недоумявам защо на децата, завръщащи се в България, се задава с тъжен и яден вид въпроса „Защо?“

От свое име го казвам, защото се случва пред мен и моето момиче, Ида. Тя се завърна в България след завършване на висшето си образование в UK. Решението да учи навън е нейно и никога не е било обвързвано с това да остане.

Специализацията й „3D Animation design“ е нещо, което го няма в много университети по света, тук също. Изборът да учи в чужбина също не е защото това е престижно или трендът на поколението е такъв. Нито пък ние като семейство сме имали парадни пари за профукване в градене на семеен ПР. Напротив.

ida stoicheva
Ида Стойчева

Изборът бе направен заедно и в името на развитието по професионален път, който е сравнително нов, неразработен академично тук. Между другото и на запад. И все пак – Шотландия и „Каледониан Юнивърсити“ го предложи, а тя влезе там по всички правила на честното състезание с диплома, езиков сертификат и рисуване по зададена тема.

Ако някой си мисли, че обучението и животът извън България са празник на лекотата и сигурността, най-вероятно не го е преживявал. Да, инвестирахме голям вътрешен потенциал, за да посрещнем всички ние и най-вече тя, Ида, с радост тази възможност.

Глазгоу – град на добрите хора, многото университети, залите, заредени с най-доброто оборудване, китен кампус, много нови познанства, стартови седмици с пътуване и опознаване на кухнята и сладурския шотландски акцент… Всичко това е чудно, особено в началото.

iva i ida
Ива и Ида в Глазгоу

След това идва осъзнаването, че си далеч от семейството и първата сладка дума вечер. На български. Че контактуването и създаването на нова вселена започват отначало. Здраво учене, започване на работа през втората година, изнасянето на квартира извън шумния кампус, продължаването с тренировките, които са част от начина ти на живот.

Решението винаги е лично

Осъзнаването, че 3D Animation design не е нещо, което може да се научи в университет, а да се практикува. Работата на проектен принцип и в група е много градивно, но и сложно за овладяване. Битки, много дисциплина и разбира се – купони.

Три години на едно дете – от моя гледна точка – и на една млада жена обективно, минават в създаване на един нов свят. Който тя съгради. Успя да види в дълбочина, да премине през мантрата „тука е зле, там е добре“ и да осъзнае, че животът не е в полюсите Изток-Запад и нашата непрежалима жалба по лесното от други направено. Това просто не е вярно.

ida stoicheva

Там и тук хората са хора и са създадени в традициите на своето общество и градеж. Преносът нито е лесен, нито просто осъществим, нито задължително необходим. Решението винаги е лично. Нито тук, нито там, нещата са лесни и бродирани с копринени конци върху колосан чаршаф. И осъзнаването, че почвата не е твоята е достатъчен довод да се върнеш там, където слънцето и емоцията ти говорят на твоя език.

Аз ще стоя зад всяко решение на децата ми къде да учат и живеят. Слушам техния глас и давам своята опора. Всяко решение на Ида къде да живее бих разбрала, но сърцето ми пее от радост, че пак е тук, парфюмите ни са на общо шкафче и се гушкаме при всеки повод.

Нашите деца се връщат тук. Радвайте им се

Връщането на нашите деца в е прекрасен факт. Огромната част от тях не само че не искат да остават навън, но и не са тръгвали с тази цел. А за да се учат, обогатят, изградят характери и умения, да се научат да летят далеч от нас. И след това да изберат да живеят там, където са силни. Там, където се чувстват близо. И най-вече, там, където искат да градят.

Хората от това поколение не искат да бъдат съдени, нито да бъдат присъждани на някоя част от света. Те са негови граждани, с лекота избират, но и с твърдост отстояват.

iva i ida

За да имаш криле е важно да имаш корен. Ако тези сокове текат – нищо не може да те спре. Беше ми много трудно и болно, когато се гледахме вечер в компютрите и тя ми казваше: „Имам чувството, че се разминавам с живота си. Моите приятели са в България. И тук вече имам, но не знам каква част от живота им съм нито тук, нито там.“

Затова ви моля, скъпи мои приятели, които срещате Ида, не я питайте „Защо не остана там“, поздравете я заради това, че се връща. И поздравете със сърцата си всички наши деца, които припознават нас и България като своето място.

Питала съм няколко от тях – какво си мислят, когато ги посрещне челно въпроса: „Защо се връщате тук, стойте в белия свят“ и ето какви са отговорите:

– Те винаги са искали да го направят, но не са опитали;
– Те смятат, че сме се провалили, след като не сме останали;
– Те не разбират, че тук наистина повече ни харесва.

Може би точно тези деца са шанса на България да бъде умна, мъдра, развиваща се и обична?

Нашите деца се връщат тук. Масово. Радвайте им се.

Автор: Ива Дойчинова – https://tripleeye.bg

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top