Начало » България » Пет години. Четири мозъчни операции. Осем книги и една мечта – да оздравее!

Пет години. Четири мозъчни операции. Осем книги и една мечта – да оздравее!

  • bobi
  • 07 авг. 2019
  •  Коментарите са изключени за Пет години. Четири мозъчни операции. Осем книги и една мечта – да оздравее!

„Пет години. Четири мозъчни операции. Осем книги и една мечта – да оздравее!

Можете да го подкрепите като си закупите новата му книга.

Линк за поръчка: https://ozn.bg/2OiDapF

Това може да се напише на виртуалната визитна картичка на 18-годишния Иво Христов.
Диагнозата е Неврофиброматоза тип 2 или по-просто казано – болест, поразяваща с туморни образования мозъчните нерви в централния и гръбначния мозък. Тази болест открадва детството на Иво, разбива мечтите му, но го дарява с нещо безценно – дарбата да пише.“

Здравей, Ивчо. Много се радвам, че ще проведем този пълноценен разговор… Как се чувстваш?

Благодаря ти, добре съм. Подготвям се за поредното пътуване до Германия и работя над следващите си проекти.

Знаеш ли, тъжно ми е, че млад човек трябва да изтърпи такива несправедливости от съдбата… Как е психиката ти?

На моменти се отчайвам от живота, мисля си, че всичко, което правя няма смисъл, че животът е твърде несправедлив към мен. Откривам спокойствие в писането, читателите ми ме зареждат положително. Вярвам, че един ден, когато всички си дойде на мястото, ще имам достатъчно време да правя това, което обичам и ще бъда щастлив.

Кажи ми – бъди нашия мотиватор – когато ти е най-трудно, за какво си мислиш? Кое те кара да не падаш духом?

Знаеш ли, мисля си, че животът, който водим, всеки един ден, в който сме добре и сме щастливи, когато обичаме – това е достатъчна мотивация да продължим, колкото и да е трудно. Винаги си мисля, че можеше да бъде и по-зле. Сам знаеш, колко болести и мъка има по света. Затова трябва да сме щастливи и да се радваме на всеки един ден и да живеем пълноценно.

Май писането е твоето спасение? Какви бяха първите думи, с които се спаси в началото?

Наистина, писането е моето спасение. В началото пишех разкази, в които изливах болката си. Те бяха текстове, в които властваше злото. Смърт, убийства… С течение на времето промених стила си и начина на писане. Вече пиша на съвсем различна тематика – описвам житейски истории. Мисля си, че до 2-3 години ще опиша и своята история.

Вярваш ли в предопределеността на съдбата – че трябва да ти се случва това – или просто е стечение на обстоятелствата или лош късмет?

Вярвам, че всеки има път за вървене, различен по дължина и премеждия. Щом е дадено на мен, ще се боря до последно. Самосъжалението никога не помага. Мисля, че съм достатъчно силен да се справя с болестта, не ѝ позволявам да ме контролира. Осъществявам мечтите си и това ме прави още по-силен.

Чудя се защо пишеш страшни романи… Наричат те българския Стивън Кинг. Когато ти е толкова тежко, не трябва ли с любов да приемаш всичко и да пишеш любовни романи?

Дори и сега, когато вече се ориентирам към други жанрове, понякога изпитвам нужда да напиша един хорър разказ. Да опиша болката, страха от смъртта. Страхът, в който живях твърде дълго. Това ме промени.

От какво те е страх?

От операциите, които биха могли да отнемат част от сетивата ми. От самотата. Ежедневно се боря със страха. Има моменти, в които той ме завладява, но за щастие вече са рядкост.

Разкажи ми за новата ти книга – каква е? Коя на брой е?

Новата ми книга – „А можехме да бъдем“ – е един съвсем различен от досегашните ми проекти. Това е история за любовта, на болката, която остава след нея. За едно невъзможно бъдеще; за мечтите на двама млади, но и за страха, страх от неизвестното.

Щастлив съм, че за толкова кратко време книгата постигна успех. Започнах да работя с професионалисти и това е още една сбъдната мечта. Всеки, който има желание да се сдобие с книгата, може да я закупи от близката книжарница. Вече е разпространена из цялата страна.

Защо трябва да продадеш тиражите бързо? Каква е истинската причина?

Винаги съм искал да бъда успешен. В случая – да имам пари, с които да мога да си помогна сам, ако се наложи. Макар за момента да не печеля много, заделям всичко на страна. Мисля, че добре човек да може да разчита на себе си.

Много съм щастлив, когато историите ми стигат до повече хора. Именно това беше проблема през последните години – че имах слабо разпространение и реклама. Но трудът винаги се възнаграждава.

Успех, Ивчо. С теб сме… Ако беше Бог, какво щеше да кажеш на Иво Христов?

Това е интересен въпрос. Може би щях да кажа на Иво Христов да вярва повече в щастливите краища и да не се отчайва толкова често, да вярва повече в себе си.

Благодаря ти за това интервю, Боби! Успех!

Интервю на Борислав Борисов – Bobby

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top