Здравей, къде те намираме в момента? Ако трябва ти да се представиш пред света, какво би казал за себе си?
Здравейте, казвам се Петър и уча Природни науки в Кеймбридж. Открай време съм мечтал да се занимавам с наука и да допринеса за нещо много по-голямо от самия себе си. В момента университетът ми помага да осъществя тази мечта, като ми дава не само теоретични знания, но и възможността да съм част от екип в лаборатория и реално да участвам в проучванията. За тази възможност мога само да благодаря на изключителните хора, които ми помогнаха по пътя, а именно екипът на Podkrepi.bg и всички дарители, които се отзоваха, за да ми помогнат в събирането на средства за таксата за обучение.
Ти си единственият биолог в света с три златни медала. Как го постигна?
Като си избрах да се занимавам с това, което ми е интересно. Докато бях в СМГ олимпиадите бяха много важна част от годината за мен, за което голяма заслуга има и училището. В СМГ почти всеки ходи на някакви състезания – било то по математика, физика или нещо друго, та има една състезателна култура която изключително много ме кефи. А медалите са резултат от това че си поставях ясни цели и имах страхотни учители които ми помагаха по пътя. Също така, когато цялата ти компания приятели има медали от различни олимпиади, и ти получаваш доста голям стимул да се докажеш и да ги надминеш.
Да започнем отначало. От къде дойде интереса ти към биологията?
От малък се интересувам как работи света около нас, та интереса ми към науката дойде някак си естествено. Защо конкретно биология – мисля че в нея има най-много въпроси, които все още не са отговорени. Намирам за много смислено занимание да посветя живота си на това да търся отговори на тези въпроси. Също така, в училище ми се удаваше много повече от физиката примерно.
Каква е разликата между националните и международните олимпиади?
Количеството подготовка което е нужно за всяка от тях. За националната олимпиада можеш да четеш тук-таме, да решиш няколко пробни олимпиади от минали години и си готов. От друга страна когато вече се класираш за международна, отиваш на близо месец интензивна подготовка в Биологическия Факултет на СУ с университетските преподаватели. Отделно от това, ако човек иска да се представи адекватно на международна олимпиада, трябва да е посветил и доста от свободното си време на четене на учебници и решаване на стари олимпиади за да разучи формата. Общо взето голяма част от лятната ваканция заминава в подготовка, но определено си заслужава.
Как учиш? Как се подготвяше за олимпиади?
Формулата да подготовка е проста – четене на университетски учебници и решаване на всички публикувани олимпиади от миналите години. Също много помага и човек да има и някакви знания по физика и химия, тъй като науките не съществуват във вакуум. За подготовката ми за олимпиади огромна заслуга имат и ръководителите на националния отбор по биология, с които прекарахме толкова време в Биологическия факултет преди олимпиадата.
Защо избра да учиш в чужбина, а не в България?
Заради много по-големите възможности за развитие. Мисля че мога да достигна потенциала си само ако се стремя към най-добрите от най-добрите университети, които в света наистина са много малко. Също така вярвам че мога да бъда по-полезен и за България, като първо натрупам опит в чужбина и после го пренеса обратно у нас.
Как се живее в Англия? Каква е средата ти в университета?
Англия ми харесва като място за живеене (като изключим дъжда), а средата е все от хора които имат много силни интереси в дадена област и са амбициозни и надъхани. Мисля че запознанствата, които съм направил тук ще ми останат за цял живот, и също ще ми бъдат много полезни по-нататък в научната кариера.
Има ли някакви феноменални открития през последните години в биологията?
Едно от най-ключовите открития през последните години са алгоритмите за предсказване на протеинови структури като Alphafold. Протеините са големи молекули които общо взето движат всички процеси в клетките, като активността им се дължи на доста сложна триизмерна структура, която е уникална за всеки протеин. Определянето на една такава структура преди е отнемало години експерименти, а сега може (за повечето протеини) да се направи мигновено. Тъй като повечето лекарства взаимодействат с протеините в тялото по един или друг начин, вече могат много по-бързо да се откриват нови молекули и да се определя механизма им на действие още преди експериментите да са започнали. В крайна сметка това ще ускори много развитието на медицината и на начина по който лекуваме заболявания, както и ще допринесе за нови решения за проблемите на околната среда.
Темата за промяната в гените винаги е много актуална. На какво положение сме в момента?
Промяната в гените е в основата на почти всяко откритие в молекулярната биология – например човек може да изтрие или да промени даден ген в някоя бактерия, растение или животно, за да изследва функцията му, тъй като голяма част от тези гени имат хомолози при хората. Промяната в гените (в микроорганизми, най-често бактерии) също дава начало на новата област на насочената еволюция – това е техника чрез която можем да получим протеини с изцяло нови функции, които не се срещат в природата. В момента повечето проекти в лабораторията, където работя са именно за насочена еволюция, която за мен е едно от най-интересните неща в биологията.
Но разбира се, по-интересният въпрос тук е за промяната на човешки гени. Едно бъдеще с „дизайнерски бебета“ изглежда изключително малко вероятно, тъй като всъщност нямаме никаква идея как се „оптимизира“ човек, а да не говорим че генетичната модификация на хора по този начин е забранена навсякъде и няма лаборатория, която да работи върху подобно нещо. За сметка на това, генните терапии са съвсем реални и се използват за лекуване на наследствени болести като спинална мускулна атрофия и сърповидно-клетъчна анемия, както и за модифициране на имунната система на пациенти с рак, така че клетките да могат да открият и унищожат тумора. Мисля че развитието на генните терапии тепърва започва и в дългосрочен план ще видим още много ползи за човечеството от генетичните технологии.
Има ли разлики между лабораториите в БАН и Кеймбридж?
Има много разлики, най-вече в мащаба и финансирането. В Кеймбридж има много лаборатории разпръснати в най-различни институти, където наистина човек е заобиколен от върхови постижения. Това не се дължи само на отделни гении, които работят тук, но и на дълготрайната политика да се привличат топ таланти като им се предлагат най-добрите ресурси за да реализират научния си потенциал. Вярвам че и малка държава като България има потенциала да се превърне в световна научна сила, както всъщност се случва в момента с INSAIT в AI сферата. В БАН също се развиват нещата, така че мисля че в бъдеще повече хора ще избират да правят наука в България.
Как си представяш твоето лично бъдеще?
Със сигурност в бъдеще ще продължа да се занимавам с наука. Сега най-интересна ми е синтетичната биология. Това е създаването на нови биологични системи, например метаболитни пътища за синтез на молекули, каквито досега не е имало в природата. Като конкретни планове, догодина ще кандидатствам за докторантура която да започна веднага след като си завърша бакалавъра (голям плюс на английската система е че могат да те приемат в докторантска програма дори и без магистър). След това мисля да продължавам с академичната кариера по пътя към професор. За мен е много важно в бъдеще да помогна и за развитието на науката в България, тъй като виждам какви таланти има страната ни.
Какви книги обичаш да четеш?
Най-вече научна фантастика. Майкъл Крайтън ми е един от любимите автори, тъй като книгите му („Щамът Андромеда“, „Джурасик Парк“ и тн) са много свързани с това което правя в науката. И да, много от книгите които избирам да чета в свободното си време все пак са свързани с биологията.
Как разпускаш? Имаш ли време за това?
Много обичам да ходя на планина, да тичам и да карам ски. В Англия планините са малко далече а и семестъра ни е устроен така че да не ни остава много време за разпускане, но за сметка на това имаме сравнително дълги ваканции. Така че първата ми работа като се върна в България за зимната или пролетната ваканция е да събера група приятели и да изкачим някой връх като Вихрен. Но сега по време на летния стаж разпускането ми е само излизане с приятели вечерта, през останлото време съм в лабораторията (включително и уикенда) тъй като искам да имам максимални резултати от работата си.
