Начало » България » Пам: Eгото на хората стана по-голямо от човещината в тях

Пам: Eгото на хората стана по-голямо от човещината в тях

  • bobi
  • 11 ян. 2019
  •  Коментарите са изключени за Пам: Eгото на хората стана по-голямо от човещината в тях

По етикет името ми е Пламена, но ме наричат Пам. По образование философ и социолог, а по призвание естет във всяка сфера на живота. Плаша се от застоя на тялото и мислите. Вярвам, че човек съществува, за да се усъвършенства като моделира своя разум. В това начинание книгите, според мен, са възможност за най-добри постижения. Това е причината да харесвам три неща – хубави книги, хубави хора и хубаво вино. Думата „хубави“ може да се замени с „качествени“, а единицата за качество в моя свят е съдържанието на вдъхновение, вкус и смисъл.

  1. Ти си философ… Как виждат философите света? Как го виждаш ти? Тъжен ли е?

Първо искам да ти благодаря, че ме покани на интервю в тази светлина, защото аз не съм често спрягана като философ в публични изяви, въпреки че съм такъв дори по образование. Философите виждат света различно и точно разширяват хоризонта и въпросите за размисъл, които са поставени пред всяко едно ново поколение. Моят свят е цветен и шеметен, но понякога е изпълнен с тъмнина и тишина. Светът е тъжен смях. Тъгата в него си струва заради щастието, което може да ти предложи.

  1. Говорихме си, че хората се разминават… Как се разминават? Кое ги разминава?

Разминават се, защото егото на хората стана по-голямо от човещината в тях, защото  връзките са прекалено крехки, краткотрайни, интензивни, но без продължителна стойност. Затова, когато срещаме нов човек смятаме, че той няма да се задържи за дълго и не влагаме особена енергия в отношенията си, което ни разминава. Много по-заети са всички с грижата за своя бляскав вид и реноме. Не държим на обещания, не спазваме уговорки и това е обликът на едно цяло общество извън моя розов балон на обкръжението ми където хората са точно противоположни на това, което описвам, защото остават, както и аз оставам при тези, които заслужават.

  1. Понякога имам чувството, че хората се страхуват. Живеят в една огромна илюзия. Не искат да пуснат сигурното. Толкова ли е страшен света навън?

В живота няма нищо сигурно и докато всеки не го осъзнае ще живее в илюзия изпълнен със страхове. Светът не е страшен… Само ти си го правиш такъв.

  1. Знаем ли да общуваме? Говорим ли на първобитно ниво?

Ако трябва да съм откровена хората нямат представа как да общуват, какво да споделят и какво да премълчат. Рядко срещам интересни събеседници с обща култура и разнородни интереси. Те са истинско богатство днес. Разговорите са плоски и кратки, а истината е точно в тях, защото с комуникация се изгражда всичко в този свят. Думите са тези мостове между хората, които ни свързват и ако не можем да си ги кажем, ако не можем да си споделим с богат речник чувствата, целите, впечатленията, то сме едно нищо.

  1. Често се възмущаваме на нещо, но отвътре ни харесва, но е трудно да го признаем… Защо се правим на моралисти, когато не сме?

Тук Ницше би ти казал, че моралът е измислица, която е нужна на човечеството. Всеки си има отделен морал, свои собствени устои, които по краищата си са много гъвкави. В различни ситуации морално и неморално много се размиват, но всеки знае кога прави нещо добро и нещо лошо. Трябва да го прави естествено, а не да чете морал, когато не го разбира. Това е излишно. В една творба Ницше описваше изкуствения морал като лъскавите одежди, които хората надяват върху гнилите си тела, за да изглеждат красиви и добри. Това един човек да няма никаква съвест, а да проповядва морал публично е едно от най-отблъскващите и противни неща на света.

  1. Много голямо впечатление ми прави това, че ти винаги си признавала, че си пълничка, но се харесваш, считаш се за секси… Много хора биха казали, че ненужните килограми не са секси… Имаме ли разминаване тук?

Различните хора имат различни разбирания за това какво е секси и какво не е. Точно затова ни има всички нас различни и необятни, за да правим света по-пълноценен. Мен не ме вълнуват хора за които не съм секси, защото те няма какво да ми дадат, както и аз на тях, ако не биха общували с мен само, защото не съм им секси. Не мисля, че човек може да се определи за „секси“ по някакви параметри като килограми, цвят на кожата, височина или цвят коса… Хайде, по цвят коса може, защото червената коса е секси, но няма нищо по-сексапилно от човек с интелект. Казвам го безкомпромисно. С такива хора не правиш секс, а любов… Дори да е за една вечер, то е като на друго ниво. С такива хора, които имат ум в главата си и могат да построят пред теб нови светове на въображението „секси“ придобива такива размери, че няма нищо общо какво приема за „секси“ някой, който се ограничава до нивото на телесното привличане.

  1. Защо срещаме толкова трудно любовта? Има толкова много хора, а сякаш нямаме никакъв избор…?

Оставам с впечатление, че хората дори да срещат любовта я подминават, защото вече са толкова отчаяни, че няма да я срещнат, че не я разпознават. Много е тъжно. Всеки се надява на по-добра опция, всеки вече  в главата му като на рекламна лента се повтарят думите „на мен не може да ми се случи“… Толкова много приложения за запознанства, социални мрежи, опции да се направиш по-красив на снимки само и само някой да те хареса ама истински и самият теб.  Даже вече пътуването се използва само, за да отидеш някъде и не да разгледаш, а да си куул, за да правиш яко впечатление и да може да си интересен на повече хора, за да може за някой да се превърнеш в по-специален. Много е жалко да поддържаш подобно поведение, за да си харесван и честно казано това не си самият ти, а това, което си подбрал много внимателно и искаш да покажеш, за да си приет. Пълни сме с комплекси – повече ни тежат от наднорменото тегло, което се плюе. Всеки има комплекси, но понякога са много опасни, когато пречат на другите около теб, а не само на теб. В свят пълен с комплексари какъв избор можеш да имаш освен, ако не решиш да лекувате взаимно комплексите си с някой друг, да вземеш решението да бъдеш себе си пред него… Повече отколкото си бил дори пред самия теб. Тогава изборът става много голям и можеш да срещаш и да бъдеш с много хора по различни начини.

  1. Любимата ти мисъл.

Всяка мисъл, която съм споделяла и се задържи в съзнанието ми е любима. Обичам книгите, обичам думите и съм влюбена в силата, с която могат да помитат човешкото сърце. Подарявам ти тази:

„Змия, която не може да сменя кожата си – загива. Така и умовете, на които се пречи да променят своите мнения, престават да бъдат умове.“ Мисля, че беше от „Тъй рече Заратустра“

Интервю на Борислав Борисов – Bobby

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top