fbpx
Начало » България » Очаквания срещу реалност в първи клас

Очаквания срещу реалност в първи клас

  • bobi
  • 06 ное. 2017
  •  Коментарите са изключени за Очаквания срещу реалност в първи клас

За нашето семейство първи клас е вече минало. Минало, от което почти няма и спомен – не защото нямаше с какво да го запомним, а напротив – беше твърде интензивно преживяване. Едва сега мога да направя някаква равносметка, защото когато ме питаха всички: „Е, как е в първи клас?“, аз нищо не можех да кажа. Имах очаквания, имах предположения и от всички се оправда само две – правилният избор на училище и на класен ръководител.

Родителите също се връщат в първи клас. За да стане едно дете първокласник, първо с новото положение трябва да се справят родителите му. Защото всеизвестно е, че децата се адаптират много по- добре, отколкото възрастните в новото и непознатото. А днешният първи клас е нещо съвсем различно. И, за да се сдобием за правилна представа (с уговорката, че всяко училище е различно, както и всяко дете, всеки начален учител) и да не изкривим неволно детската, трябва да забравим всичко, което знаем да станем и ние първокласници. В офиса може да ръководим 30 човека, да сме топ търговците на фирмите си и да въртим огромни суми пари, но на родителската среща сядаме чинно и записваме всичко, което трябва, както се казва от класния ръководител. И без приказки, моля, без остроумничене, безцелна критика и суетене, с всичките тъпи въпроси. Спокойно, учителите са свикнали с тях.

Първи клас не е продължение на детската градина. Свикнете с мисълта, че това не е детската градина, където вашето дете е било обгрижвано едва ли не майчински. Преходът при всички случаи ще е плавен, но това е училище и в него учат ученици, а не се гледат деца. С други думи отношенията не са подобие на майка-дете. От децата се изисква да са много по-самостоятелни, да се грижат за себе си и да придобиват навици, които са съвсем различни от досегашните. Повечето родители, а и някои деца, остават с впечатлението, че учителят ще бърше сополи и ще връзва връзки на обувки. Това не е изключено, но децата трябва да могат да се справят сами в много отношения.

Приемете, че отпускате контрола все повече и повече. Започнали сте с яслата, детската градина може би, но тук е много по-решително. Вие не знаете колко яде точно, защото никой не може да накара едно 7 годишно дете да се храни, ако то не иска и никой няма да го нахрани с лъжицата. Вие не знаете какво прави в междучасието – дали не чупи някой прозорец и дали се е изпотило. Защото в това време учителят е ангажиран с друго – подготвя идния час, общува с преподаватели, ръководство или просто има своите 10 минути. На какво играят, какво си говорят, ходи ли често до тоалетна, пие ли вода – това е вече решение на детето. И повярвайте – децата обожават това на тази възраст.

Мама тук не знае най-добре – доверете се на учителя. Когато сте записвали детето, може би сте имали възможността да изберете началния учител. Сега е време да се доверите на решението си и на него самия. Според мен, началният учител е невероятен образ – той е педагог и професионалист, но е чувствителен, има развит усет към душичките на децата и ако е наистина добър – те се учат на много неща, не само на педагогическия заложен минимум. Общувайте с уважение с него, особено пред децата, демонстрирайте това почтително отношение и вкъщи, когато обсъждате изтеклия ден. Взаимодействието родители – учител завършва кръга отношения в първи клас и го прави една позитивна и хармонична цялост.

Парадоксът: „Детето ми е първокласник (вече е голямо), но за мен си е моето малко дете. Не може да възприемате изведнъж детето си като голямо в едно отношение, но в друго – да се държите детински с него. То има ново поле на изява и гради нов тип самооценка. Да го гушкате и целувате пред съучениците му, а същото време вкъщи да го натоварите с куп задължения, защото „вече е първокласник” е несправедливо. Отнасяйте се с него като с пораснало, защото поне в техните си очи са такива, но ако иска да бъде гушкано, не му отказвайте – следете неговите сигнали, а не вашите емоционални пориви.

Преглътнете, че детето ви е уникално точно толкова, колкото са и другите деца. Ако цялото семейство се е прехласвало досега, че на 6 години то е можело да чете, ще видите, че има дете в класа, което смята до 20, а вашето „генийче” не може да събира до 10. Ще има по-надарени, по-прилежни деца. И вашето може да се окаже такова, но не е задължително. Много често родителите са тези, които не могат да се справят с това – да приемат децата си, такива каквито са. С това те насаждат и някаква неудовлетвореност и у тях, за които до този момент всичко е било нормално. Но през погледа на мама или тати те вече не се стараят достатъчно, не могат достатъчно, нямат достатъчно успехи. Не пренасяйте своя състезателен дух върху децата в степен, която те не могат да понесат.

Тънкият момент в първи клас – изявата на талантите и уменията. Казват, че това, което прави един човек победител е правилният избор на битки. Първи клас е конкурентна среда и изобилства от полета на изява и съответно – от битки. Смятате, че е детето ви е добро по математика, сигурно нямате търпение и веднага го записвате за училищно състезание. От вас зависи какъв опит то ще придобие – дали има смисъл да се явява на състезания по математика или че с всяко състезание се калява състезателния му дух, уменията да се справя с провала и да знае къде да съсредоточи силите си. В този смисъл е много важно децата да взимат участие в колкото се може повече конкурси и състезания, стига да искат, разбира се. Но и вие трябва заедно да „обработвате“ резултатите – как се е справило, могло ли е повече, успехът повод за гордост ли е и до каква степен. На какво се дължат грешките, какво ще промени следващия път, има ли смисъл от следващ път.

Да си първокласник – това не е шега. Нито за децата, нито за родителите им. Много често децата си взаимодействат отлично едно с друго и с началния учител като ръководител на тази пъстра и шумна група, но родителите постоянно се намесват и сякаш развалят тази непринудена атмосфера. Началото, като всяко начало е важно не заради друго, а защото с него се дава тон на всичко оттук нататък. И в първи клас сме всички – деца, родители, учители – учим се наравно и един от друг.

Източник: http://www.hera.bg/

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top