Образованието в Уганда е под сериозно напрежение – много от училищата все още не са отворени, а причината е повече от сериозна… Няма учители.
Много от учителите спират да работят още през март миналата година. Мнозина предпочитат частното образование в страната, а по това време съобщението, което получат преподавателите е, че няма да има повече плащания, докато пандемията не приключи и училищата отново отворят врати.
Много от семействата тогава предприемат голямата крачка да се преквалифицират. Такъв е случая с Мери Намитала, която решава със съпруга си да се върнат на село. Причината е, че наемите са скъпи, не могат да си го позволят и трябва да намерят други източници на доходи. Затова преминават към земеделия и изкарват тяхната продукция на пазара.
Към момента Мери твърди, че няма как да напусне бизнеса и да се върне обратно в клас, защото времената са несигурни, а пък земеделието им носи печалба. Според не много от нейните колеги са в същото положение.
Ако трябва да бъдем точни, 40% от началните училища и над 60% от средните в Уганда са частни институции, управлявани от физически лица, религиозни или благотворителни организации или фирми, но без помощ от местните власти. Основният им доход са таксите, които покриват заплати на учители и текущи разходи. Средно една месечна такса е между 100 и 250 долара.
Повечето частни училища наистина предлагат висококачествено образование и добри условия. Някои от училищата се отварят само и само, защото държавните са претъпкани и няма къде да учат децата. Затова местни предприемачи успяват да създадат дори нов бизнес.
Училищата спряха да работят още март миналата година. Родителите спряха да плащат такси и доходите изчезнаха. Тогава местните организации решават да се обърнат към правителството за помощ и да ги финансира, но въпреки обещанията, бяха платени само заплатите на държавните училища.
С оглед на финансовата криза и в момента, макар че доста от частните училища вече работят, то 85% от учебните заведения не плащат пълни заплати. В някои части на страната заплатите са намалени с цели 50%, само и само, за да не спрат да работят тотално.
В повечето случаи историята на Мери се повтаря с всички. Уганда е бедна страна и повечето хора са под наем. В момента, в който приходите спрат, хората трябва да намерят друго за препитание и започват да се развиват в него. Тръгнали веднъж с новата работа, вече трудно могат да се върнат отново към образованието.
Повечето бивши вече училите се чувстват по-сигурни в други сфери, най-малкото, защото образованието в Уганда продължава да страна, а правителството не прави нищо по въпроса. Хората се чувстват излъгани и ощетени. Според редица учителите, поне в другите индустрии знаят за какво работят…
