Подмяната на реални и ефективни действия с ефектни формулировки като че ли се утвърди в сферата на образованието у нас. Думата реформа отдавна не прави впечатление. За жалост свикнахме и да сме на опашката по резултати на учениците ни в международни програми за оценяване на функционалната грамотност – учудващо „постижение“ на системата на фона на отличното представяне на наши деца в олимпиади и в чужди висши училища. Въпреки настояването на родителски, учителски и други обществени организации за качествени промени в образованието, МОН прави плахи стъпки, оправдавайки се с неподготвеността на същото това общество за голямата реформа. Междувременно, въпреки програмите, стратегиите, европейските проекти (разбирай средства), успяхме да си „отгледаме“ няколко поколения полу или напълно неграмотни български граждани, а семействата с амбиции за децата си продължиха да захранват сивия сектор на частните уроци и шарения – на все по-луксозните учебници.
Къде в тази картина са изпитните формати. Въпросът е реторичен, защото е ясно, че критериите за успешно представяне определят пътя и средствата, с които се постига то. Иначе казано, когато в края на обучението оценяват колко знания си натрупал по предметите, ти ще се стараеш да трупаш знания, да зубриш, както му казваме популярно. А животът отдавна показва, че от нас все повече ще се изискват не толкова знания, колкото умения за боравене с информация, за екипна работа, за вземане на решения, за учене и развитие. На това родните образователни чиновници отговарят с нови мантри като „компетентностен подход“, „интегрирани изпити“ и … почти непроменени изпитни формати, учебни програми, подготовка на учителите, система за подкрепа и продължаващо обучение.
Повод за тези невесели разсъждения е инициативата на сдружение „Образование България 2030“ за провеждане на поредица от дискусии за ключовите проблеми в образованието, един от които е необходимостта от промяна на изпитните формати на матурите и националните външни оценявания. Какво показва проучването, проведено от сдружението през 2019 г. и какво се предлага като посока за намиране на адекватни решения, чуйте от разговора със Златка Димитрова, експерт по образователни политики в сдружение „Образование България 2030“.
