
Здравей, Ники, представи се на нашите читатели.
Здравейте, аз съм Николай и от близо 5-6 години с мои колеги в тенис клуба, в който работя, се занимаваме с деца с увеждания. Преподаваме им тенис и главно може би сме техни приятели.
Стараем се да даваме на децата нормалните неща, от които всеки човек има нужда. Това са отношение и емоция. Държим се нормално с тях, а не ги гледаме като хора, които са различни. Най-важното е да им дадем това, което те заслужават – внимание и топлина.
Ние им преподаваме тенис и смятам, че това им се отразява доста добре. Чисто двигателно и физически те развиват много добри навици. Знаете, че, поради техните заболявания и специфики, за тях елементарните движения са трудни. Затова ние допринасяме те да се подобряват. Освен това, чисто социално те получават приятелство в наше лице и се наслаждават на това.
Между какви възрасти са децата?
Всякакви – от малки до големи. Най-малките мисля, че са 6-7 годишни.
Как възприемат децата тениса?
Радват се супер много. Родителите споделят, че децата се забавляват и с нетърпение очакват всеки един час. Ние също, разбира се, ги чакаме с нетърпение, защото получаваме много от тях. Смятам, че печелят всички.
Хората трябва да осъзнаят колкомного губят, когато не са в контакт с тези деца. Те нямат филтъра, имат хората, а именно – да пазят емоциите си. При децата всичко е на макс, идват при теб с широка усмивка и ти дават позитивна емоция в неограничени количества. Накрая излизаш супер зареден.
В какво се състои един урок по тенис?
Когато започнахме този проект, нямах представа какво да правя и започнах да търся различни методи. С годините разбрах, че единственият метод е да следиш децата в какво настроение са и как се чувстват.
Всяко дете реагира по различен начин на света. Правим с всеки различни неща. Опитвам се да намеря точката, на която детето реагира. Постоянно се адаптирам и търся правилния канал за комуникация.
Винаги е интересно, защото няма нито един случай, който да е близък с другия. Всички случаи са различни. Към всеки трябва да се обърна по различен начин. Няма как на едното дете да давам едни топки и после на другото – същите.
Най-важният урок, който си научил от тези деца?
Трябва всички да си помагаме, защото децата си помагат постоянно. Днес едно от децата видя, че друго не се справя и отиде при него, хвана го и започна да му помага. Това е безценно.
Интервю на Борислав Борисов – Bobby