Всеки от нас е имал своя любим учител и вероятно той е сложил най-силния отпечатък в живота му. Учителят, на когото се е възхищавал, на когото е искал да прилича, в когото е бил по детски влюбен, учителят, който е формирал представите му за добро и зло.
А първият гост тази седмица на БНР е един от най-предпочитаните начални учители – Мина Илиев. Учениците му го следват навсякъде ( в момента води немска паралелка в 47-о училище в София). Днес той обучава и техните деца. За близо 30-годишния си опит името му се е превърнало в легенда, а сред възпитаниците му няма неуспели.
Тази симпатия може да се обясни с любовта към децата – признава г-н Илиев, – на умението да разбираш децата и да им помагаш.
Игровият момент задължително трябва да присъства при заниманията в час, разкрива част от своя педагогически метод, който се е доказал във времето с успехите на децата.
Моята работа е в училище да се свърши всичко, не е нужно и родителите да се занимават с уроците.
Казва, че няма дете, които може да го ядоса.
Домашни дава много рядко, за събота и неделя. Децата трябва да имат детство, да играят.
Мина Илиев не забравя да отбележи и някои от недостатъците на образователната ни система – демотивацията на учителите, бягството им в частни школи или в други сфери на изява, административните формалности, които също изискват време и усилия… „Матурите“ в четвърти клас не е истинско външно оценяване, защото се извършва от колеги в самото училище.
Усмихва се нееднозначно на предложението да се привлекат преподавателски кадри с едногодишен курс.
При нас, учителите (за разлика от лекарите) грешките се виждат след години и тогава нищо не може да се поправи…
За мен най-важното е децата са ограмотени, научени, възпитани и здрави.
И е убеден – не училището прави (дава) образованието, а добрият учител…
Понякога се случва да говори с децата повече, отколкото собствените им родители. Търсят го по всяко време на деня
Готов е да приеме и новите неща в системата, но само когато мине през ръчичката и главичката на детето…