Начало » България » Немска делегация „виновна” за създаването на Английската

Немска делегация „виновна” за създаването на Английската

  • bobi
  • 09 май 2018
  •  Коментарите са изключени за Немска делегация „виновна” за създаването на Английската

Едно партийно посещение на високо ниво през пролетта на 1958 г. станало повод да бъде създадена Английската гимназия – едно от най-авторитетните училища в България и до днес.

Делегация начело с първия човек в партията и правителството на Германската демократична република Валтер Улбрихт пристигнала в Пловдив. След посещението сред обществеността под тепетата се зародила идеята за създаването на немска езикова гимназия.  Времената били такива, че за английско школо никой и не помислял. Все пак Великобритания била държава зад желязната завеса.

Идеята на обществениците била оформена в предложение. То пък било внесено в Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет в Пловдив. ОБНС придвижил документите в Министерството на просветата. Там заместник-министърът и бивш партиен деец в Пловдив Геро Грозев взел мисията присърце. И ето ти изненада: Министерството решило в града под тепетата да има не едно, а цели две езикови училища – едната гимназия с преподаване на английски, а другата – с руски.

Смесената гимназия с преподаване на английски език получава и първия си дом с решение на Общинския съвет – сградата на Семинарията, която се ползвала от Спортното училище „Васил Левски”. На всичкото отгоре в този момент в бъдещите спални на гимназистите били настанени от посетители на Мострения панаир.

В много кратък срок в Пловдив се събрали и първите педагози и основоположници на школото. Временно начело бил  Димо Димов. На 6 октомври 1958 г. министърът на просветата назначил и първия постоянен директор Любен Христов. Той отдал на гимназията цели 44 години от живота си – ръководил я до 1992 г.

Първият випуск на Английската се състоял от 60 момичета и 21 момчета, настанени в две огромни стаи на втория етаж на Семинарията.  Те се обучавали в четирите класни стаи на първия етаж.

Въпреки опитите на началника на Просветата в Пловдив въведе правило пансионът да не бъде задължителен за всички ученици, директор Христов устоял.

Направил го с ясен аргумент: „Общежитието има огромен принос, далече над приноса на самото училище, за сприятеляването между учениците, които и след казармата и университетите си останаха много сплотени, неотделимо сприятелени и съпричастни към съдбите си.”

Две години след създаването Общинският съвет на Пловдив взел решение да бъдат построени нови сгради за двете езикови гимназии.  Директорът Любен Христов и родителският комитет предприели експедиция в търсене на подходящ терен. Харесали място между Брани поле и Марково, но не се получило. В крайна сметка през есента на 1976 г. се нанесли в сегашния си дом. С доброволен труд на учениците наоколо били засадени кайсии, череши, вишни. Бившият ученик на гимназията Василис Мелиос направил дарение за изграждането на спортна площадка.

В избените помещения направихме модерно стрелбище, а в сутерена обзаведохме фотолаборатория, битова стая, разказва в спомените си Любен Христов.

КАК ПОЛКОВНИК ЩЯЛ ДА ОТКРАДНЕ ДВОРА:

Днес Семинарията вероятно нямаше да има двор без намесата на директора на Английската Любен Христов. В спомените си той разказва как една сутрин пространството пред учебната сграда осъмнало с работници, които усилено и много бързо започнали да копаят за основи на нов блок. Оказало се, че няколко важни хора си харесали мястото без да подозират какъв кибритлийски характер има директор Христов. В крайна сметка работниците изхвърчали от двора, на шефа на школото се наложили неприятни срещи с кмета на Пловдив и с полковник от МВР, но дворът бил спасен.

ПАНСИОНЪТ, ИЛИ КАК СЕ КАЛЯВАШЕ КАЗАРМАТА:

Когато отидох в казармата, често съм благославял строгия режим в пансиона, защото бях перфектен в скатаването  и оправянето във всякакви сложни ситуации. Това шеговито признание за времето в Английската под тепетата прави журналистът и бивш генерален директор на Националното радио Вечеслав Тунев, възпитаник на Випуск`1967.

Животът на учениците в пансиона бил подчинен на няколко правила – звука на камбаната (за закуска, сън, начало и край на часовете), 24-часовото общуване на английски език и спазването на строги правила, за да не отпаднат така жадуваните отпуски в сряда от 16 до 19 и в неделя от 11 до 19 ч.  Подготваците често влизали в ролята на адютанти на някой от първокурсниците – купували им закуски от лавката, оправяли им леглата, когато се налагало. В замяна получавали закрила и се уреждали с възможността да гледат телевизия в културния салон, нещо, което се полагало само на първите два випуска.

При момичетата любимата отпуска пък се решавала благодарение на добре сресаните ресни на килима, разказва в спомените си Дора Йорданова от Випуск`1978.

КРАЛИЦИТЕ НА ВАЛДХОРНИТЕ:

Впечатляващ оркестър с общо 24 инструмента – кларнети, тромпети, флигорни, валдхорни, баритони, басове, барабан, тъпан, чинели, озвучавал празниците на Английската. Създал го другарят Бораджиев през 1963 г., а успехът на невръстните музиканти си личал от факта, че винаги водели манифестациите за 24 май заедно с градския оркестър.

Пред гражданството изпълнявахме не само Ботев марш, но и класическа музика. Въобще беше много гот, разказва Сашо Стоянов от Випуск`1965.

Точно с един от инструментите спасила намаленото си поведение Фани Василева от Випуск`1975. Наказали я заради това, че прескочила оградата и й се видели гащите. При малък пожар в столовата ученичката грабнала един от инструментите и го отнесла далеч от огъня. На следващия ден й вдигнали поведението.

Днес инструментите красят читалнята на библиотеката в гимназията.

Училището си имало и прекрасен хор, създаден от Тони Янкова. Танцовият състав „Йорданка Николова” пък станал Национален първенец за 1969 г.

РУСКИЯТ МОЛОТ, СКАНДАНАВСКИЯТ ФИЛИПС ИЛИ КАК СЕ КАЛЯВАШЕ РОКЪТ:

Ръчен руски „Молот” и огромен скандинавски „Филипс” подгрявали съботните вечерни забави на учениците. Много скоро в салона се появили микрофон и мощен усилвател, а ученикът от първия випуск Даню Звяра запял песните на Литъл Ричард. Още куп момчета се вихрели и с парчетата на Елвис, Пол Анка, Чъби Чекър, Клиф Ричард и Бийтълс.

Така през 1963-64 г. била създадена и първата ученическа група – The Sparrows, а после и Melody. Звездата била Феодора от Димитровград, която имала забележителен глас и изпълнявала съвършено песните на Рита Павоне.

Мисля, че бяхме първата рок група в България, независимо от примитивните средства, липса на уредба и усилватели, барабани. Но с густо два-три метра по-високо от Чомулунгма, разказва Григор Григоров-Григо, вокалист и китарист в бандата, възпитаник на Випуск`1964.

БРИГАДИТЕ – ЦАРСТВО НА СВОБОДНАТА ЛЮБОВ:

Бригадите. Рогош или Труд се превръщаха в своеобразен Уудсток – между дърветата с ябълки цареше свободната любов със съученичките, а вечер на живо с китари и с ракия от селото се изпълняваха най-известните хитове на времето, разказва телевизионният режисьор Жоро Торнев от Випуск`1967. Бригадирският фолклор залагал не на песни за труда, а на парчетата на Боб Дилан, Дайър Стрейтс, Пинк Флойд. Свалянето на текстовете продължавало с дни и многократно слушане на парчетата.

Това бяха може би най-трудните уроци по английски, казва Торнев.

Статията е подготвена по материали от юбилейния сборник за 55-годишнината на Езикова гимназия „Пловдив”

Източник: https://trafficnews.bg

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top